Нужен е Закон за фалита на физическите лица

БОГОМИЛ НИКОЛОВ е доктор по икономика. Той е магистър по политология и стопанско управление от СУ "Св. Климент Охридски" и университета "Еразмус" в Ротердам. Изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители". Ръководил е много проекти в областта на защитата на потребителите. Води обучителни курсове в Института по публична администрация и Европейската асоциация на потребителите.


"У нас коректните плащат за пропуснатите приходи на банките от лошите кредити"


- Господин Николов, левицата има предложения за по-голяма защита на потребителите на ипотечни кредити. Очаквате ли да се случат и как ги оценявате?
- Много се радваме, че има идеи, които визират този проблем. Той не е от вчера, но е потискан дълго време. На този етап още няма нищо конкретно черно на бяло, а само заявка. Какво конкретно ще бъде предложено, очакваме да видим. Преди година и половина Дянков предложи три неща, които не видяха бял свят. Те бяха намаляване на таксата при предсрочно погасяване на кредита, определяне на дефиниция за референтен лихвен процент, което да лиши банките от възможността самостоятелно да дефинират методология, и вкарване в регулация на малките кредити под 400 лв. Това са най-вече бързите кредити, при които има страшни ужасии и липса на информация. Хората взимат такива кредити например от 300 лв., за да закърпят бюджета преди заплата, но лихвата им стига до 1000 процента.
- Те не се отпускат от банки.
- Отпускат ги финансови къщи. Необходима е една простичка промяна в Закона за потребителския кредит, в който сега се казва, че важи за кредити от 400 до 40 хил. лв. Сумата 400 лв. трябва да падне на нула и да стане за кредити до 40 000 лв. Освен тези три неща, които поддържаме и вярваме, че сега ще бъдат решени, ние смятаме, че е важно да се направят и промени, които да подобрят институционалната рамка в тази сфера. В момента има един регулатор - БНБ, на който вие не може да се оплачете, ако банка по някакъв начин ви е измамила или ощетила или ви е създала някакъв друг проблем. Сега потребителят може да отиде само на съд. Съдът обаче работи много бавно, производствата са скъпи и затова в цял свят в тази област има институции, които извършват извънсъдебно решаване на споровете. Затова ние продължаваме да настояваме за създаване на институцията финансов омбудсман. Който да е независим, самостоятелен, извън всякакви съществуващи институции, не към БНБ или Комисията за защита на потребителите. Неговата работа трябва да бъде да посредничи в решаването на спорове между потребителите и банките.
Другото необходимо нещо е учредяването на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Подобни примери могат да бъдат намерени в много западноевропейски държави. Последният е създаването и на американския орган за защита на потребители на финансови услуги, който е подразделение на Федералния резерв. Смятаме, че у нас това трябва да бъде независим орган. Функциите на американския орган са свързани с  контрол върху неспазване на законодателството, приемане и посредничене за потребителски жалби, което у нас може да прави финансовият омбудсман. Този орган изучава също потребителското поведение и наблюдава финансовите пазари, за да установи евентуални рискове за потребителите. Това в България го няма. Ние обикновено чакаме проблемите да се стоварят с пълна сила върху нас и чак тогава признаваме, че има проблем. В много държави тези институции проучват и предвиждат какви ще бъдат проблемите и ги решават в зародиш.
- Трябва ли да се въведе законово т.нар. персонален фалит?
- Това е другото, на което държим - Закон за фалита на физическите лица. Има една огромна несправедливост. Например строител, който изгражда сграда, но не може да я завърши, защото фалира. Същевременно има 20-30 човека, които са му платили хиляди евро, но остават без нищо. Значи той може да обяви фалит и никой да не го търси за нищо, а физическото лице не може да обяви фалит и банката ще го преследва до края на дните му, а в много случаи - и наследниците му. Не е редно това. Ние няма да измисляме топлата вода. Трябва да следваме практиката от развитите държави. Приемането на Закона за фалит на физическите лица до голяма степен ще измести филтъра в банките на входа, тъй като досега те раздаваха безогледно кредити, без особен напън да спират хората, които са потенциални лоши кредитополучатели. Това е така, защото банките са прекалено сигурни, че ще си съберат вземанията. Според нас такъв закон ще принуждава банките да бъдат по-отговорни в процеса на кредитиране. Кредитът не е някакво социално право. Така банките ще предпазват още на входа хората от тяхната собствена неразумност. Защото ако давате, всеки ще вземе, често без да си дава сметка какво ще се случи.
- Какво мислите за идеята, когато банката вече е отнела ипотекираното жилище, отношенията й с длъжника да приключат, а не той да продължава да плаща. Защо банките толкова настръхнаха срещу това предложение?
- Банките се притесниха, че законът може да има обратно действие за вече съществуващи договори. Според мен обратно действие на закона противоречи на базов принцип на правото. Това може да се реши много лесно с една забрана на двойното обезпечаване, защото сега банката ви обезпечава кредита и с ипотека, и със запис на заповед. В САЩ, а и никъде другаде това няма да го намерите. Заемът тече само с ипотека. Което означава, че банката и потребителят споделят пазарния риск. Ако цените тръгнат нагоре - банката ще спечели, но ако тръгнат надолу - тя ще загуби. Но за потребителя е важно, че когато по някаква причина вече не може да плаща, банката ще вземе имота, ще го продаде и отношенията им приключват. И така трябва да бъде. В Латвия например този проблем е много по-остър, отколкото у нас. Там няколко хиляди човека, чиито апартаменти са продадени, са емигрирали, защото все още са длъжници. В повечето случаи договорите съдържат различни наказателни такси за просрочване. И когато човек един-два пъти просрочи, започват да се налагат наказателни такси. Има случаи, в които наказателните такси са стигали до размера на пръвоначалния договор. Затова хората в Латвия започнаха масово да емигрират. Ако и ние искаме да си изгоним гражданите, можем просто да запазим сегашната ситуация.
- Доколко прозрачни са тези продажби на ипотекирани имоти?
- Ако има 15 хил. такива жилища, няма да можем да видим 15 хил. обяви или 15 хиляди аукциона или търга. В повечето случаи тези продажби са неособено публични, при тях няма реална конкуренция и наддаване на купувачи. Затова според нас трябва да се създаде задължителен механизъм, който да е на аукционен принцип. Да има срок, в който желаещите могат да наддават, или ако няма желаещи, да има ясен механизъм как ще се намали цената. И така, като се извади един апартамент за продан и няма желаещи, трябва да е ясно следващата седмица с колко ще бъде намален - с 5, с 10%. Такъв регламент има в Германия и мисля, че той е най-добрият и за нас - създаване на правила, така че тези жилища да бъдат продавани на търг или аукцион при прозрачни правила. Така имотите ще се продават на максималната пазарна цена, което е добре за банките. Ще е много странно, ако банките не подкрепят едно такова предложение.
- Равнопоставени ли са у нас кредиторите и кредитополучателите. Защитени ли са правата на длъжниците?
- Ако кажа - да, трябва да си сменя името или да напусна асоциацията. Отговорът е не. А неравнопоставеността е изначална. От едната страна имаш експерт, който само това прави. Банката е експерт. Тя раздава кредити, тя не поправя разлепени обувки. А от другата страна има неспециалисти. Потребителят е неспециалист. Той трябва да отиде в хранителния магазин, в топлофикация, в банката и т.н. Потребителят по начало не е специалист. Тази изначална неравнопоставеност е непреодолима и затова се създават регулаторни и институционални механизми, които да връщат баланса и да създават равнопоставеност между нас. Нали не си правим илюзии, че ще изчетем всичко в договорите, ще разберем висчко и ще си представим всички възможни хипотези и рискове, които те съдържат, и ще подпишем по най-осъзнатия начин. Това е невъзможно и затова са нужни финансова култура, от една страна, и институционално съдействие, от друга, което да ни помогне за неравноправни условия в тези договори, за заблуждаваща продажба и т.н. Всичко това обаче не може да падне от небето, а изисква усилия от наша страна и най-вече от институциите. Те са призвани да работят за поддържането на баланса на целия пазар, а не само на финансовите услуги. При парното и тока е същото. Колкото и да е странно, има страшно много аналогии. Най-лошото и най-тъжното е, че са наказани коректните граждани. Чрез този механизъм за плаваща референтна лихва - коректните платци плащат за лошите кредити. Коректните платци у нас са наказани.
- Как става това при банките?
- Много лесно. Ако банката е отпуснала 1000 кредита, но не е положила усилия да филтрира кредитополучателите и 10% от тях спрат да си плащат кредитите, банката генерира загуби - но понеже тези загуби са вкарани в дефиницията за референтен лихвен процент, тя автоматично повишава лихвения процент на всички. Така коректните започват да плащат за пропуснатите приходи на банките от лошите кредити. А лошите кредити са генерирани затова, защото банката е раздавала безотговорно. Ето го механизмът как наказваме коректните. В САЩ има закон, че не може да ти се отпусне кредит, за който трябва да плащаш повече от 43 процента от доходите си. Това е таванът, на банката не й е позволено повече. При нас изискването е да ти остане една минимална работна заплата, т.е. ти можеш да плащаш 80% от доходите си за кредита.
- Хората подхождат много плахо при проблеми с банките. При вас има ли искове към банки?
- Така е. Ние сме правили няколко опита за формиране на групи за колективен иск, но надделява недоверието към съдебната система. Хората се боят, че ще инвестират време, очаквания и най-вече средства в нещо, което няма да успее, защото съдебната система не работи добре. Да си го кажем направо - корумпирана е. Последните данни на Евростат показват, че доверието в съдебната система е 11 процента. Това е под всякакъв санитарен минимум. В Румъния този процент е около 30. Всички други държави вървят нагоре, като средният процент е над 50, което е нормално. Тази липса на доверие е най-сериозният фактор, който отказва хората да се борят в съда.
- Много организации и граждани настояват да отпадне чл. 417 от ГПК, който урежда възможността кредиторите бързо да извадят изпълнителен лист, дори могат да ви продадат имота. Какво мислите за тази разпоредба?
- Ние дадохме становище, че сме за да отпадне този текст. Там проблемът е много прост. Пропускате една вноска, банката ви прави кредита предсрочно изискуем, от там нататък за нула време изважда изпълнителен лист, продава ви залога или ипотеката не на пазарна цена, а на силно занижена, и вие оставате длъжник. След това имате право да докажете, че банката е сгрешила, но дори и да я съдите, след три години никой вече не може да ви върне имота. Трябва банките да доказват вземанията си, както всеки друг търговец. Тази привилегия е резонна само за държавни институции. Банките си бранят този комфот и този статут, защото така е по-лесно. Но не е справедливо.