Нулев резултат от мерките срещу мръсния въздух

Манол Генов,
депутат от ПГ "БСП за България"

Напоследък е актуално медии, неправителствени организации и социални мрежи да правят първа новина от факта за опасно мръсния въздухът в страната ни. Правителството е паникьосано от заплахата за поредни солени санкции от Европейската комисия към държавата ни. Затова и се хвърли в имитация на мерки, през които уж да изпълни решението на Съда на ЕС от април 2017 г. И понеже свършеното е НИЩО и това няма как да се укрие, налагането на глоба за България изглежда все по-наближаващо. 

Тече четвъртата година, откакто е заведено делото на ЕК срещу страната ни и неговият мотив е повече от категоричен: за системно и постоянно неспазване на пределно допустимите норми на замърсяване на въздуха (при това за минал период 2007-2014 г). Делото е и заради откровения отказ на властта да предприеме трайни адекватни мерки. Че т. нар. напредък е нищожен, няма как да се скрие в никакви витиевати евро бюрократски евфемизми. Търкалянето на идеи за режима на автомобилите по българските градове и пътища е наливане на вода в пясъка.

ЕК директно алармира, че България спи

по мерките за вредните емисии от битово отопление. Министърът на околната среда се опита да размие отговорността за мащабния провал на ГЕРБ за убийствения атмосферен въздух в градовете. Властта говори за  "политически консенсус", хвърля поредни отговорности върху кметовете на общините и това е граничен управленски цинизъм. В същото време гордостта на МОСВ, че било отложило с една година сегашното наказание на страната ни, е досущ гордост на рецидивист, спасил с година отлагане влизането си в затвора.  

Казвам всичко това, не защото не е известно. А защото то е в тежка връзка с още един сгромолясал се над страната ни екологичен и управленски скандал на ГЕРБ. България е на второ място в света след Украйна и преди Беларус и Китай по брой смъртни случаи, сравнено на база глава от населението... Тези стряскащи факти са представени в заключението на генерален адвокат Джулиан Кокот на 10 ноември 2016 г. пред Съда на ЕС в Люксембург по делото на ЕК срещу България за неизпълнение на задължения от държава членка за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа.

Вярно е, че българските общински власти са най-близко до проблема и имат правомощия да го решават. Нищо обаче не са в състояние да решат общините сами, ако липсва решителната подкрепа на държавната политика. Уви, за нейния тотален провал става дума. Съгласно приоритетна ос 5 на ОПОС 2014-2020 г. 28 общини са с нарушено КАВ. Списъкът сочи общини, в чиито зони са базирани пунктове за мониторинг. Ясно е, че става дума за общини, попаднали във фокуса на наказателна процедура за неспазване на нормите за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух. 

Преди година и половина екоминистерството насърчително обяви как за справяне с проблема са предвидени 115 млн. лв. по ОПОС - същите пари, които сега са натоварени с надеждата да обезпечат намаляването на запрашаването от битово отопление. Именно заради това 25 общини бяха обследвани по критерии за допустимост и качество. Те имат актуална общинска програма за КАВ, в която изрично е записано как сериозна част от замърсяването на атмосферния въздух е заради емисиите от твърдо битово отопление. Именно тези български общини таяха откровена надежда, че с общата мярка от 111 млн. лв. ще започнат трайно и качествено да решават един критичен екологичен проблем. Сега правителството се опитва да неглижира провала си по тази политика.

Защото от всичките обследвани 25 общини в крайна сметка едва седем могат да се възрадват на предстоящо финансиране. Общините Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столичната община са окончателно допуснатите бенефициенти по процедурата, получили оценка "Да" едновременно на трите критерия за допустимост и на трите критерия за качество. Останалите 18 общини (Асеновград, Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Кърджали, Ловеч, Несебър, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен) държавата 

ги нареди на опашка да духат супата

Някой има ли съмнения, че това са общини, които са горещи точки по замърсяване на въздуха? И има ли смелостта да каже за колко стотин хиляди домакинства става дума? 

Опитът на кметовете и на НСОРБ да реагират с логични и справедливи аргументи потънаха в блатото на управленското високомерие на правителството. Националното сдружение се опита да алармира и да защити общините още на 4.05.2018 г. по повод изменението на Индикативната годишна работна програма за 2018 г.

Няма разумно и логично обяснение защо в предоставената информация до кметовете на отрязаните от финансиране общини липсват мотиви за отпадането на мерки. Отпаднали са мерки например за алтернативно отопление на жилищни райони, състоящи се от индивидуални или малки многофамилни къщи на твърдо гориво за отопление. И още, и още. Липсата на обосновка и мотиви за "спестяването" на тези мерки прави отпадането им механично. И Комитетът по наблюдение на програмата не би имал основание да съгласува проекта за изменение на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." и предложеното изменение на Индикативната и годишна работна програма за 2018 г. Това е дословно цитат от  писмените възражения на кметове. Но без последствие!

С бюрократично високомерие правителството и неговите ангажирани институции спестиха истината как цялата вина е в непростимото забавяне прилагането на мерките с поне две години. Има ли смисъл общините да работят с програми по проблема атмосферен въздух, след като в крайна сметка са безцеремонно лишени от реални финансови мерки? Защо им е да правят мониторинг, след като резултатът за подобряване на въздуха е нулев?

Има процедура за създаване информационна система за данни по качество на атмосферния въздух. Има процедура по актуализация на общинските програми. Има сключени договори, щяло да има и втори етап. И какво могат да правят общините сетне, освен да трупат документации по проекти в папки? Въртят се едни милиони, но реални действия и резултати няма. 

Самото предложение за изменение на ОП "Околна среда 2014-2020" признава, че "има забавяне в подготовката на процедурата, целяща да подпомогне изпълнението на конкретни мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. И че изпълнението на системата за показатели е отнела двегодишен период и така е създадена допълнителна административна тежест, оказала въздействие върху напредъка по оста." (край на цитата). Вие решавайте колко да се гордеете с такива заключения. 

Мога още да изброявам доказателства за скандалната безотговорност, която управлението прояви, за да лиши стотици хиляди български домакинства в 18 български големи общини от европейско финансиране, през което да се подобри средата им на живот и гаранциите за здраве. Но няма да го направя. Защото българските граждани, общинските власти, майките, младите и възрастните, болните и здравите хора не се интересуват от цялата прецизност на процедури, приоритетни оси и мерки за финансирания, когато в крайна сметка до тях няма да достигнат никакви реални мерки там, сега и на място и сега, в което те живеят и отглеждат децата си.  

На кметовете в тези общини властта откровено им казва, че каквото и да са свършили до момента, пари няма! И скоро няма да има! Евентуално може да се надяват на такива едва след 31.12.2023 г. Точно това е крайният срок, след който трябвало да се отчете ефектът на мерките, които едва седем общини ще ползват. 

Питам ви: Колко трябва да са търпеливи и наивни семействата в изпадналите 18 общини, когато знаят, че те ще продължават да живеят на места, където е признато, че има критично замърсяване на въздуха. Но държавата им казва: чакайте, имайте 

търпение поне още пет години!?

Управляващите в правителството на ГЕРБ демонстрираха откровено геноцидно отношение, прецаквайки безцеремонно населението на 18 български общини, като им казва, че те трябва да почакат повечко. 

И ако в последните дни е модерен призивът как столичани трябва да пътуват със зелен билет в обществения транспорт, то стотиците хиляди семейства от 18 наши градове бяха пратени за зелен хайвер от управляващите. 

Нацията ни се топи демографски, икономическата емиграция е с неспасяем тренд нагоре и все по-трайно изглежда управленски мотивирана. Работещите българи в чужбина вече са повече от работещите вътре в страната ни - това е безпощадната статистика. Здравеопазването ни, освен жертва на криворазбрана и страхлива политика, е жертва и на екологична безотговорност. 

Господа управляващи, говоря за хората с маски на лицата по улиците. Те ще стават все повече и повече. Но все по-скоро все повече хора ще осъзнаят, че причината не е просто непоносимостта към отровния въздух. А е непоносимост към тези, които геноцидно управляват държавата вече 10 години. И ще свалят маските срещу задушаване, едва когато ви свалят от власт. Няма друго решение!