29 Март 2024петък01:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Новото турско кино набира скорост

"Дързост и мечти" е характеристиката на младото поколение творци, представени на 31-вото издание на Истанбулския международен филмов фестивал

/ брой: 96

visibility 659

Олга МАРКОВА
доктор на кинознанието
Истанбул-София

Когато влизам в Истанбул в "шпалир" от палми и джамии, при това в навечерието на Великден, винаги се стремя да се оттърся от множество предразсъдъци, наслоени с десетилетия, за да се любувам спокойно на уникалния морски пейзаж, да съзерцавам непосредствено заобикалящата ме действителност; както и да бъда максимално обективна към растящите постижения на младото турско кино. За жалост през този сезон тук   обикновено дъждът се лее из ведро, а хълмообразните улици изливат пороя по централния булевард "Истиклал" и той се превръща в пълноводна река, която трябва да "преплуваш" за всяка прожекция. А усмивката на слънцето е рядка и ехидна... Затова пък повечето филми, които гледах, бяха качествени и си заслужаваха усилията.

Следюбилейното, 31-во издание на Истанбулския международен филмов фестивал е осъществено с бюджет от 150 000 турски лири (за 11-и път форумът е спонсориран от АКBANK!). В течение на повече от две седмици (31 март-15 април) 140 000 зрители видяха 220 кинотворби в 22 секции, както и редица придружаващи ги инициативи: семинари, уъркшопове с филмови експерти, майсторски класове, дискусии и концерти. Беше им предоставена възможност в седем централни кинозали да гледат 522 прожекции, показващи творчеството на 232-ма режисьори от 52 страни. На тяхното внимание бе предложен широк спектър от умело подбрани селекции: от нови игрални и документални филми, през незабравими шедьоври на класическото кино до образци на съвременни майстори на седмото изкуство, имали световни премиери в Сънданс през януари и в Берлин през февруари т. г.

"Вътре" - реж. Зеки Демиркубуз


Този спектър включва и международен конкурс с 11 произведения (от които 6 копродукции) и национално състезание и документална колекция, озаглавена "Човешки права", също с конкурсен характер. В рамките на фестивала Истанбулската фондация за култура и изкуства чества 40-ата годишнина на любопитната секция "Кино и музика". Интерес предизвикаха и някои нови секции като "Filming Revolution", "В семейството", "Детско меню", "Какво се случва в днешна Гърция?", "Традицията на китайското кино", както и 15-часовият "Специален поглед" на Марк Кузинс в неговата филмова "Одисея", показана извън програмата на фестивала.
Амбициозното ми намерение само за четири дни да видя най-интересното от предложената богата панорама се сблъсква с редица препятствия от обективен характер. Така че центрирах вниманието си върху новата продукция на домакините, реализирана през 2011-2012 г. В двете най-важни селекции от нея - "Национален конкурс" и "Ново турско кино", преобладаваха дебютите и  произведенията на младите: общо 22 на брой. Сред състезаващите се за "Златното лале" 12 игрални творби три имаха своята премиера в Турция, докато за четири от тях фестивалният екран бе трамплин за световна изява. "Всъщност главната цел на Истанбулския фестивал е да хвърли ОТВЪТРЕ поглед върху турските филми и така по-релефно да открои режисьорските почерци, отделяйки ги един от друг", както подчертава авторитетното месечно списание "Алтази".
А ОТВЪН - на редица международни форуми напоследък се заговори за турски кинофеномен, особено на Ротердамския, който е известен със стремежа си да открива независими и експериментални филмови творби. Колеги от различни страни все по-често отбелязват, че след иранското, китайското, тайванското и корейското кино сега турската вълна е в светлината на световните прожектори. За да бъда обективна обаче, бих искала да добавя особеното внимание, на което се радва през последните години и румънското кино. Очевидно, поемайки щафетата от майсторите на предишното поколение като Нури Билге Джейлан, Дервиш Заим, Зеки Демиркубус, Семих Капланоглу и Езим Устаоглу, които се изявяват вече десетилетие, младите им турски колеги следват тяхната повествователна интонация, бавен ритъм, задълбочаване в психологическите измерения на героите с техните характери, но същевременно се опитват да преоценят от своя гледна точка факти, събития, традиции и да съхранят връзката между генерациите. Често се втурват и към по-експериментални форми на изказ. Остава открит диспутът как се възприемат техните творби на фона на една по-широка филмово-литературна култура. За сравнение в рамките на Истанбулския фестивал често се показват ключови произведения на независимото турско кино от 1990 г. до днес. Най-новите постижения на домакините, които видях в последното засега издание на този форум, затвърждават у мен усещането, че е трудно да се говори за обща естетика, общ наративен подход, оформящи параметрите на една нова вълна. Онова, което те безспорно разкриват обаче, са нарастващите възможности за младите творци да дебютират в игралното кино, без да са принудени да се подчиняват на законите на пазара. Ще припомня, че сред наградите на фестивала са включени и такива, които стимулират финансово турските компании, разпространяващи отличения филм. Този факт (за който ние, за съжаление, не можем да се преборим у нас!), от една страна, позволява на дебютантите да концентрират мисленето и таланта си, а от друга - твърде съществена: да се съхраняват контурите на определено артпространство, независимо от комерсиалния натиск. Той доведе и до значително разнообразие на творчески почерци и дебюти на екрана.
Ще започна с изненадата, която ми поднесе още първата вечер след пристигането ми високопрофесионалният игрален дебют "Отвъд хълма" на Емин Алпер (роден през 1974 г.), който след наградата си на тазгодишното Берлинале сега завоюва в националния конкурс "Златното лале" за най-добър игрален филм, придружено от 150 хиляди турски лири; наградата за драматургия, както и приза на ФИПРЕССИ. Удивлява ме фактът, че режисьор, учил икономика и история в Истанбулския университет, защитил и степен по съвременна турска история, изнасящ лекции в Департамента по хуманитарни и социални науки в Техническия университет, намира време да пише сценарии (при това талантливи!), както и статии за връзката на киното с политиката. Неговата ерудиция, забелязана и в двете му късометражни творби "Мектуп" (2005) и "Рифат" (2006, удостоен с наградата за най-добър къс филм в Букурещ), сега категорично се откроява във всеки епизод на първото му игрално произведение, наситено с напрежение и  психологизъм. Една обикновена на пръв поглед семейна драма (синът и двамата внуци на пенсиониралия се и живеещ в дома на дедите си, от едната страна на хълма, Фаик - "мъж на три поколения", идват да го видят), без никакво натрупване на ситуации или сюжетни ходове, а само чрез актьорски превъплъщения в странни и уникални характери на финала ни приобщава към звученето на антична трагедия. Героите-самотници непрестанно действат заедно, а всъщност между тях не се постига контакт и разбирателство. Но за да вникнем в това неразбирателство, необходимо е да погледнем и отвъд хълма, където номади, нарочени за неприятели, ще се окажат виновни за смъртта на стадо кози. С присъщата на съвременното турско кино автентичност на обстановка и персонажи филмът постепенно ни потопява в нажежена атмосфера с различни мисловни пластове и тайни кътчета на човешката душевност. Той всъщност "разсъждава" за изкупителната жертва в една непозната култура, която се "вторачва" в кавгите и свадите с околните, вместо да се опитва да ги разбира. И така се стига до процеса "създаване на неприятели" около малкия хълм в Анадола. Сложната сценарна реализация ни подтиква да търсим причините за изкривения манталитет на днешното, а може би и на всяко друго общество. Налице е умело вписване на индивида в естествения декор и на живописния скален пейзаж с присъщите му природни звуци - в неговата съдба. Отдавна не съм гледала толкова многопластово кино! Препълнената предимно с млади хора зала дълго и заслужено аплодира творческия екип, представен след прожекцията.
Другият талантлив дебют като сценарий и режисура, който се открои в състезателната програма на домакините, е "У дома" на известния актьор Музафер Йоздемир, участвал успешно в три филма на Нури Билге Джейлан. А превъплъщението му в "Отчуждение" му донася наградата за най-добър актьор на МКФ в Кан (2003). Още в 1975 г. реализира първия си късометражен филм със своята камера Супер 8. Дипломиран през 1980-а като инженер-геолог, той дълго време работи по инфраструктурни проекти и реставрация на исторически сгради. С много ентусиазъм и скромен професионализъм създава няколко къси документални творби за архитектурата и алпинизма. Това е опитът, върху който се обляга в първия си игрален филм, който бих назовала "В търсене на изгубеното детство". Пред нас е своеобразно екзистенциално, наситено с разсъждения и психологизъм road movie за онова, което сме имали и никога няма да се върне. След 15-годишно отсъствие Фикрет се завръща в родния си дървен дом сред екзотични скали и взирайки се в уникалния пейзаж, в руините от крепости, исторически паметници и минарета, търси спомените си. Всичко онова, което за него е било символ на волност и простор, на свобода и безгрижие, вече е бетонирано и унифицирано. Явно миналото има място само в съзнанието на героя, който подобно на Вим Вендерс снима, за да улови и съхрани последните изчезващи реликви.
В документалната структура на творбата са включени и напълно автентични епизоди, разкриващи страданието на автора по онова, което завинаги е унищожено и невъзвратимо. Зрителят остава с усещането за цикъл от непредвидени срещи с хора от тази местност, в които се разкриват техните характери и начин на мислене. Сред все още незабравения ландшафт от близкото минало с тучни ниви и чучела посред тях, пълноводни реки и пенливи водопади Фикрет търси знаците на преживяното си детство. Внезапно реалността го сваля на земята: представители на местната власт му искат документ за самоличност, тъй като е регистриран не тук, а в Истанбул... В съзнанието ни отеква неговата равносметка: "Някога тук бе моето живописно детство, а сега природата е само депо за строителен материал"! Проблемът също е универсален.
След "Отвъд хълма" втората отличена с три награди в националния конкурс творба бе "Вътре" - дело на опитния (48-годишен) Зеки Демиркубуз, удостоен с наградата за най-добър режисьор, придружена с 50 000 турски лири. На свой ред бяха зачетени и другите двама основни партньори на режисьора - Тюрксой Гьолебей, спечелил наградата за операторство, и Енгин Гюнайдин, обявен за най-добър актьор, при това за превъплъщението си в твърде сложен, натоварен с много философия, герой Мухарем, чийто характер е вдъхновен от "Писма от подземието" на Достоевски. Неговото верую се свежда до сентенцията: "Докато мъдрият човек не е безпощаден към самия себе си, не би могъл да има гордост." Както се изяснява, Зеки отново се насочва към екзистенциалните проблеми на индивида: от познатата тема за безславното минало разговорът постепенно се изражда в нелепо шоу.
Сред силните дебюти в тази програма ще отбележа и ярките изяви на две млади режисьорки: "Сегашно време" на Белмин Сьойлемез, чиито късометражни и документални филми са награждавани на редица кинофестивали (като Торонто, Гьотеборг, Сараево), и "Кораби" на Елиф Рефиг, притежаваща филмова степен от Колумбийския университет. Изпълнителката на главната роля (Мина) Санем Йож в първата творба завоюва наградата за  най-добра актриса на годината (плюс 10 000 т.л.) с майсторски пресъздадения от нея образ на безработна и самотна млада жена с нейните очаквания и надежди, с последвалите разочарования и безизходица. На екрана е изграден (и с помощта и на отличната операторска работа на Петер Рьохслер Кургу) ярък творчески портрет на наша съвременничка, поставена в типични обстоятелства, чиято самоличност се разкрива бавно, почти безсловесно. Тук отново се проявяват качествата, характеризиращи днешното младо турско кино: деликатно наблюдение на предмети и пейзаж, пестелив диалог, оскъдни лични обяснения, постепенно изследване на човешката психология, без каквато и да било тезисност. Другият дамски дебют - "Кораби", по думите на самата режисьорка Елиф Рефиг, "е филм - интуитивно пътешествие, романтичен пънк". Главният герой Али - мечтател на 20 години, с възхищение наблюдава плаващите кораби и вярва, че някъде далеч - в други земи, ще намери по-добър живот. "Като деца на 90-те години ние сме свидетели на срива на всички идеологични системи и се опитваме със средствата на изкуството да открием нов свят в противовес на нашите родители, които са търсили начини да се махнат оттук - твърди Рефиг. - Тъй като филмът следва една лична мечта, той подкрепя идеята, че Одисеята (неизвестно дали мечтата ще се осъществи или не) също е реалност, която би могла да променя, да подобрява човека. Екранната история подтиква бъдещите поколения към дързост и мечти".
И може би най-точната характеристика на младото поколение кинотворци в днешна Турция е "дързост и мечти". Това бе най-внушителният акорд на тазгодишния Истанбулски филмов фестивал.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ