Новогодишни "мисли в слух"

Крум ВАСИЛЕВ

Ако в ранна младост си се свързал на живот и смърт с нелегалната тогава БРП(к) и цял живот си останал верен на социалистическата идея, не е възможно днес, пред лицето на горчивата действителност, да избягаш от два остри въпроса: химера, мечта неосъществима ли се оказа социализмът, а Българската социалистическа партия, която наследи БРП(к) и БКП, моята партия ли е?
Не крия, че съм от неизтребимата порода на непоколебимите социалисти. И макар понякога да скърцам със зъби, възмутен от действия или изказвания на висши партийни чиновници, не губя вяра, че БСП ще преодолее своето

самоубийствено "одесняване"

Знам, че двата въпроса, които споменах по-горе, вълнуват мнозина и всеки дава свой отговор. Като съзнавам, че не откривам Америка, ще споделя някои разсъждения по тях, някои мои "мисли в слух" (това определение заимствам от Димитър Благоев). Точно преди 125 години той пише статия, озаглавена "На прага на новата 1891 г. Мисли в слух". Тя завършва така: "Иди си, иди си, стара годино, по-скоро завлечи със себе си всички наши обществени злини! Ела по-скоро, Нова годино, и донеси щастие!"
Сега, на прага на 2016 г., с основание можем да повторим тези думи на Дядо Благоев, защото много обществени злини бяха натворени през годината, която си отива. И понеже човек живее с надежда за по-добро бъдеще, пак ще си пожелаваме щастие през новата. Но ще бъде ли тя по-различна от старата, ще бъде ли щастлива за България, за целия ни народ? Едва ли. Трудна ще бъде 2016 г. Никаква светлинка не се вижда в тунела, в който нашата страна навлезе преди четвърт век. България ще продължи да бъде най-бедната държава в Европейския съюз, с най-раболепното правителство, с най-марионетния президент и т.н., и т.н. - тези незавидни "най" нямат край.
Трудна ще бъде 2016 г. и за нашата партия. Тя влиза в нея с тежко бреме, резултат на много фактори, най-важният от които е обезличаването й като действително лява, наистина социалистическа партия. Ще навлезе БСП в новата година с бремето на поражението, което претърпя на местните избори; с бремето на

загубеното доверие

на огромна част от потенциалния й електорат; с бремето на обезверяване на част от членския й състав, който се топи и застарява при анемичен прилив на млада кръв.
Но ще навлезе БСП в новата година и с лъч на надежда: задава се конгрес, надяваме се той да даде тласък на започналия в партията процес на освестяване - така може да се нарече подетият от партийното ръководство начело с Михаил Миков курс на недвусмислено лява, социалистическа политика в противовес на дясната социалдемократическа политика на Първанов и Станишев.
В какво на практика трябва да се изрази новият курс? Достоверният отговор могат да дадат само висшите ръководни органи на партията и преди всичко конгресът. Но в демократична партия като нашата мнение може да изкаже всеки член. В левия печат и особено в ДУМА вече се появиха множество гледища, които подкрепят със силни аргументи обновения курс.
На другия ден след изборите, на 3 ноември 2015 г., в оня тъжен понеделник, когато стана ясно, че нашата партия е претърпяла най-тежката изборна загуба в своята история, ДУМА излезе на първата си страница с "Няколко думи" под заглавие "Върнете ни каузата". Левият вестник сложи пръст в раната и изрече на висок глас неоспоримата истина: загубихме, защото партията ни остана без кауза, без ясна, искрена, разбираема политическа физиономия. И отправи апел:

Върнете ни каузата!

Апелът бе отправен към "Позитано" 20. Каузата не бе назована, но глаголът "върнете" показва ясно, че се има предвид онази кауза, която е изконна за нашата партия. Тя е всеизвестна, нарича се социализъм.
Звучи парадоксално, но е факт - след като нашата партия смени името си и се нарече социалистическа, в партийните документи думата социализъм почти изчезна. Думата "ляво" започна да я измества и там, където е резонно да стои думата социализъм. А тези две понятия не се покриват. Лявото е ориентир, насока за действие, но не и кауза. Нашата партия е лява, но лява социалистическа. Това не е дребна подробност, въпросът е принципен.
Смелост и идейна убеденост се изисква от една партия сега, в началото на ХХІ век, за да отстоява социалистическата кауза. Социализмът днес е повече от всякога очернен, отъждествяван от неговите противници с всичко най-лошо. Въпреки това за милиони хора той продължава да бъде цел - далечна, но осъществима.
Тук не разполагам с място за аргументация, правил съм я другаде. Но макар и декларативно, ще кажа: социализмът не е фикция, той беше започнал да става реалност. Слабостите и извращенията, които съпровождаха изграждането му, бяха негово отрицание, а не негова същност, той можеше да бъде усъвършенстван. Но на сегашния етап на историята капитализмът се оказа по-силен, неговите възможности не са изчерпани. Идват нови етапи. На световната сцена излязоха нови сили. Първостепенна е ролята на Китай, който строи социализъм с китайска специфика, и макар да е далеч от преодоляване на социалното неравенство, постига удивителни резултати в борбата срещу бедността.
Не е възможно сега, през ХХІ век, отговорът на въпроса "Що е социализъм и какви са пътищата към него" да бъде еднакъв с отговорите, които се даваха в края на ХІХ и средата на ХХ век. Светът се е променил дълбоко, не може визията за социализма и за пътищата към него да остават неизменни.
Сега България е в прокрустовото ложе на Европейския съюз и нашата партия, като не се отрича от каузата си, реално може да води борба не за социализъм, а за социални придобивки. Тази нейна борба трябва да бъде такава, че угнетените, а в България те са подавляващо мнозинство, да я припознаят като партия, която защитава техните интереси. БСП не успя да постигне това нито когато беше във властта, нито в опозиция. Дано 49-ят конгрес очертае пътя за много

по-последователна социална политика

Това очакваме от конгреса и във връзка с позициите и действията на нашата партия по външната политика. Напоследък има добри инициативи на партийното ръководство, но на партията ще тежат като воденичен камък действията на висши партийни дейци, които се подиграха с традиционни за нашия народ чувства.
Като гледат напред, висшите партийни органи не бива да пренебрегват неспиращите лъжливи обвинения, свързани с недалечното минало на нашата партия. Тя беше онази на дело патриотична партия, която оглави и организира антифашистката борба в България, тя беше ръководната и организираща сила на разгърналото се след Девети септември строителство, което изведе България в редицата на развитите страни. Но пропагандната машина на западните централи, намерили у нас свои храненици и глашатаи, обръща нещата с главата надолу и насажда съвършено погрешни представи, особено сред младото поколение.
Понеже сега се подготвят нови учебни програми и предстои да се издават нови учебници по история, ще приведа само един от многобройните примери за грубо погазване на истината. В най-високотиражния учебник по история и цивилизация за ХІ клас, издаден през 2002 г. от издателство "Анубис", е казано следното: "Съпротивата е желана и ръководена от една чужда държава в неин собствен, а не в български национален интерес." Тази и ред други инсинуации в учебника бяха остро критикувани в печата. Никакъв ефект. През 2012 г. учебникът излезе в ново издание, без да бъде променена и дума в цитирания и в други грубо манипулативни текстове. Учебникът "работи" и сега. Може ли някой да изчисли на колко хиляди и хиляди наши юноши и девойки този учебник за задължителна подготовка е втълпил точно онази представа за антифашистката съпротива и за участниците в нея, която втълпяваше и профашисткото правителство на Филов? И никъде в учебника (а и в другите учебници по история) нито дума, че те са воювали на исторически правилната страна на барикадата, срещу хитлеристите, редом с бойците на обединените народи. И че на мирните преговори в Париж два фактора се оказаха решаващи, за да предотвратят ново орязване на българска територия - Първа българска армия и антифашистката съпротива.
Задача пред нашата партия е да мобилизира и организира специалистите в своите редове и да се противопостави на вероятните нови

покушения над историческата истина

в новите програми.
Започнах с цитат от статия, писана от Димитър Благоев преди 125 години, и ще завърша с друг цитат от нея: "Тежко е да се признае горчивата истина, но по-добре е, хиляди пъти по-полезно е да погледнем действителността право в очите й, отколкото да зажумяваме пред нея."
Сякаш в началото на 1891 г. Дядо Благоев е предусещал, че партията, която предстои да създаде на Бузлуджа, ще пребъде във вековете, но и на своя 49-и конгрес ще се нуждае от неговия съвет. Ще се вслуша ли конгресът в този съвет? Дано не зажуми пред горчивите истини, дано ги назове с истинските имена, дано затвърди с решенията си обещаващите наченки за връщане на партията в нейния изначален път - левия, социалистическия.