Ново изследване за ВМРО до войните

Петър Петров

Македонският научен институт в София пусна на бял свят труда на Слави Славов "ВМРО от Илинден до Балканската война (1903-1912)". Авторът е роден през 1973 г., главен асистент е в Института за исторически изследвания при БАН и член на Македонския институт, през 2005 г. защитава дисертация за ВМРО и българската държавна политика до 1908 г.
Въз основа на цялата българска научна книжнина и на неоползотворявано досега архивно градило миналоведецът Славов проследява развитието на ВМРО от участието в Илинденското въстание до навечерието на Балканските войни. Той уточнява, че използва най-утвърденото в научната литература название на организацията, възприето едва на Рилския общ конгрес през есента на 1905 г. Дотогава тя последователно се е наричала "Български македоно-одрински революционни комитети" (БМОРК) и "Тайна македоно-одринска революционна организация" (ТМОРО).
Книгата съдържа цялостен преглед на излязлата у нас научна книжнина по темата. Отделено е място на тенденциозните (ненаучни) публикации, издадени в Скопие след 1944 г., като се посочва, че все пак в обнародваните там спомени на македонски революционни дейци се откриват и достоверни моменти. Авторът подчертава, че въпреки "обяснителните бележки" на съставителите на сборниците в Скопие тези сборници са ясно и неопровержимо свидетелство за българския характер на славянското население в Македония и на самата ВМРО. В заключението на книгата Слави Славов изтъква, че именно българската принадлежност на ВМРО обуславя нейното непрекъснато сътрудничество с българската държава в тежките години след Илинден. Последвалите войни 1913-1918 г. показват, че при решителното активизиране на българската външна политика по националния въпрос натрупаното недоверие между държавните фактори и ВМРО бързо отшумява. А моделът за автономия на Македония, харесван в част от революционните среди, твърде бързо губи привлекателната си сила, когато има реална перспектива за национално обединение.