Новият възродителен процес на ГЕРБ и ДПС

Стоян Мирчев,
депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

Неофициалната управляваща коалиция през изминалата седмица отново показа клиентелисткото си лице. На практика дневният ред на Народното събрание беше прекрояван няколко пъти. И то в интерес на една политическа партия - ДПС.
Първо беше отложен въпросът с гражданското участие - референдумите, до изглаждане на различията между ГЕРБ и ДПС. Втори ключов момент е, че четвъртък и петък станаха заложник на предложението на ДПС за промени в Закона за гражданската регистрация. Промени, които могат да се нарекат Втори възродителен процес.
Какво имам предвид?
В началото на годината партията на Доган и Местан поиска служебно да се върнат имената на починалите до 2001 г. българи с турско самосъзнание. Скандалът беше доста звучен. Като явен противник на този акт тогава от трибуната изказах своето несъгласие.
А именно:
- Кой определя дали покойникът иска да му бъде променено името?
И днес има живи българи, които въпреки че имат административна възможност за промяна, живеят с българските си имена. И днес има българи от така нареченото турско малцинство, които сами се преименуват с нови за тях български имена.
- Кой определя, че вълната от преименуване през 1984 г. в цялостния й обем е била насилствена? Факт е, че една, и то немалка част от преименуваните тогава са го направили доброволно. Тук пак могат да се приведат примери, много примери.
- Защо да се спираме само дотук? Нека да се върнем и по-назад във времето и да се върнат българските имена на всички потурчени наши сънародници през периода на турското иго. Да видим тогава колко от представителите на ДПС в събранието ще носят сегашните си имена.
Кой дава право на Местан/Доган/Ердоган да говорят от името на мъртвите? ДПС нямат право да говорят от името и на всички живи български турци. Тези хора са избиратели не само на тяхната партия. Те имат представителство и във всички останали партии.
Има и още доводи, но темата днес е друга.
За една седмица, типично по примера на лидера си, ГЕРБ отхвърлиха, после приеха и накрая редактираха предложението на ДПС. Какво остана накрая: ЕДИН от наследниците може чрез свое еднолично заявление да поиска промяна на името на свой починал роднина. Дотук има проблем. Защо само един? А ако негов брат или братовчедка е против? Тогава те трябва да се скарат и да отидат в районния съд. В сегашния закон този въпрос е уреден - име може да се промени след и чрез общо волеизявление на преките наследници. Всъщност ако има съгласие между тях, те и досега имаха възможност да върнат името на починалия роднина.
Защо новият закон е на практика стъпка към нов възродителен процес?
- Как ще разбере вторият, третият и т.н. наследник за извършване на такава промяна? Когато отиде за определен документ, ще го изненадат. Ако не е съгласен, трябва да се съди с роднина. Това не е ли насилствен акт срещу него?
- Объркването и хаосът в ГРАО и другите администрации ще се засилят.
- Връщането на арабско-турско име става по административен път, а желанието за запазване на българско име - чрез съд. Тоест, да защитаваш българското изисква освен усилия, и финансов ресурс. Това е включително дискриминация срещу българското.
- Ще се окаже, че когато си наследник в такава ситуация без ресурс - както времеви, така и финансов, а искаш да оправиш определени свои административни взаимоотношения с роднина, примерно наследство, трябва да си преименуваш бащиното име. Това е поредно насилие. Това си е нов възродителен процес, и то натрапен на живите хора.
Председателката Цачева дори не ни даде възможност за дебат по темата в зала. Направи се, че не вижда вдигнатите ръце за изказвания. Устата на единствената градивна опозиция в залата беше затворена - в нарушение на Правилника за дейността на народното събрание. Остана ни само възможността за отрицателен вот.
Псевдопатриотите от "Атака" дори не благоволиха да са в зала при това посегателство срещу българщината. А тези от Патриотичния фронт отново бяха напазарувани и си замълчаха оглушително.
Какво е намислила управляващата коалиция ГЕРБ - ДПС предстои да видим. Но е факт, че важни решения и за двете партии винаги се вземат чрез добре отигран синхрон при мълчание и дори отсъствие на патриотичните партии в парламента.
Другият извод от петъка е, че заради определени лични интереси на най-голямата партия в парламента се продава българщината в интерес на ДПС. Дори по-далеч - живи българи се подлагат на поредния възродителен процес, при това чрез починалите им роднини.
Гръцкият народ би казал ОХI на това. Ние ще кажем ли нещо?