Новият призрак

Из Европа отново броди призрак - призракът на глобализма. Основният проблем е: кой да строи общоевропейската наднационална държава?
Като имаме предвид плачевното състояние на ЕС, това е наистина актуална задача на световното задкулисие. В обърканата и зловеща геополитическа игра са въвлечени няколко опитни играчи, зад всеки от които стоят огромни средства и сплотени наднационални елитарни общности.
1. "Групата Рокфелер".
В нея влиза американската елитарна общност WASP ("White Anglo-Saxon Protestant" - Бели англо-саксонски протенстанти), ориентирана към американска хегемония и реализиране на евро-атлантическия проект в най-радикалния му вариант. Представител на тази група беше бившият американски президент Джордж Буш-младши. В тази група е разработена стратегията на неоконсерватизма, предполагаща сблъсъка с ислямския свят и "цветните революции" в Източна Европа. Извънамерикански съюзници на групата са най-влиятелните кръгове на брюкселската еврократия и страните от "Американска Европа" (Прибалтика, Полша, Грузия, Украйна. В тази група тикат и България).Трансантлантическият проект предвижда създаването на "Съединени щати на Америка и Европа", в които европейските държави се превръщат в щати, подчинени на световното правителство.
2. "Група Ротшилд".
Групата включва американски и европейски елитарни общности, също свързани със САЩ, но в по-малка степен от "групата Рокфелер". Представител на тази група е днешният американски президент Барак Обама. Групата разработва възможността за пренасяне на центъра на глобализацията в Афро-Азия на базата на американско-китайски финансов съюз и подчиняване от САЩ на революционната енергия на исляма. Възторжен привърженик на идеята е Збигнев Бжежински. Групата смята, че това е единственият път за преодоляване на религиозните различия по пътя на глобализацията. И тъй като проектът не може да бъде реализиран от САЩ самостоятелно поради трайното асоцииране на САЩ със "световния империализъм", на групата е нужен Китай.
3. "Венецианско-британска група".
Групата е с дълбоки исторически корени, достигащи до Венецианската търговска република и финикийските колонии. Двете предни групи са нейни разклонения. Групата разполага с огромни възможности и с почти неизчерпаемите ресурси на британското "Съдружество на нациите". В настоящия момент страните на Съдружеството заемат територия, 24% от сушата, и в тях живеят 1,8 милиарда души, 30% от населението на Земята.
В 16 държави от Съдружеството английската кралица е държавен глава и се представлява от генерал-губернатор. Има редица страни (Руанда, Йемен, Сомалия), които, без да са били английски колонии, изразяват желание да се присъединят към Съдружеството - Руанда вече го направи. Принц Чарлз оглавява така наречения Островен клуб, в който влизат 4000 олигарси от всички страни на Съдружеството и който разполага с голяма финансово-икономическа мощ. Генералната цел на групата е глобална английска монархия.
4. "Ватиканска група".
Това е най-старият финансово-политически пул, опиращ се на мрежовата католическа империя. За разлика от групата на Рокфелер, дължаща своята финансова мощ на нефт и на ВПК, и на групата на Ротшилд, опираща се на търговия с благородни метали, драгоценни камъни и финансови "пирамиди", Ватиканската група залага на постиндустриалната "икономика на знанието". Ватиканската група вижда глобализирания свят като теокрация начело с понтифика и това съвсем не е толкова безумна идея, колкото изглежда на пръв поглед. Нейната тактическа цел е изтласкването и подчиняването на християнските разновидности в Европа и на първо място - на Православието. Ако в близка перспектива Ватикана реши тази задача, което също не е невъзможно, неговата европейска победа е гарантирана. Особеното в тази геополитическа игра е преплитането и препокриването на целите и пътищата на отделните групи, което прави възможни всякакви кратковременни и дълговременни алианси, без да се променя генералната цел - световна и окончателна доминация на либералния глобализъм в някаква нова форма.
Няма по-консервативна и по-ретроградна идеологема (парадигма) от либералната. Тя съществува 5000 години и иска да съществува още толкова. Тя е свързана с трите велики епохи на експлоатация на човек от човека и се прицелва в човешкото бъдеще. Нейната същност се описва най-добре от нравствеността на някои африкански племена, формулирана в 3-ия век от новата ера: ако аз открадна крава от моя съсед, това е добро, а ако той открадне крава от мен, това е зло - нарича се хотентоцка нравственост.