Новият морал

Милена Милошева

Цяло лято гледаме нов морал. Новият морал, уважаеми, включваше "плажуване" на жълтите павета. Мина през неподражаемия етап с образно "ходене до тоалетната" пак в центъра на града - кандидат за европейска столица на културата. Да не забравя - т.нар. поход към резиденция Евксиноград се вписва в представата за нов морал. Изкъртването на плочки пред Народното събрание на Република България и мятането им по органите на реда и народните представители е велико дело, увенчало борбата за свобода. Овикването по всички национални медии, че полицията не те е пуснала да "ступаш" някой депутат, се превърна в проблем №1. Този нов морал включва и задължително блокиране на кръстовища - възлови, в центъра на София, т.е. погазване правата на останалите. Но как? Че нали за нов морал се борим? Защо ни правят забележки? Защото демокрацията е зачитане правата на другите. Виковете "Червени боклуци" сигурно ще бъдат новият химн на Република България. А, да - и "Оставка".
Новият морал се изразява и в дълбоко възмущение, че някой има различно мнение от теб; в явна неприязън към инакомислещите - те биват автоматично заклеймявани като "червени боклуци". Е, може и като "червени мърши", защо не?
Въпросният нов морал отдавна представлява и поругаване. Повече от 20 години е поругавано образованието. Днес пак и пак, с пълна сила. Целта е да бъде напълно приватизирано, но кой ти чете. Делегитимацията на институциите е в команда "пълен напред" - какво значение имат някакви си избори, щом малцинството не е доволно, какво значение има решението на "незнамси кой" Академичен съвет, щом няколко човека търсят своите пет минути слава? Поругано беше селското стопанство. Като по-късен резултат от една студентска стачка (прекият беше президентски пост за д-р Желю Желев). Поругавани са паметници на културата. Системно. Тъй като са от преди '89 г. Надраскани или с качулки, зависи пиарската глава какво ще роди. Днес беше "изрисувана" скулптурната композиция на ул. Позитано №20, дело на признатия в няколко страни (САЩ, Италия и др.) български скулптор Любомир Далчев. Това е вандалски акт, ще си позволя да цитирам вътрешния министър. Уважаеми, в другите страни паметниците на културата са си паметници на културата. Че и туризъм се прави с тях. Само на около 60-70 км от София оттатък границата със Сърбия е Димитровград или Цариброд, както е другото му име. Димитровград е наречен в чест на Георги Димитров, в годините, когато последния е близък с югославския лидер Йосип Броз Тито. След години властите в Сърбия искат официално да върнат името Цариброд, но местните жители се възпротивяват. Табелата на входа на градчето и днес гласи Димитровград. В Германия няма съборен или надраскан паметник на Карл Маркс, например.
Сега арестуваните за хулиганството със скулптурната композиция на ул. Позитано №20 предполагам ще обявят, че има полицейско насилие към тях и незачитане на правата им. Националните медии ще им дадат широка трибуна, други, по-малки информационни източници ще тичат в захлас да ги интервюират. Това му се вика ограничаване на таланта.
Отношението ни към историята и културното наследство е отражение на това докъде сме стигнали като общество. Който народ не си знае историята, ще я изживее отново...