16 Октомври 2021събота09:37 ч.

Новият модел на училищно образование

12 идеи за развитие на българското училище като ключ към икономика и общество на знанието

/ брой: 50

visibility 1190

Георги Първанов
Кирчо Атанасов, Зора Попова, Мариана Тодорова, Костадин Паскалев, Андрей Бунджулов

Тези позиции и идеи на Гражданското движение "Алтернатива за българско възраждане" са обобщение и продължение на вижданията по основни проблеми на българското училище, залегнали в дейността на екипа на Георги Първанов досега и в организираните по тази тема срещи и дискусионни форуми.

Защо е необходима качествена промяна?

Известно е, че в годините на прехода значително бе отслабена учебната и възпитателната роля на българското училище като една от най-важните институции на българското общество и държавност. Въпреки върховите постижения на наши ученици в международни състезания и олимпиади проблемите в масовото училище останаха и дори се изостриха.
В последните години бяха реализирани определени ключови стъпки в реформата на училищното образование. Нужно е продължаване на започнатото, приемственост в промяната и извеждането й на ново равнище, постигането на качествено нови резултати.

Какво означава това?

* Новият Закон за училищното образование, който се подготвя, да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище.
* Реформата да навлезе в дълбочина - въвеждане на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизиране на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата - преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.
В тази връзка могат да се формулират следните три основни цели:
- Подобряване на обхвата, така че да се сведе до минимум броят на отпадащите и приключващите със своето образование на твърде ранен етап.
- Повишаване на качеството като предпоставка за бъдещото развитие не само на всеки български гражданин, но и на обществото като цяло, на икономиката и пазара на труда.
- Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация.

По отношение на обхвата

1. Задължителен характер на предучилищното образование след 5 годишна възраст.
По данни на НСИ от 2010 г., обхватът на предучилищното образование понастоящем е 74.3%. Общото мнение от дискусията в Благоевград през юни м.г. е, че следва да се стремим към постигане на стопроцентов обхват на децата в детски градини. Тази цел е ключово важна. Възниква въпросът за материалната база. Решението е отделянето на целеви средства за пригаждането на наличната материална база (училища, пансиони и пр.) към възрастовите и образователните потребности на децата. Компетентните органи и местните власти следва да направят точни времеви разчети на необходимата база, финансови средства и кадрови ресурси.
Въвеждането на целодневното обучение е необходимо условие за осигуряване на равен достъп до качествено възпитание и образование в училище. Това също изисква създаването на необходимите материални и кадрови предпоставки.

2. Обхващане на всички подлежащи на обучение и изпреварващи мерки, предотвратяващи отпадането от образователната система. Една от целите, произтичащи от стратегията "Европа 2020", е делът на преждевременно напусналите училище да бъде сведен под 10%.
Необходимо е да се анализират специфичните причини за отпадането на ученици от образователната система и да се разработят механизми за преодоляването им. Ключово значение за максималното обхващане на децата от системата на образованието е създаването на механизъм, който да осигури всяко дете, навършило 7 години, да постъпи в 1-ви клас.
Възможна мярка, която предлагаме да се обсъди, е въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 5-годишна възраст до 12 клас с оглед осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън страната.
Отпадането от училище може да бъде ефективно ограничено чрез реализирането на стратегия и програма за работа със семейството, която да включва както стимулиращи мерки, така и санкциониращи мерки спрямо родители, които не подпомагат или възпрепятстват децата си да посещават училище.

3. Нужно е да се осигури по-голяма гъвкавост на системата чрез въвеждане на форми на обучение, които ще позволяват на отпадналите да се завръщат и да получат съответната образователна степен и професионална квалификация. Освен часовете за наваксване на пропуснат материал, знания и компетенции, такава роля може да играят вечерните училища. Върху основата на практиките и опита на някои европейски страни заслужава да се обмисли и идеята за разкриването на нов тип училище -училищата "Втори шанс". За реализация на тази идея би могло да бъде използвана базата на закритите училища-интернати.

По отношение на качеството

4. Сред най-важните мерки, гарантиращи качеството, са достъпността на учебното съдържание като език и материал, съобразен с възрастта на децата и възможността им за усвояване на знанията. Не по-малко важни са учебният план и програма, както и учебниците.
Част от това, което се учи в училище днес, "остарява" буквално на следващия ден. Училището и учителят вече не са единствен и неоспорим източник и авторитет на знанието. Всичко това изисква и налага радикално нови подходи при съставянето на учебните планове и програми, при подготовката на учебниците, в начина на преподаване. Става дума не просто за механично "разтоварване" на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес.
Промените в учебното съдържание трябва да се основават на непрекъснатата актуализация на минимума от знания и умения, които всеки ученик следва да придобие при завършване на съответна образователна степен. Същевременно, подходът за постигането на този минимум трябва да бъде индивидуализиран. Което означава да се положат сериозни усилия за диференциация на учебното съдържание за отделните ученици.
Претовареността на учебните програми и учебниците е проблем, който се дискутира от години. Решението може да бъде намерено от експерти, които да балансират учебния процес както по отношение на съдържанието по отделните предмети, така и в организацията на учебния ден и програма. Необходимо е да се потърси нова методика, чрез която да се преодолее установената структура на редуване на множество предмети без видима връзка помежду им.

5. Необходима е дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител:
* Създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърна подготовка. Основна роля в нея би следвало да се отреди на висшите училища;
 * Усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагогическите кадри според постигнатото качество и резултати в учебния процес;
* Актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители;
* Осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечени селища - за жилище, транспорт, храна и др.

6. Подобряване на външната и вътрешната системи за оценяване
Нужно е да се преразгледат държавните стандарти и образователни изисквания, да се подобри значително тестовото оценяване, като то се ориентира към целите и съдържанието на учебния процес, поставящи акцент върху компетентностите, а не върху обема от знания.
Необходим е Държавен стандарт за българското училище. Въвеждането на оценяването като стандарт за зрелост предполага залагането на съответни процедури при завършването на дадена образователна степен - и особено при постигането на общообразователния минимум. Националните външни оценявания трябва да са обвързани само със завършване на образователен етап - 4-ти, 7-ми, 10-ти клас.
Оценката на образователната система като цяло и на отделните нейни елементи трябва да се извършва от институция, независима от изпълнителната власт, със собствен бюджет. Това предполага създаването на независима агенция за външно оценяване, която да не бъде част от структурата на образователното министерство. Остра е необходимостта и от създаването на Научноизследователски институт в областта на училищно образование.

7. Развитие на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства.
Институционализирането на участието и формите на обществена ангажираност и контрол върху процесите в училищното образование и резултатите, които системата постига, е предпоставка за превръщането на училището в "обществена институция", реален ангажимент и отговорности към която имат всички заинтересовани страни. Откъсването на родителите от учебно-възпитателния процес и проблемите на училището не може да има позитивен ефект върху системата. Напротив - позитивни резултати могат да бъдат очаквани тогава, когато действията на учители, семейна среда и обществото по отношение на училището са в синхрон. В тази връзка трябва да нарасне ролята на училищните настоятелства при вземането на решенията и контрола на тяхното изпълнение.
Нужно е да се създадат законови и нормативни предпоставки и стимули за разширяване периметъра на публично-частните партньорства, особено в полето на професионалното образование и подготовка, извънкласната и извънучилищната дейност, в отварянето към висшето образование, научните институти и фирмите.
Предлагаме да се обмисли и идеята за създаване към министерството на образованието на Висш учебен съвет, в който да участват видни просветни и обществени дейци, учени и експерти. Той да обсъжда стратегически въпроси на развитие на просветното дело и училищното образование, и да дава предложения при формирането на конкретни политики.

По отношение възможностите за реализация

8. Обвързване на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда
* Училищното образование трябва да осигурява постигането на периодично актуализиран минимум от знания и умения, който да се надгражда в рамките на следващата образователна степен.
 * В осигуряването на връзката между образователните степени и потребностите на практиката ключова роля могат да играят и центровете за професионална ориентация.
* За да се осигури плавен преход и приемственост между средното и висшето образование, нужно е да се разшири модулното обучение в 11-ти и 12-ти клас, което да води към признаването на кредити във висшите училища по същата професия или профил.
* Наложително е също да се изпълни изискването за формализиране на завършването на първата гимназиална степен, което да удостоверява покриването на задължителния общообразователен минимум или изискванията за придобиване на 1-ва квалификационна степен при професионалната подготовка.
* Матурите следва да се превърнат в реален вход във висшето образование.

9. Реорганизация на системата за професионално обучение и по региони
Системата на средното професионално образование в България има нужда от преоценка и ново структуриране. Цялостният преглед и адекватното развитие на мрежата на професионалните училища може да стане само на основата на една ясно очертана стратегия за икономическо развитие на страната и в съответствие със специфичните национални и регионални потребности.

10.  Развитие на системите за обучение през целия живот
Система за учене през целия живот в България на практика все още липсва. Същевременно липсват гъвкави механизми, които да позволят на едно заето лице, усъвършенствало своите умения в процеса на работа, да получи официално признание за постигнатото ниво в професионален план. Изграждането на система за валидиране на неформалното и информалното образованиее важен елемент от системата на учене през целия живот, но и необходимо изискване за създаването на гъвкав пазар на труда, за осигуряване на възможности за професионална реализация на гражданите, за подпомагане на социалното включване и борбата с бедността.

11. Стратегически важен приоритет е подкрепата на способните и талантливите ученици. Изграждането на система за ранното им откриване, за ускореното им израстване и реализация, обезпечена от държавата и бизнеса с необходимия финансов ресурс. На практика става дума за изграждане на устойчива мрежа от партньорства между всички заинтересовани страни - училищата, висшето образование, научните институти, бизнеса, фондации и неправителствени организации, подкрепена нормативно и финансово от държавата чрез национален фонд (подобен на този за научни изследвания), който ежегодно да обявява конкурси за грантове и проекти за работа с талантливи деца и младежи.

12. Намирането на комплексни решения на проблемите с физическата дееспособност, здравето и възпитанието на учениците
По данни на министерството на образованието един от факторите, допринасящ за влошаването на здравословното им състояние е липсата в близо 30% от училищата на условия за провеждане на заложената по програма учебна спортна дейност или на извънкласни занимания по спорт. В 1200 училища спортната база и съоръжения са негодни. Голям процент от допълнителния (3-ти) час по физическо възпитание се провежда не от специалисти, а от учители по други предмети, допълващи норматива си.
Предприетите в последните години мерки за активизиране на извънкласната и извънучилищната дейност са само първи стъпки в правилната посока. Нужно е цялостно да се реабилитира възпитателната роля и отговорност на българското училище. Широко да се развият ритуалите и инициативите, свързани с националните и училищните празници, символи и ритуали, доброволчеството, патриотичното възпитание, опазването на културното и историческото наследство.
Нужно е централната и местна власт да набележат целеви програми за изграждане на материална база за младежки дейности в по-големите общини, в т.ч. на многофункционални зали за спорт и други дейности в свободното време.

В заключение:

Най-важното условие за постигане на качествено нов растеж, основан на знанието, е определянето на образованието като реален първостепенен национален приоритет. Нужен е широк обществен и политически консенсус на първо място по този въпрос. Част от този консенсус трябва да стане отделяните средства за образование. Бюджетът за образование да се стреми към средно европейските нива на финансиране, като достигне до 2020 г., поне 5%.
От това доколко ще можем да реализираме тези цели, зависи съдбата на България - демографската ситуация, типа икономика, който ще се развива, ценностното и културно възпроизводство на нацията.

(С големи съкращения)

София монтира слънчеви панели върху общински сгради

автор:Дума

visibility 234

Мечка тормози село в Ардино

автор:Дума

visibility 213

БСП проведе среща с Национален синдикат "Защита"

автор:Дума

visibility 260

България изпрати Плана за възстановяване в Брюксел

автор:Дума

visibility 267

Стефан Янев иска плавен преход към зелена енергия

автор:Дума

visibility 266

„Булгаргаз“ увери, че няма да има недостиг на газ

автор:Дума

visibility 292

Столичното парно е заплашено от спиране на газа

автор:Деси Велева

visibility 502

/ брой: 198

Токът ще удари шоково цените на колбасите

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 198

Във Франция тестовете на неваксинирани ще се плащат

автор:Дума

visibility 195

Полша иска промяна в основния договор на ЕС

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 198

Путин: САЩ сами подкопават долара

автор:Дума

visibility 682

/ брой: 198

Тирана одобри свободната търговия със Сърбия и РСМ

автор:Дума

visibility 479

/ брой: 198

Теле под вола

автор:Валентин Георгиев

visibility 711

/ брой: 198

След тока и парното бензинът ще ни довърши

автор:Евгени Гаврилов

visibility 714

/ брой: 198

Ще закриваме ли училището?

автор:Деси Велева

visibility 705

/ брой: 198

"Греховната" Русия

автор:Юри Михалков

visibility 484

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ