Новият ледников период започва през 2055-а

Ако Земята на 5 февруари 2040 г. не бъде унищожена от гигантски метеорит, през 2055 г. в света ще започне нов ледников период. Такова предположение е направено от японски и руски учени.
В момента най-популярната теория за развитието на климата на Земята е теорията за глобалното затопляне. Въпреки това океанографът от Япония Мототака Накамура прогнозира, че още през 2015 г. на нашата планета ще започне не затопляне, а охлаждане. Подобно изявление направи и руският учен Хабабуло Абдусаматов. Докторът на физико-математическите науки Абдусаматов от Пулковската обсерватория на Руската академия на науките твърди, че през 2014 г. на Земята ще започне рязко застудяване. Проф. Абдусаматов е ръководител на проекта "Астрометрия", в рамките на който се изучава поведението на Слънцето.
Пикът на новия ледников период ще започне с пълна сила след 2055 година и ще продължи между 45 и 65 години. Средната температура ще спадне с 1-1,5 градуса, а земната повърхност ще е покрита много по-дълго със сняг, който ще отразява слънчевите лъчи обратно в Космоса. Забавянето се държи на "термичната инертност" на океаните. Натрупаната във водите им топлина ще забави изстиването на планетата ни с още няколко години. "След това обаче трябва да очакваме ледените шапки по полюсите да започнат да растат, вместо да се покачва морското равнище", обяснява Абдусаматов. Студеният период ще засегне над 80% от населението на земята в икономическо или социално отношение.
Привържениците на теорията за глобалното затопляне предсказват, че именно в средата на века планетата ни ще бъде максимално нагрята в резултат на дейността на хората и отделянето на въглероден двуокис. Руският учен обаче казва, че Земята е започнала да се охлажда още през 1990 г. Това твърдение се потвърждава от статистиката в метеорологията. В предишното столетие Земята натрупа слънчева топлина, но сега бавно и сигурно изстива.
Хората са преживявали малки ледникови периоди няколко пъти, припомнят учените. Ледниковият период се нарича малък, но това съвсем не значи, че той ще мине незабелязано. Всеки по-студен период е придружен от епидемии, липса на храна и масови преселения на хора. Положението в средата на ХХт в. ще напомня много на т.нар. Маундеров минимум, продължил приблизително от 1645 до 1715 година, смята изследователят от Пулковската обсерватория. Тогава в Европа е било изключително студено, а северните страни изгубили много хора за сметка на миграцията и глада.
Преобладаващата част от учените, занимаващи се с изучаване на Слънцето, са на мнение, че навлизаме в период на изключително ниска слънчева активност, която ще доведе до трайно понижение на глобалната температура на Земята през следващите няколко десетилетия. Предстоящото застудяване на климата означава по-слаби селскостопански реколти и по-високи цени на храните, недостиг на електроенергия и високи цени на енергоносителите.
Не всички учени споделят тази теория. Преди няколко месеца данните от последните си изследвания представиха цели три екипа от експерти. От обобщените резултати се вадят изводи, че в следващите двадесетЦтридесет години слънчевата активност найЦвероятно силно ще спадне. За развитието на възможностите са разработени два основни и напълно противоположни сценария.
Според първия Слънцето ще компенсира своята слабост в последните години, като значително ще увеличи активността си и ще се стигне до регистрирането на много високи стойности. На практика това значи, че глобалното затопляне ще продължи с пълни сили и ще трябва напълно да забравим за зимата.
Според втората вероятност спадът в активността на Слънцето ще продължи, като специалистите уточняват, че това е и по-възможният вариант. Като пряко последствие на Земята ще настъпят резки промени в климата и ще настане арктически студ навсякъде.
Никой от учените обаче не отрича, че така или иначе климатът на планетата ни ще се промени и само времето ще покаже коя от теориите ще надделее.