Новият хуманистичен облик на обединена Европа

Проф. Орлин Загоров

Напоследък се заговори за нов управленски модел на Европейския съюз. Но в повечето случаи, съзнателно или не, се премълчава реалната картина на съвременната действителност. Отново се набляга на промените в надстройката, пренебрегвайки промените в социално икономическата база на обществото. Това е опит човечеството отново да се въведе в заблуждение, което този път може да му струва оцеляването.
Известно е, че светът днес като цяло е навлязъл в ерата на

духовна и социална мизерия, заобиколена от 
         материално изобилие

Война, глад епидемии, престъпност, замърсена среда - това са глобалните характеристики на съвременната цивилизация. Всяка година над 11 милиона деца умират от глад и недояждане, преди да достигнат едногодишна възраст. Всеки пети жител на планетата живее в бедност, което специалистите определят като тихо масово самоунищожение. Горите масово се унищожават, огромни площи се превръщат в пустини. Тази тенденция се задълбочава все повече и обхваща милиони хора.
Съвременното човечество е затънало в безброй остри конфликти. Те се коренят в постоянно нарастващата социална несправедливост, чийто най-характерен израз е задълбочаващата се пропаст между бедността и богатството. При тези условия светът се превръща във взривоопасна зона с милиони безработни, бездомни, неграмотни или малограмотни, онеправдани, обречени на унизително съществуване. 
За да възтържествува разумът в битката с безумието, породено от порочната съвременна цивилизация, човечеството се нуждае от нова цивилизационна парадигма, въздигаща хуманизма в единствен критерий на прогреса. Самото осъзнаване на тази фундаментална истина е доказателство, че човекът все още е способен да изпълнява възложената му от еволюцията мисия - да бъде смисъл на смисъла.
Човешката история познава достатъчно убедителни примери в подкрепа на истината, че върху Земята, наред с порочната цивилизация, винаги е съществувала и днес съществува и

 хуманистична версия на цивилизацията

като разумен начин на създаване, използване и разпределение на плодовете на културата, регулирани чрез принципите на социалната справедливост, благоразумието и съзидателната стратегия. И днес съществуват цивилизационно родствени култури, основани на общи, доказали своята непреходност, ценности, които трябва да се обединят и да ускорят замяната на съвременния, вече непродуктивен и застрашаващ прогреса модел на развитие с хуманистична алтернатива. Убедителен пример за това представлява моделът на развитие в северноевропейските страни. Съвсем очевидно е, че всеки опит да се изгражда някаква нова надстройка върху ирационална социално- икономическа и политическа реалност е обречен на провал.
Човечеството преживява революционна треска. Огненият обръч на бедните и "възмутените", "негодуващите, "недоволните" от капиталистическия начин на живот и настояващи за замяната му с обществен модел, основан на социалната справедливост, обхваща постепенно цялото земно кълбо. Той ще бъде истинският "Армагедон", след който светът ще бъде много по-различен. Всеки е длъжен да се подготви за това глобално "преобръщане" и за началото на истинската история на човечеството. Времето, което изтече, бе подготвителен етап на движението към всеобщо благоденствие, справедливост, мир и братство между хората. Това може да се постигне, ако тези, които ръководят нашата съдба, проявяват благоразумие.
Завършва една историческа епоха и започва нова, изпълнена с

нови предизвикателства към политическата и интелектуална съвест

на човечеството като цяло. Всичко това налага необходимостта от постоянно задълбочаване, разширяване и ускоряване на революцията на духа в съответствие с духа на революцията, като двигател на историята. Практическото решение на тази глобална задача е възможно само чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната ирационална цивилизация, за да възтържествуват благоразумието, справедливостта, милосърдието, любовта, толерантността и свободата, цивилизацията на устойчивото развитие.
Ако Европа не иска да пропусне историческия шанс да даде на човечеството нов Ренесанс и Просвещение, трябва в обозримо бъдеще да очертае контурите на новата цивилизационна алтернатива.
В сегашния си вид ЕС все още функционира под силния протекторат на САЩ и НАТО. Това не може да бъде автентична Европа. Автентична може да бъде само Европа, обединяваща всички нации, населяващи Стария континент, функционираща под егидата на ООН, издигайки нейната мисия до степен на всеобщ разум с универсални принципи, ценности и закони. Европейската мечта днес предлага рядката възможност най-после да бъдат преодолени разните стратегии за световно господство.
Само автентична Европа като доброволно сдружение на свободни, цивилизовани, просветени и омъдрели от историческите превратности в своята обща съдба нации, все още живее чрез европейската мечта и славянската духовност.

Цивилизационната парадигма

очертава една относително устойчива картина на начин на живот. Тя помага за разграничаване на отделните типове и видове цивилизации. Фернан Бродел изразява силата и значението на цивилизационната парадигма в условията на съвременния свят по един забележителен начин. "За всички, интересуващи се от съвременния свят, да не говорим за тези, които искат да бъдат действащи лица в него, е важно да знаят как да разпознават върху картата на света съществуващите днес цивилизации, да могат да определят техните граници, техните територии и въздуха, който дишат там, наличните или свързани с тях общи и специфични форми. Какви катастрофални измествания на перспективите биха могли да се допуснат, ако това не бъде направено".
Ето едно положение с фундаментално значение, което забравят онези политици, които напоследък обичат да говорят за "цивилизационна криза" и "нов цивилизационен избор". Най-общо този нов "избор" се дефинира като пренасочване на народите към западната цивилизация, без да се има предвид различните и в много случаи противоположни дефиниции на това словосъчетание. Други дори свеждат този изключително сложен и мъчителен процес до включването във военните структури на американската глобална стратегия. Това е парадокс, който само потвърждава историческата истина, че не може да се говори за покриване на "цивилизационнния избор" на бедните и богатите. Когато днешните политици говорят за "цивилизационен избор", всъщност имат предвид собствения си интерес и произтичащите от него привилегии и облаги за тях и техните близки. Това е система, която постоянно възпроизвежда в чудовищни форми порочната цивилизация с нейните генетично присъщи ценности и принципи, като: егоизъм, алчност, меркантилност, примитивен утилитаризъм, узаконен грабеж, всепозволеност по пътя към печалбата. Народите на Централна и Източна Европа и тези от бившия Съветски съюз бяха върнати към отречения от историята  цивилизационен модел и днес живеят в условия, при които грабежът се цени по-високо от съзиданието и законът се трансформира в беззаконие.
Този избор обаче няма нищо общо с копнежа на милиони хора към една

хуманистична цивилизация, основана върху
      разума и справедливостта

Тази цивилизация е антипод на корупцията, организираната престъпност, националното предателство, които предполагат и корумпирана политическа и икономическа олигархия, узурпирала властта, оценявайки я според размера на богатството, получено чрез грабеж и експлоатация на чужд труд.
ЕС все още не е определил своята автентична цивилизационна идентичност, тъй като все още не е формулирал своя цивилизационен  избор. Едва когато това стане, ще получи адекватен отговор и въпросът: в каква Европа искаме да живеем. Изборът на благоразумието няма да бъде за ирационална Европа на една порочна и отречена от човешкия разум цивилизация, а за една автентична Европа с хуманистична цивилизация, изградена върху идеалите, принципите и ценностите на свободата, братството и справедливостта. Преди повече от 2500 години не друг, а мъдрият Тукидид поставя същата дилема: държава, която процъфтява като цяло, или държава, в която отделни лица преуспяват, а цялото се разрушава? Това е екзистенциалната дилема, пред която съвременна Европа е изправена. Тази дилема има своите актуални измерения.
За народите, за мнозинството от населението на Стария континент все по-голямо значение придобива хуманистичният облик на Общността. Това може да се постигне чрез една конвергентна цивилизация, изградена върху хуманистичните идеали на културата като нов Ренесанс или Просвещение, чиито идеали останаха неосъществени и Европа все повече се отдалечава от тях. Но те продължават да живеят в европейската мечта и славянската духовност, чието съчетаване обещава една реална алтернатива на съвременната ирационална цивилизация.