Поезия
Нови стихове от Георги Драмбозов
/ брой: 99
Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Петербург. Работи в читалище "Св. Кирил и Методий" в кв. "Красна поляна" - София. Издал е 12 поетични книги, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие" и др. Член е на Съюза на българските писатели.
На поета класик
Ти си учителят, ти си приятелят!...
Злият гений не ни зарази
от прикривана завист да патим
и до гроб да останем врази.
Ти си учителят, ти си приятелят!...
Имаш Муза и яздиш Пегас,
Муза, кон и аз имам... Накратко:
няма повод за спор между нас.
Ти си учителят, ти си приятелят!...
Теб те знаят сега наизуст,
носиш образи, носиш метафори,
както кръста си носи Исус.
Ти си учителят, ти си приятелят!...
Утре гордо стъпи на Парнас,
но цитирай какво съм ти пратил,
за да знаят - след тебе съм аз.
Кладенчето на поета
" А някога пресъхна ли,
оттук ще си отида -
спокоен като вечност..."
Добри Жотев
Ударих кофата о каменното дъно,
а ехото в душата не заглъхва
и не залепнаха клепачите до съмнало -
навярно кладенчето почва да пресъхва?...
Едно е кладенчето, Боже мой, едничко -
не може всички устни да накваси,
но нека пият жадно девет музи, всичките!
нали самичък съм избирал участта си?
Поет и кладенче! - това е биография -
да те изпият и да не ти пука...
Пресъхвам вече и си пиша епитафия:
"Спокоен като вечност, а пък взе, че пукна!"
Поет и кладенче! - каква красива участ,
или по-точно - славна орисия...
Координатите ми в този тежък случай? -
Отвъдното? Бай Добри? И шише ракия.
Присъда без обжалване
"Кому сме нужни ние днес, поетите?
И тихият ни стон кому е мил?..."
Павел Матев
Притихнаха в мен "пориви и страсти"
и оскърбяват моя девствен мир
ченгета, политици, педерасти...
А взех "Любовна песен" за кумир.
В отвъдната "магическа реалност"
съдии - изпълнители днес бдят
и след "неизживени покаяния"
перо и стих на търг ще обявят...
От храма на сърцето, с отстояние,
което приживе не наруших,
към теб издигам две лирични длани:
- Кому е нужен вече моят стих?
Поете мой, мой съдник и учител! -
Открехвам леко земния покров
и в изпълнителния лист прочитам
присъда без обжалване: Любов!
Нафталинка
Тя е безсмъртна, тя е жалка, потъва нощем вдън Банара,
а денем в градската градина е гушнала бездомно коте...
Била ефирно изкушение на Златния телец в олтара -
обсипвали я всички знатни с целувки или със банкноти.
От детството до зрелостта ми, в руини древни край реката,
тя все възкръсва и ме гледа - безмълвна сянка от кокетство,
под евтин грим и рокля стара - отломките на красотата,
любов и златна лимузина, и пропиляното наследство.
Ръка за милост не протегна и нито грош не си изпроси
изпосталялата лъвица от градското казино скъпо,
събира вехта вехтория и шарена торбица носи,
и с токче буди калдъръма, а сякаш по паркет пристъпя.
Предвестница демократична на всички идващи промени,
тя се навежда над съня ми, тя с мъка в погледа ме жари...
Кълнеше баба:
- Нафталинка с теб, хайманата, ще оженим!...
А Нафталинка била бременна от всички бъдещи клошари.
На кастинг в Касталия
На Николай Петев
Нас девет нимфи чакат ни в извора Касталия -
самата Полихимния в душата ще запей,
с Ерато ще флиртуваме, ще се посмеем с Талия,
ще легнем с Калиопа - да се роди Орфей.
Те, нимфите, са журито на кастинг "Предводител",
те казват:
- Ти си редник, ти - лидер по закон!...
Е, вярно, новобранци сме в Парнаската обител,
но с лири марка "Хермес", тъй както Аполон...
О, непризнати гении! - ни шепнеш ти намусено -
живее Предводител във всякоя душа,
но мъжка ласка трябва първо журито да вкуси,
а кой ще води утре, аз трябва да реша.
О, верни мои братя, приятели до гроба! - Дано ме чуе всеки тук - писател и поет:
Талантът значи обич, бездарник значи злоба,
eдно е Златна лира, брат, друго Музагет*.
*
Предводителят на музите Аполон