Нови стихотворения от Валери Петров

Поезията

Не един стихотворец напоследък твори
и у нас по нов някакъв начин,
но от този приятел аз, и свикнал дори,
съм съвсем озадачен.

Пише пълни безсмислици и поне да речеш:
тази тук я е сложил за рима,
ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж
малко смисъл да има.

Знам, ще бъда за някои във културата гост,
роб на теми и схеми познати,
но не смогвам да вникна в тези негови пост-
модернистки похвати.

И допускам, че може този техен санскрит
да е плод на предсмъртната криза,
във която Човекът въобще, като вид
очевидно навлиза,

ала по е възможно да е чист шарлатан,
принуждаващ и мене да хваля
плата, който - по Андерсен - тъче в празния стан
за костюма на краля.

Тъй си мисля и чувствам, че - хитрец или луд -
не върви ний да работим честно,
а пък негова милост да се движи, надут,
вече с име известно!

И аха да му кресна, но чул шум на хитон,
лек, над нас от Парнас да долита,
тъй му казвам, грижовно и със топлия тон
на другарска защита:

- Чуй съвета ми, драги, недей писа така,
престани, и то бързо, защото
зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка,
да ти дръпне ухото!


Над белия лист

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен
по обществена линия, че се чувствувам длъжен
да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.
Но понеже краката на лъжата са къси,
решавам на правдата да говоря с гласа
и да кажа нещата мрачни, както си са!
Речено-сторено,
но тъй често говорено,
публикувано, писано се оказва туй, дето
ми тежи на ума и бунтува сърцето,
че дори за перото ми, дето уж било сръчно,
оказва се мъчно
да изкаже поновому на тоз, който чете го,
туй, което е в мене, а навярно и в него.
Крайно тъжна история! И ето ме, спирам
и си блъскам главата, но - уви - не намирам
за първи път днес
ни една от онез
патентовани мои, откакто се зная,
завъртулки към хумора, разведряващи края...


Сред бедите

Да, имали сме и преди
епохи грозни, но пък тая...
Сред набора й от беди
коя най-страшна е, не зная.

Дали е царстващата вред
агресия дебеловрата,
или е тъничкият лед
делящ, невидим, брат от брата?

Или е вносът отдалеч
на чужд разкош за богаташа,
или е уличната реч
на книгите (тя вече наша)?

Или е глупавият смях,
поднасян от тв комика?...
Безброй беди. Коя от тях
е в своя ужас най-велика?

А те множат се и растат,
една от друга по-голяма,
и уж е всякоя върхът,
от който по-ужасен няма,

а всеки ден ни носи друг,
нов връх, нов срам невероятен,
такъв, че другото дотук
добива свой мотив понятен

и още дразни, но едва,
и вече наш привичен бит е...
И може би е във това
най-страшната между бедите.


Детско

       На госпожиците
       Ева, Ема, Ида и Катерина

С весели теми,
шегички и случки
четирите ми
любими правнучки
ме снабдяват редовно. Но случаят днес
представлява научен - казал бих - интерес;
понеже от него човек може да види,
че съществуват преносвачи-флуиди,
позволяващи странната осмоза на темите
от света на хлапетата към света на големите.
  Но към факта: днес вихърът от безумни игри,
непосилен за мене, ме така умори,
че заспал подир тях,
във съня се видях
на каляска от тиква по зелени алеи
във приятна компания от джуджета и феи,
и не стига това, но чух глас да ми вика,
както викат на бебе - на мене, старика! -
че ако все така без причина съм плакало,
то голямо пляс-пляс по дупето ме чакало!


Обяснение

Чудно, от инат
или късмет
навъртях ги над
90
и си казвам: - Не съм ползвал разни
способи природосъобразни -
гълтал билки или правил йога,
а и да открия май не мога
дълголетници във своя род.
При това във днешния живот
нищичко не виждам да ме кара
да се радвам толкова на дара
на един по-дълъг земен път.
Боже, какъв станал е светът!
Да, горчиво е да се оказва,
че приятелят ти криел в пазва
микрофонче, както бе преди,
но това, което победи...
Тия нови богаташи, тия
мафиоти, тая простотия,
произвела се във нов елит,
този непознат човешки вид...
Силно ги ругаехме тогава,
но не сме си имали представа
какво става със света, когато
паундът, доларът, кюлчето злато
станат - както днес ги виждаш ти -
властващи над мисли и мечти.
О, как бих желал да доживея
края на крадеца, на злодея,
при това не зарад тях чак толкоз,
колкото за да съзра, на показ,
заклеймен, един познайник мой,
който не бе никакъв герой
в миналото, помня го, и който...
     Тъй си казвам, но прекъсвам свойто
изброяване, дочул гласче
да хихика в мен: - Сам казваш, че
злото искал си да надживяваш.
Е, какво тогава се съмняваш -
ясно откъде ти е
дарът дълголетие!


Есен

Сред мокрите клони
вятър облаци гони,
хладно е, влажно е,
а от всичко най-важно е,
че при мисълта за туй, как е могла
тази същата есен, сега в дъжд и мъгла,
да започне с чудесен пъстроцветен разкош,
да, при тази ми мисъл и паралел един лош
ми иде наум: яркоцветна такава
на промените наши бе и бурната слава,
а какво се получи?
                  Сред мокрите клони
                  вятър облаци гони.


ANIMULA

       Душичко лекичка, нежничка,
       гостенка и дружка на тялото ми,
       къде ще отидеш сега,
       самотничка, голичка, тъжничка?
             Император Адриан (76-138)

Под сребристия лъч на луната
вън липите и къщите спят,
само теб, мойта стара позната,
не те хваща, душичко, сънят.

Вече знаем, не гостенка в мене,
ти си всичко, което съм Аз,
но - за ясност - похват позволен е
този мним диалог между нас.

Да, животът горчив е към края,
и когато нелош е бил той.
Но какво ще ми кажеш ти, зная,
тъй че, тиха, до мене постой.

Да мълчим... Под луната спи всичко,
потопено в дъха на липи,
само ти си ми будна, душичко,
само твоята болка не спи.





Най-новата книга на Валери Петров носи непретенциозното заглавие "Стихове 2010 - 2011". Обема 31 лирически къса, които са разнообразни в жанрово отношение - поема (любима от край време), лирическа миниатюра, скица, фреска. Разбира се, така силен е стилът на В. Петров, че книгата може да излезе спокойно без неговото име. Тази мелодика и модулация на стиха е отдавна запазена негова марка. Ала впечатляващото е, че стиховете на доайена на българските поети са свежи. Радостното е, че детското, игривото - присъщо за цялото творчество на писателя - присъства органично и тук.
Сега Майсторът се шегува с преклонната си възраст и сам се очудва, че над 90 пише поезия. Тук бихме му пожелали да пише и до 100. За голямото, за истинското изкуство няма граници. Нека припомним, че Дора Габе пише най-силните си неща след като е прехвърлила 80. Това само може да радва и вдъхновява В. Петров.
Поетът се бунтува срещу станалата вече част от бита мутрокрация и чалгарстване. Открито говори срещу "царстващата вред агресия дебеловрата" (управляват ни мутри!), а и противопоставянето "брат от брата".
Може би стихосбирката на В. Петров именно с това печели най-много - не само е истинска в говоренето си, но то, говоренето е човешко, топло, обикновено, просто. Разбира се, виртуозността на ритмиката и играта с римите, в никой случай не е обикновена и проста. Отдавна този тип стихосложеност е станала образец и мярка за съвършенство.

       Петър Михайлов,
       Книги.News 



Стихотворенията са от от най-новата книга на Валери Петров "Стихове 2010, 2011" и са предоставени на ДУМА лично от поета.