Нови стихотворения от Тенко Тенев

ТАЙНА

Тук се говорят велики неща.
И всеки страшно си вярва.
"Вярно е", че сме на ход,
в поредната "битка епична".
Аз им се радвам, мълча...
Имам си своята тайна.
...Просто си мисля за тебе,
а те говорят "велики неща"
и всички "страшно си вярват"!


 
НЕЖНО

Очите ти са хубави и
топли,
не са познали есента.
И обещават
смях и тихи думи,
когато ласкаво пристъпя
вечерта,
когато уморените дървета
събират
птичи глъч и самота.

В такава вечер,
ласкава и южна,
неволно в нас
се ражда любовта...


 
НЕПОГАЛЕНИ ЖЕНИ

             Всички си отиват.
             Аз оставам.
             Стаята е пълна с карамфили...

                 Веселин Ханчев

Толкова непогалени жени,
че ти става тъжно...
Светът е жаден за ласка,
а ние говорим за планове.
И това е добре,
но нека да си вършим работата,
когато трябва,
когато му е времето.
Но нека,
когато дори гълъбите
се целуват влюбено
и въздухът трепти за ласка...

...Да не чертаем до затъпяване
безконечни диаграми!
 


БОЛЕДУВАТ ОЧИТЕ НИ

                На Кристина

Красотата трябва да се съхрани
и в нечии очи да буди радост,
да може утре и след много дни
при нас да идва с пълния си блясък.
Та тя е смисъла на толкова неща,
на пориви, на жажда, на утеха...

...На рукнал цвят - от обич натежал,
на дълго търсена пътека.
 



* * *

Не мога да ти се наситя...
Като златен нар са топлите ти устни.
И потъвам във вълшебните бездни
на плахите ти като на кошута очи.
Не знам каква е тази магия,
но от обичта ти щедро пия.
И все по-жаден ставам.

...Не мога да ти се наситя,
като златен нар са топлите ти устни!
 


ЕМИСИЯ

            И стало беспощадно ясно:
            Жизнь прошумела и ушла...

            Ал. Блок

Напоследък все "любими" новини,
умират велики писатели,
напускат ни скъпи жени...
И един жесток бич свети
с аметистова светлина...
Толкова много патриции,
толкова много пиршества.
А душата е гладна и стене
къде е празникът на духа,
всичко е вече бизнес -
и прокудена светлина...
Изкуството стъпва на пръсти,
то е с ранима душа,
която потръпва от злобата -
и от нечиста светлина...
А колко малко ни трябва -
поглед, очи, синева...

... За да гледаш спокойно децата си,
в големия ракурс на деня!
 
 

* * *

Състезавам се със себе си...
Тъжно, безпощадно състезание.
Като самотна чаша ром,
забравена на масата.
Наздравица за Лангстън Хюз!
Цветята са сами...
А пукнатата ваза ни напомня,
за крехкото несъвършенство на Парнас.
И хората са уморени и измъчени.
Но в този миг едно момиче се усмихва...
И казва:
- Хора, не бъдете тъжни!
Животът не е само чаша ром...

...А и устни жадни,
които са опрени във Небето!



ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Толкова хубави...
Толкова дивни.
Като тъмна медовина,
като вино - барут.
Кехлибар и злато,
ненагледни, чудни...

... Бели като мляко,
страстни като нощ,
вечни като Обич!
 



СОЛЕНИ КАМЪНИ

       Как не видях кога са зидани стените...

           Константинос Кавафис

Радваме се, огорчаваме се -
овалва ни живота в коловоза.
И като солени камъни
по хребета на чувствата
катерим се с усилията сетни.
Далече, толкова далече
е приказният и ненужен звън,
на романтично отлетелите лета...
В пороя есенен,
душите ни вибрират.
И търсят опорната точка
в една безкрайно чакана
и още неродена песен!


 
* * *

Уморих се да пиша до себе си...
Не бях се влюбвал хиляди години.
Едно момиче топло като дъжд,
едно момиче хладно като глетчер,
сърцето ми върти на шиш
и тъй изящно ме пробожда
в галактиката тъжна под звездите.
...И аз се моля като мъж,
чиито колене са здрави.
Да падне върху мен и нея топъл дъжд,
сърцето й да преобърне...
А колко много светлина
ще съхраня в очите й красиви...

... Достойни за една жена,
в която Господ счупил е модела!
 
 

ТАНЦЬОРКИ

Обичам тия тъжни момичета,
с извити като струна тела.
Те стенат и жадуват за ласки -
сред песни и груби мъже,
които с очи похотливи,
късат струни от тях.
Самотни като есенни листи,
телата се гърчат сред тях.
Те искат малко, човешка усмивка,
те жадуват за думи добри -
искат да си отидат чисти,
да целунат децата заспали...

... И красота от тях да блести !
 
 

ВЛЮБЕНИТЕ

     Влюбените ще умрат, но не и любовта.
     И смъртта ще остане без царство...

     Дилън Томас

Те са реквиемната ни усмивка.
Красотата на нашия ден.
Минават като светли очертания,
с ухание на цвят зелен.
Светло е с тях.
Чисто е.
Като извори пеят очите им.
С ухание на цвят зелен...

Минават като светли очертания!
 
 

* * *

Красив е този безпорядък.
Привиден хаос, светлина...
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща...
... И ставаш фин - като глухарче,
и си готов да отлетиш -
между небето и земята
с един въздушен експлозив -
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
... Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата -
пристъпваш тих и извисен...

... В пространството и на земята.



Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва специалност българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в гр. София. 
Член е на Съюза на българските писатели - София, десет години е бил творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол, а от 2002 г. е председател на Дружеството на ямболските писатели.
Автор е на двадесет и две поетични книги.
Стиховете му са превеждани на руски, украински, узбекски, испански, арабски и английски език.
Носител на редица национални литературни награди.