Нови призраци в опасни дни

След последния дебат по време на Общото събрание на ООН вече и слепите, и заклетите оптимисти са убедени, че Сирия е нещо повече от дипломатически провал, а прекомерният ентусиазъм в посока натиск върху Иран най-много да скъси времето до следваща нова война в региона. В Ормузкия проток са съсредоточени повече от друг път военноморски сили на западни държави, начело с 2 самолетоносача на САЩ, но и на Саудитска Арабия и Египет. В Тартус, Сирия, в т.нар. руска военна база, има около 1500 руски морски пехотинци, а за тях се знае какво могат.
Диалозите в рамките на различни формати като НАТО-Русия, НАТО-Китай, ЕС-Китай, проведен тези дни, Средиземноморско сътрудничество, Арабска лига, Истанбулски инициативи, кръгли маси "Запад-Ислямски свят" и какво ли още не, обогатяват информациите, които се разменят, поддържат огъня на добронамереност предвид предстоящите събития като президентските избори в САЩ. Те обаче не дават отговор на въпроса какво градим след т.нар. арабски революции и какви да бъдат отношенията ни с тези страни в Северна Африка и Близкия изток.

Новият египетски премиер Мохамед Морси, чието ислямистко правителство произхожда от "Мюсюлманските братя", е категоричен, че Кайро ще се придържа към умерена политика

Какво всъщност се получи след рухването на диктаторските режими под напора на младежкото недоволство от социална несправедливост и липса на перспектива? В повечето арабски страни цари политическа нестабилност, чрез избори бяха сменени управниците, и то в полза на ислямистки организации, но те не успяват да овладеят ситуацията и да я контролират. Икономиката в повечето случаи е рухнала, а хората искат незабавни промени. Вместо консолидация в арабския свят се наблюдават колебания, залитания в посока въвеждане на религиозните правила като начин за функциониране на държавата, искания към Запада за финансова помощ, но без прояви на намеса и ангажименти в посока изграждане на вътрешния ред в страните, т.е. демокрацията остава за бъдещ период, ако изобщо се предвижда.

"Арабската пролет" не донесе благоденствие

Изобилстват факти за ръст на национализма, нарастване на агресивността и активността на терористични групировки като "Ал Кайда", салафити и др., невъзможност да се изземе огромното количество оръжие в населението и групировките, което никой не е в състояние да контролира. И за капак объркването и не винаги адекватната реакция на Запада като цяло настройва мюсюлманите срещу т.нар. цивилизовани, смятани за богати държави. Да не говорим за прословутия филм и масовите мюсюлмански протести по целия свят!
40 млн. души са без работа, много, както е в Европа, но това е младо, гневно население, създаващо заплаха преди всичко за самата Европа. При първа възможност тези младежи напускат държавите си и намират начин да се установят предимно в страните членки на ЕС. Именно това е вътрешната заплаха за нашия континент, тъй като икономически, културно, социално те обременяват институциите и в период на криза това допълнително напряга ситуацията. Мултикултурните общества са подложени на изпитание, което трудно се овладява, дори и да има повече от добро желание. В държавите си те останаха встрани от управлението и наблюдават постиженията на политическия ислям в посока овладяване на властовите позиции в повечето страни от Близкия изток и Северна Африка. Самите ислямистки организации са малцинства, но съумяха да се позиционират, да заемат ръководна роля, без да плашат мнозинствата, и вече са с властови лостове в ръцете си. Търси се модел за функциониране на тези държави след прелома в развитието им и промените, които ще са за дълго, но дали ще се избегне войната като средство за постигането му?
Тази битка е стара, вътрешна, и днес намесата на световните играчи, които се интересуват най-вече от енергийните източници и начина им на доставка до Запада, само налива масло в огъня. Всички са наясно, че регионът се нуждае от нови инвестиции, изграждане на институции, военна сигурност, изхранване на населението, разоръжаване, обучение на младите хора с цел спечелването им за демократични промени и т.н. Вместо това обаче се дрънка оръжие, защото сферите за влияние са ясни, но интересите са различни и никой не иска да отстъпи от собствените си "червени линии".
Близкият изток минава през сериозна и сложна трансформация, уникален процес, но експертите този път не анализираха своевременно причините, а се плъзнаха по последиците, така, както се нагнетява атмосфера за военни действия с Иран поради ядрената му програма, без да се отчита какво ще стане после. Сложната политическа игра на Израел, стремежът на президента Обама да запази балансирани позиции като световен лидер, твърдото становище на Русия и Китай за ненамеса с външни сили в Сирия не изключват възможността за тайни разговори между САЩ и Русия с цел намиране на компромисно решение, така, както са успявали да го направят и при други кризи. Да си спомним Куба. Говори се и за разговори в различен формат с Иран. Но на пръв поглед светът изглежда "изгубен в търсенето на решение", докато изказванията на Лахдар Брахими, новият специален пратеник на ООН за Сирия, все още не звучат отчайващо. Войната в Сирия е различна, а и отношението към страните в региона задължително трябва да е различно. Ситуациите не са еднакви, дори мюсюлманската религия е различна, а наличието и на повече малцинства само усложнява намирането на подходящ инструментариум за изход от нестабилността. Примерът на Турция не се оказа пътеводна звезда за тези общества с модела си за управление, въпреки че тя се яви като главен защитник на новите режими. Анкара използва ситуацията да нанесе удари върху кюрдите и не прости на Асад за подкрепата му за това население в Сирия, въпреки портретите на Ердоган в Палестина, въпреки въздържането й, когато се говори за военни удари върху Иран, но настоява за смяна на Малики в Ирак и прави всичко възможно в тази посока, променя временно дори състава на приятелите си, но като преден пост на НАТО, САЩ и Европа в региона получава повече от подкрепа и разбиране. Може би споменът за Османската империя в тази част от света да не носи търсените дивиденти, но е факт, че активната й политика там е толкова гъвкава, че не може да се разчита на предвидимо постоянство.
Турция наистина вярва, че след изборите в САЩ президентът Обама ще развие по-активна стратегия към Сирия и региона, дори като едностранни действия, и настоява за това. Без значение дали става въпрос за зони на сигурност в Северна Сирия или за натиск върху Израел. Безпилотните самолети от САЩ ще й дадат възможност да следи по нов начин ПКК, а подкрепата на този голям съюзник за ислямистките режими в Близкия изток ще й осигури такова дългосрочно влияние в региона, което ще поддържа нивото на нейната икономика и енергийни проекти.
Изказванията на Даветоглу при посещение в Кайро, че "заедно с Египет ще възстановим Близкия изток", показват, че Анкара не само поддържа новото египетско ислямистко правителство, което произхожда от "Мюсюлманските братя", но и че се стреми да действа заедно с Кайро с цел решаване на регионалните проблеми. Като стари култури и държави с влияние в миналото те могат да си сътрудничат в преодоляване на настроения като тези с масовите протести след онзи филм. Двете страни нямат историческа омраза и това ще е от полза за сближаване в политически аспект, както и в икономически. За момента Турция ще финансира Египет с 2 млрд. долара, но търговията не е секнала, въпреки процесите там, и е на ниво над 5 милиарда.
В общи линии светът не е намерил механизъм за предотвратяване на военни действия и приемлив за всички изход от войната в Сирия, където загиват и невинни хора, но интересите се отстояват при всички обстоятелства и процесите се следят под лупа.
Важно е, че този път ние не сме се насочили към Ормузкия проток и може да останем само наблюдатели на предполагаеми събития, но дали си даваме сметка в каква посока водят тези промени света? Ако Мишо Шамара "изпее" песен на тази тема, дали обществото ни ще проумее истинската ситуация с арабските трусове? Това в Пазарджик за какво се прави в крайна сметка в този момент?