29 Март 2024петък12:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Нови правила на МОН удрят по хуманитаристиката

Искат от българисти и фолклористи да публикуват на английски

/ брой: 70

автор:Велиана Христова

visibility 2123

Скандал се вихри около новия правилник на МОН за оценяване на научната дейност, който изисква от хуманитаристите у нас да публикуват статии на английски в международни издания, за да бъде призната "научната им продукция". В природните науки като физика, химия, математика проблем няма, но не може правилата да са еднакви и за българисти и фолклористи например, които изследват темите си в контекста на естествената национална езикова среда, за която се отнасят. А от оценката за научната дейност зависят и финансирането, и приемът на студентите във вузовете например. Това означава

целенасочена акция срещу националната идентичност

Мрежата ври от протести на учените хуманитаристи. Тревожно отворено писмо до министър Красимир Вълчев, до ресорната комисия в НС с копие до Общото събрание и до председателя на БАН изпрати по този повод Научният съвет на Института по балканистика с Център по тракология при БАН. В годината, когато България отбелязва 1150 г. от смъртта на първоучителя и съпокровител на Европа Константин Кирил Философ, а БАН чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята тревога от приетите критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката, се казва в писмото. 

За да работи системата за оценяване в науката, тя трябва да бъде съобразена с равнището на световната наука, но и със спецификата на различните научни области. Механичното прилагане на показатели от международните бази данни за публикациите и цитиранията Scopus и Web of science дава сериозно изкривена представа за реалната научна дейност в хуманитаристикта и за стойността на постиженията й, подчертават учените. Още през 2014 г. бе приет международен манифест, в който се заявява, че критериите за оценяване в науката трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, в случая тази мисия е изследване на националните постижения на българската книжовност и култура, напомнят от института. А за да бъде включена статия в международно англоезично списание или база данни, първо се заплащат сериозни суми, второ - изследването трябва да е сравнимо с европейските или американските тематики и трето - българистичните изследвания се публикуват след сериозни рецензии в съответни тематични международни издания. Изискването да са на английски дискриминира кирилицата, категорични са учените. Това означава, че се толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, което ще доведе до крайно негативни последици за българската наука, до отказ от разработване на национални и регионални въпроси, до слаба достъпност на българистите в света до тези тематики. Крайният резултат от налаганата рестриктивна политика към публикациите на хуманитаристиката ще превърне БАН от водещ научен, духовен и експертен център на България в кула от слонова кост с прозорци само към Западния свят, незаинтересован от специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения, завършва писмото.

Хуманитаристите от висшите училища пък негодуват допълнително, тъй като научните резултати в Рейтинговата система на висшите училища също се отчитат по споменатите две международни бази данни. В резултат излиза, че ние имаме ниски научни резултати, което пък води до нисък рейтинг при финансирането и за приема на студенти точно в специалностите, свързани с националната идентичност, протестират те.          

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ