Актуално
Нови правила на МОН удрят по хуманитаристиката
Искат от българисти и фолклористи да публикуват на английски
/ брой: 70
Скандал се вихри около новия правилник на МОН за оценяване на научната дейност, който изисква от хуманитаристите у нас да публикуват статии на английски в международни издания, за да бъде призната "научната им продукция". В природните науки като физика, химия, математика проблем няма, но не може правилата да са еднакви и за българисти и фолклористи например, които изследват темите си в контекста на естествената национална езикова среда, за която се отнасят. А от оценката за научната дейност зависят и финансирането, и приемът на студентите във вузовете например. Това означава
целенасочена акция срещу националната идентичност
Мрежата ври от протести на учените хуманитаристи. Тревожно отворено писмо до министър Красимир Вълчев, до ресорната комисия в НС с копие до Общото събрание и до председателя на БАН изпрати по този повод Научният съвет на Института по балканистика с Център по тракология при БАН. В годината, когато България отбелязва 1150 г. от смъртта на първоучителя и съпокровител на Европа Константин Кирил Философ, а БАН чества своя 150-годишен юбилей, изразяваме своята тревога от приетите критерии за количествена оценка на публикациите в областта на хуманитаристиката, се казва в писмото.
За да работи системата за оценяване в науката, тя трябва да бъде съобразена с равнището на световната наука, но и със спецификата на различните научни области. Механичното прилагане на показатели от международните бази данни за публикациите и цитиранията Scopus и Web of science дава сериозно изкривена представа за реалната научна дейност в хуманитаристикта и за стойността на постиженията й, подчертават учените. Още през 2014 г. бе приет международен манифест, в който се заявява, че критериите за оценяване в науката трябва да са съобразени с мисията на съответните научни области, в случая тази мисия е изследване на националните постижения на българската книжовност и култура, напомнят от института. А за да бъде включена статия в международно англоезично списание или база данни, първо се заплащат сериозни суми, второ - изследването трябва да е сравнимо с европейските или американските тематики и трето - българистичните изследвания се публикуват след сериозни рецензии в съответни тематични международни издания. Изискването да са на английски дискриминира кирилицата, категорични са учените. Това означава, че се толерира публикуването в списания с небългарски тематичен фокус, което ще доведе до крайно негативни последици за българската наука, до отказ от разработване на национални и регионални въпроси, до слаба достъпност на българистите в света до тези тематики. Крайният резултат от налаганата рестриктивна политика към публикациите на хуманитаристиката ще превърне БАН от водещ научен, духовен и експертен център на България в кула от слонова кост с прозорци само към Западния свят, незаинтересован от специфичните проблеми на родната история и настояще, на българския дух и неговите постижения, завършва писмото.
Хуманитаристите от висшите училища пък негодуват допълнително, тъй като научните резултати в Рейтинговата система на висшите училища също се отчитат по споменатите две международни бази данни. В резултат излиза, че ние имаме ниски научни резултати, което пък води до нисък рейтинг при финансирането и за приема на студенти точно в специалностите, свързани с националната идентичност, протестират те.