Нови повеи сред талибаните?

Тази жена разговаря с талибански патрул край столичното летище, откъдето се извършваше евакуацията на чужденците и на афганистанците, притежаващи визи. Талибаните наредиха на жителите на страната да предадат оръжието до една седмица, очаква се да обявят правителството преди 31 август, крайният срок, в който чуждите военни сили трябва да напуснат страната 

Афганистан продължава да привлича вниманието по ред причини, от които най-важните са поведението на победилото религиозно движение "Талибан" и на политическите им съперници, движещите ги цели, ценности и личности, от които пък пряко ще зависи дали, примерно, нова бежанска вълна ще залее страната ни и Европа като цяло.

Брадясалите, както иронично са наричани талибаните, изненадаха света не само с мълниеносното завладяване на страната и вихреното превземане на Кабул на 15 август. Другата голяма изненада е, че те окуражаващо опровергават първоначалните прогнози на политици, анализатори и журналисти (включително и мои) за подготвяна от тях кървава баня срещу противниците им. Основания за такъв развой даваше тяхното кратко управление през 1996-2001 година. Но макар да изглеждаше, че при тях цивилизационният часовник е спрял някъде на ранния и примитивен ислям от 7-и век, явно промяната като маркер на развитието не подмина и тях.   

Партниране с противници, включително с шиити

Оказва се, че талибаните се стремят към нещо много по-съдбоносно: национален диалог, мирен преход и полагане на политическата база за общонационално съгласие или за широка коалиционна власт, както се казва на Запад.  Списание "Форийн полиси", позовавайки се на източници, близки до лидерите им, вече съобщи, че те смятат да сформират 12-членен Съвет за управление, в който да поканят и хора от сваленото проамериканско правителство на 72-годишния президент Ашраф Гани. Те няма да възстановят президентския или какъвто и да е пост на едноличен лидер. И в този съвет вече бяха включени лица, които частично или изцяло бяха от друга "кръвна група" в политиката. Такъв е 63-годишният бивш президент Хамид Карзай (2004-2014 г.), който преследваше талибаните, макар да принадлежеше към тяхната племенна общност на пущуните (които са нещо като етническия гръбнак на Афганистан с техните между 40-50% от 32-милионното му население). Още по-далеч от талибаните стоеше 61-годишният Абдула Абдула, който бе външен министър през 2001-2006 г. и премиер 2014-2020 г. Освен че като медик (очен лекар) той бе лекувал ранени от талибаните бойци на съпротивата в провинция Панджшер през 1996-2001, но той дори не е пущун, а е таджик. С 30% от населението таджиките, впрочем, са втората етническа общност в страната. В момента Абдула оглавява Висшия съвет за национално помирение.

Очаква се в съвета да влезе още един бивш противник на талибаните от времето на предишното им управление, макар и също пущун - 74-годишният бивш премиер Гулбудин Хекматияр. Той е лидер на "Хезб-и-Ислами" (Ислямска партия на Афганистан), една от най-големите партии в страната. През 80-те години бе сред водещите полеви командири срещу съветските части, но е известен и със зловещия прякор Касапинът на Кабул, заради зверствата си срещу "неверниците" през 1989-1992 г., включително в премиерския му период (1993-1994 г.) Оказва се, че талибаните са преговаряли с всички тях преди завземането на Кабул и бягството на Гани.

Нещо повече, появиха се съобщения, че талибаните, които иначе са сунити, обмислят в управлението да влязат заклетите им религиозни врагове шиитите, каквито са хазарейците, а те са третият етнос с 9-те на сто от населението, обитаващ главно западните части на страната, граничещи със също шиитския Иран. През YouTube-канала "Соловьов Live" руският посланик в Афганистан Дмитрий Жирнов разкри, че за пръв път от 20 години шиитите в страната напълно свободно са чествали на 19 август религиозният ден Ашура, без страх от насилие, което се дължи на факта, че талибаните бяха поели охраната на шествията им в градовете.  "Първите им стъпки спрямо шиитите са обнадеждаващи. Най-важното е, че този път талибаните успяха да защитят шиитите от възможни нападения на "Ислямска държава", (досега главният извършител на терористичните атаки срещу шиитите), твърди посланикът.  

Новите обаче тенденции не свършват дотук.  Оказва се, че талибаните целят формирането на инклузивно (приобщаващо) правителство. "Очакваме мирно предаване на властта. Под това ние подразбираме, че градът и властта трябва да бъдат предадени на ислямския емират Афганистан, след което в бъдеше ще имаме инклузивно ислямско правителство, в което ще бъдат представени всички афганистанци", това бе заявил по-рано този месец Сухейл Шахин, говорителят на политическия офис на талибаните в катарската столица Доха. Според агенция ТАСС, талибаните се отказали от монополизацията на властта, а такива признаци бяха засечени от медиите още преди смяната на властта в Кабул.  

Споразумение с бунтовна провинция

Резултатът от диалога е договореността между талибаните и Северния алианс, за която съобщи английската служба на пакистанската телевизия Geo TV . Страните се договорили да се въздържат от военни действия и да не се нападат. Очаква се това да предотврати сблъсъците между двете сили в провинция Панджшер, която е част от Северния алианс.

Афганистанци се насочват към автобуса на летището В Кабул, откъдето ще бъдат евакуирани за САЩ. Талибаните настояха Вашингтон да остави дипломатическото си присъствие след окончателното изтегляне на САЩ на 31 август. Докато Белия дом заяви, че няма да признае талибаните, от Държавния департамент добавиха, че водят консултации със съюзници и партньори за признаването им.

Снимка БГНЕС

Именно заради сформирането на такова правителство талибаните започнаха преговори с Фронта за национална съпротива, включваща неподконтролните им бунтовни сили от Панджшер, оглавявани от Ахмад Масуд, син на емблематичния за Афганистан полеви командир Ахмад Шах Масуд. Навремето бащата бе превърнал провинцията в непревземаема крепост както за съветския военен контингент, така и за талибанското управление през 90-те години. И в момента тя остава единствената провинция извън талибанския контрол. Там са съсредоточени най-непримирите и войнствено настроени противници на талибаните. В момента брадатите са я обсадили, но се въздържат от офанзива срещу нея.

Контакти между двете сили е имало и отпреди падането на Гани, но сега това бяха първите преки официално преговори на ниво делегации. Според съобщенията, Масуд е започнал преговорите с надеждата да бъде сформирано  общонационално правителство и да се преодолеят политическите противоречия.

Като цяло новата и възловата формула за сегашната обстановка е "инклузивно правителство", макар и ислямско (то друго няма как да бъде). В случая по-точният превод е не приобщаващо, а общоафганистанско правителство. Талибанските представители вече са заявявали, че бъдещата власт няма да бъде едноетническа (на пущуните), а многоетническа.  Това означава, че тя ще трябва да отчита интересите не само споменатите вече таджики и хазарейци, но и на узбекското малцинство (9% от населението) и на по-малките етноси като аймаките (3,5%), туркмените (2,5%), белуджите (2%) и на още 4% други по-малки народности. Налага се изводът, споделян в редица медии, че талибаните искат правителство, което да е максимално общоафганистанско, за да вдигне шансовете си за международно признаване. Това ще означава и шанс да разчитат на замразените засега афганистански активи в чужбина. А критериите за такова признаване ще са най-вече париране на терористичните заплахи от страната и на бежанската вълна, както и спазването на човешките права (най-вероятно в по-малка степен).  Впрочем, по последния показател, талибаните още отпреди победата си обещаваха повече права на жените в сравнение с управлението им през 1996-2001 г, а напоследък дори говорят за съхраняване на правата им, въведени от прозападните власти, и само ще накарат жените да носят "правилното" облекло. Отделно те обещаха да защитават чужденците и журналистите, няма да забраняват и популярните в Южна Азия крикет и футбол.

Разбираемо е както в Афганистан, така и в света да не приемат за чиста монета новите повеи сред талибаните. И наистина, трудно е да се каже дали промените са плод на някакво дълбоко идейно и ценностно преосмисляне, или на международната конюнктура и желанието им да бъдат приети от света. Или пък и на двете.

Но има два аргумента, които притъпяват подозренията в новите повеи. Щом искат общонационално правителство, талибаните ще трябва да приемат вижданията на таджиките, хазарейците, узбеките и другите етности, че афганистанката трябва да има право да работи, да учи, да излиза сама извън дома си, да поглежда, говори и се смее на улицата с непознати мъже.

Освен това страната се намира в състояние на гражданска война от 1974 година. Да, тази война протичаше с различна интензивност, мащаб и география, но все пак това е близо половин век (47 години). И колкото афганистанското общество да не е единно, да е раздробено, с племенно, а не с национално мислене, нищо чудно умората от войните и отрезвяването срещу насилието да си казват думата. Не е изключено талибаните да са проумели това, след като поеха по пътя на националното помирение. Всеки случай успехът на това помирение ще намали рисковете от бежанска вълна и превръщането на Афганистан в терористичен развъдник, в каквито САЩ и Западът превърнаха Ирак, Сирия и Либия.

Лидерите на движението

Въпросът за водачеството на брадатите не може да не предизвиква интерес. Зад отделните кандидатури стоят определени сили и тенденции. За най-влиятелен е смятан Молави Якуб, който е най-големият син на основателя на движението "Талибан" мола Омар (1960-2013 г.), който е имал 6 деца от три жени.  Якуб оглавява военните сили на талибаните. Смята се, че голяма част от талибаните се подчиняват именно на него, както на времето са правили с баща му. Другата влиятелна фигура е лидерът на политическото крило Абдул Барадар и заместник на Якуб по военна линия. Барадар е и представител на катарския (или дипломатическия) офис на талибаните, който преговаряше с Вашингтон и Кабул, а тази служба е смятана за по-умерена и по-либерална. Третата влиятелна фигура е полевият командир Сираджудин Хакани, който оглавява диверсионната групировка "Мрежата на Хакани", смятана на Запад за терористична.

Тримата влизат в споменатия вече Съвет за управление. Еднозначен етикет е трудно да им се лепне. Ако Якуб минава за "твърдолинейна" силова фигура, помирителната политика на талибаните очевидно налага корeкция на такова впечатление. Смятаният за радикален терорист Хакани не бе замесен в атентата на кабулското летище, а и протичащата като цяло без ексцесии и насилие евакуация на западните граждани (поне до атентата) също налага по-разнопосочен профил за него. "Относно летището (в Кабул) засега те се държаха конструктивно, изпълняват това, което заявяваха. Това е една от причините да изведем от страната немалко хора", призна британският външен министър Доминик Рааб.

Барадар е по-умерен, но докъде ще се разпростре "либералността" му при налагането на шариатското законодателство е трудно да се предвиди.

Съпротивата пред сложни изпитания

От другата страна на афганистанската барикада са силите на съпротивата, от чието поведение също ще зависи дали мирът ще се възцари в тази държава, изтърбушена от кръвопролитни конфликти. Единственото им огнище е спомената вече североизточна провинция Панджшир, недалеч от Кабул. Населението ѝ е едва 150 000 души, повечето от които са етнически таджики, но тази провинция е непристъпна заради тежкия ѝ планински терен. Това обаче е нож с две остриета. Както прави невъзможно завладяването на района, този терен затруднява логистиката на неговите защитници, които се нуждаят от доставки на храни, медикаменти, оръжия, техника.  Всепризнатият лидер на провинцията и съпротивата в момента е Ахмад Масуд, син на Ахмад Шах Масуд (1953-2001), който по едно време беше лидер на Северния алианс, обединил таджики, пуштуни, узбеки , хазарейци и други етнически общности първо срещу просъветския режим, а след това срещу талибаните през 1996-2001 в съюз със Запада. Самият Масуд-старши бе убит по време на телевизионно интервю, като бомбата е била скрита в самата камера. Смята се, че покушението е било дело на "Ал Кайда".

32-годишният Масуд-младши е учил в британската Кралската военна академия в Сендхърст, а след това във военния факултет на Кралския колеж в Лондон. Той е професионален военен и е популярен след местното население както заради енергичността си, така и защото е буквално копие на баща си. Той командва свикнало да воюва опълчение, плюс немалко военни от редовната афганистанска армия, преминали на негова страна. Отделно сили на съпротивата от други райони му бяха изпратили подкрепления в случай на военни действия срещу талибаните. Смята се, че в Панджшер разполага 10 000 - 15 000 бойци,  макар да твърди, че на негова страна са 100 000 бойци в цялата страна, но по ред причини те не могат да застанат в неговия строй.

Според сведеният Масуд имал амбицията да сформира антиталибанска коалиция. Той обаче си дава сметка, че ако силите му са достатъчни за защитата на Панджшер, те нямат капацитета за настъпление срещу талибаните в съседните провинции. Именно затова той се обърна за военна помощ към Запада, Русия, Китай, Индия, но никой не откликна.  

Сега Масуд се оказа в двойнствено положение спрямо другите сили на съпротивата заради договореността с талибаните. Очевидно е, че след като не получи чужда подкрепа, той заложи на диалога. В медиите се появиха оценки, че  войнствеността му спрямо талибаните не е "до дупка", а само за да защити провинцията и ценностите, които изповядва. Той изначално е бил готов за диалог, а пък се подготвял за война в случай, че мирният преход се провали и талибаните минат в настъпление. "Нашата позиция е да установим такъв диалог, който да гарантира по-добро бъдеще за Афганистан, зачитане правата на всички афганистанци, социална справедливост и инклузивно правителство, което представлява интересите на всички афганистанци и им се доверява", това каза наскоро пред кореспондент на ТАСС Фахим Дашти, говорител на съпротивата в Панджшер. По думите му  съпротивата възнамерява да се споразумее не за отделни кандидати, а за основни изисквания относно бъдещето на Афганистан. "Нямаме намерение да влизаме в диалог за отделни представители", уточни той. Дали тази градивна позиция е плод на  ценностна последователност или е осъзнаването на собствената военна слабост (или и на двете), е трудно да кажем. Но първата договореност за Панджшер е насърчителна и обнадеждава за следващи споразумения.

Друга влиятелна антиталибанска личност е доскорошният вицепрезидент Амрула Салех, който вече се обяви за временен държавен глава на Афганистан. Таджикът се позовава на конституцията, според която президентът, избягал от страната, автоматично губи правомощията си и властта преминава към вицепрезидента. Салех също е от Панджшер и навремето е воювал срещу талибаните под командването на Масуд-баща. Може да се каже, че Салех е единственият идеологически враг на талибаните и един от най-последователните им противници. Впрочем, именно тази еднозначна неприязън беше причина да бъде махнат от правителствата на Карзай и Гани. "Готов е да убива брадатите мъже, навсякъде, където ги види", това може де се прочете за него в руското издание "Взгляд". Привързаността си към определен цивилизационен полюс той илюстрира с  демонстративно носене на европейски дрехи. Ползва и Фейсбук. Той е привлекателен, говори няколко езика, оцелял е след дузина опита за убийство, има и американски паспорт, а в началото на 90-те години бе намерил убежище и в Москва. Той се заклева, че няма да остане под един покрив с талибаните.

Третата влиятелна личност е учителят по професия Атто Мухамади Нур. Неофициално този таджик е смятан за най-богатият човек на съвременен Афганистан. След съветското изтегляне пред 1989 г. той се обедини с лидера на етническите узбеки Рашид Дустум и на практика държеше в ръцете не само провинция Балх, но и целия Северен Афганистан. Затова го наричат Краля на Севера. Говори се, че без негово разрешение там и муха не е могла да прелитне, че няма нито една местна компаниия, в която той да не е съучредител.  Англосаксонската преса го смята за мафиот и корупционер. По-рано контролираните от него сили се оценяваха на около 60 000 души, плюс две лични бригади от опълченци (т.нар. милиции). Но мнозина се съмняват в това число.  

Четвъртата важна личност и сила е маршал Рашид Дустум и формированията, които са му останали верни. С Нур двамата държаха 400-хилядния северен град Мазари Шариф, пълен с узбекски и таджикски военни. Градът обаче изненадващо падна, което в една от публичните си изяви Нур обясни с предателство. Целта на акцията е била той и Дустум да паднат в капан, но те се усетили и своевременно избягали в съседния Узбекистан. Според сведенията узбекът Дустум контролира узбекското и туркменското население на северен Афганистан и винаги е играел важна роля в Северния алианс. Понеже произхожда от бедно семейство, той винаги е поддържал социалистическите движения в Афганистан. Ако Масуд е получил военно образование във Великобритания, Дустум се е обучавал в Москва и Ташкент. Твърди се още, че той вярно е воювал за просъветските правителства в Кабул и е командвал дивизия. Впрочем именно Дустум изпрати няколкостотин бойци в помощ на Масуд.

Последната значителна част на съпротивата са хазарейците-шиити. Сунитските талибани са ги смятали за по-лоши и от неверниците, защото са и монголоиди. И те наистина са потомци на воини от монголските гарнизони още от армията на Чингис хан. Тяхната външност също е монголоидна. Във всички времена те са били най-унижавания етнос и религиозно малцинство, често са били обекти и на погроми. Не случайно хазарейците винаги са подкрепяли всеки враг на Кабул.

Антиталибанската опозиция е изправена пред две опции. Тя се бе подготвила за военните действия срещу брадясалите, но тази ѝ готовност увисна във въздуха заради мирните им усилия. В момента военни действия не се водят, налице е затишие на гражданската война, макар тя да е далеч от приключване. Ако подетият от талибаните мирен процес се задълбочи (особено до точката на необратимост), ако Масуд и провинция Панджшер бъдат включени в общонационално правителство, на практика съпротивата ще загуби смисъла си. Може би само непоправимият антиталибан Амрула Салех ще се опита да играе ролята на военна съпротива, но той няма този потенциал. Пък и ще изпадне в глупашкото положение един западняк да бъде по-малко цивилизован от сговорчивите ислямски фанатици в Кабул.  Като цяло опцията "мирен Афганистан" би била добра за света, включително и за България, защото ще доведе до спад на бежанската вълна и на заплахата от превръщането на Афганистан в терористичен плацдарм.

Другата опция е противоположната: талибаните и съпротивата да не се разберат, провал на мирния поцес, разпалването на гражданската война и "презареждане" на рисковете, от които се опасява светът заедно със страната ни.

Пред талибаните обаче има друго и може би по-голямо предизвикателство. Атентатът в района на столичното летище показва, че това са "Ислямска държава", "Ал Кайда" и други терористични формации, които могат да се пръкнат. Талибаните трудно ще получат международно признание, ако не се справят с тях.