Нови "играчки" за гръцките генерали

Атанас ЗАФИРОВ,
депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

От няколко дни група политици, анализатори, социолози и всякакви пенкилери с особено настървение ни втълпяват тезата за "лошите и мързеливи гърци, които изядоха парите" и праведните европейци, "които ще работят двойно, за да компенсират загубите". Теза сама по себе си смешна, особено на фона на реалната тежест на гръцката икономика в Еврозоната и номиналната стойност на гръцкия дълг, съпоставен с огромните дългове на самите страни-кредиторки. Едно нещо обаче убягва, или по-точно удобно се премълчава от тези евроморалисти, а именно фактът, че Гърция харчи невероятните 2,2% от своя БВП за отбрана, което е повече от харченето от всяка друга страна членка на НАТО освен Франция и САЩ.
Според Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ) през изминалото десетилетие Гърция е сред петте най-големи вносители на оръжие в света, харчейки десетки милиарди за нови подводници, танкове и изтребители. Основните доставчици на това въоръжение са Германия и Франция. Или казано по-простичко - Гърция години наред наливаше огромни ресурси в икономиката на същите тези страни, които услужливо й даваха за тази цел нови и нови заеми, а сега, уплашени от политическия обрат в страната, изведнъж "прогледнаха" за целия този абсурден кръговрат.
Сега малко по-друг поглед върху случващото се.
В исторически аспект нямам особени поводи за каквито и да е симпатии към нашите съседи. Не мога обаче да не се възхищавам от факта, че дори в годините на жестока икономическа криза и липса на пари гърците не направиха и милиметър компромис с националната сигурност и развитието на въоръжените си сили. Сигурно онези евроморалисти, за които писах в началото, сега ще опонират, че състоянието на публичните финанси също е елемент от националната сигурност. И аз допреди няколко години бих се съгласил с тях, но днес, в новите реалности, в които живеем, все по-често се замислям дали силна и модерна армия не струва много повече от тотално обезценени хартийки, които въпреки печатането на конвейер кой знае защо все още смятаме за нещо ценно. Ще кажете - доста милитаристично. Не - реалистично. И ще се обоснова.
Как мислите, защо последните 25 години Европа не просто си затваряше очите пред превръщането на Гърция в една от най-милитаризираните страни в света? Нещо повече - услужливо наливаше пари и ресурси в този проект. Много просто - след разпада на Варшавския договор и услужливото харакири, което си направи България (особено с нарязването на ракетите СС-23), нямаше на практика никаква преграда пред надигащия глава ислямски фундаментализъм. Още повече, че в историческата памет 300 години са просто миг и споменът не е угаснал (изкушените от историята ще разберат препратката ми). А на Гърция винаги може да се разчита в това отношение, още повече, че  раната "Кипър" все още е отворена и кървяща!
Стара Европа не просто ще "спаси" Гърция (каквото и да значи това), стара Европа ще намери начин да зарадва гръцките генерали с още по-нови "играчки". Освен ако не е загубила тотално чувството си за самосъхранение и оцеляване.