Новата цивилизация на хората с достойнство

Мария СЛАВОВА,
проф., д-р по право

Подборът на статиите в "Тридесет и седмото буре с барут" (изд. "Изток-Запад", 2020) е замислен да излага, определя, обяснява и оценява различни прояви на едно и също явление, старателно прикривано в информационното пространство - отсъствието на комплексна и всеобхватна система за ефективен контрол от страна на гражданите върху дейността на управляващите малцинства. Заглавието на книгата има своя алегоричен произход от т.нар. барутен заговор на английски католици, които възнамерявали да взривят сградата на парламента при посещението там на новия крал Джеймс I и неговото семейство на 5 ноември 1605 г. Планът бил да бъдат използвани 36 бъчви с барут, разположени в подземието на Камарата на лордовете.

Книгата "Тридесет и седмото буре с барут" е тематично фокусирана върху извечните, съществуващи и понастоящем, драматични напрежения между различните слоеве (определяни от марксистите като "класи") на обществата. От Просвещението през политическата идеология, философия и култура, през елитологията, авторът ни води към българските парадокси и преизподни, като умело демонстрира проиграните политически възможности. И отрича конструктите на миналото и съвремието, за да изведе единствения възможен изход за развитието на българското, но и на световното човечество: участието на гражданите в управлението на общите дела чрез цялостен контрол върху управляващите и недопускане на концентрация на богатство; подчиняването на резултата от натрупването на блага на общото добруване. И да даде препоръка за необходимостта от изясняване на механизмите за преформатиране, изкривяване, селектиране, цензуриране и манипулиране на знанието. 

Научното изследване на Славчо Кънчев предлага анализ на съвременната политическа доктрина, на правните средства за борба с корупцията и злепоставянето на представителната форма на държавно управление в целия й комплекс на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Разкрива тяхното повлияване от извратените представи за съвременните консумативни ценности и от философията на добруването на корпоративните субекти. Тези изводи са възможни, единствено ако почиват върху разбор на характеристиките на самото явление и неговите правни и фактически приложения, както и на тяхното значение за политическия, икономическия и социалния живот. Авторът анализира с внимателно перо на "контрольор на контрольорите" публичната сфера. Както изрично е подчертано, следва да се наложи еднаквост на критериите за нетърпимост към злепоставянето на обществения интерес, разбиран като най-добрия интерес на всеки гражданин.

Авторът дръзва и да изведе трудни изводи за връзката на конфликта в държавното управление с корупцията и злоупотребата с власт. Финалната социологическа поанта е студията "Контролът върху елитите". Извършеният задълбочен анализ довежда до революционен извод, представен за първи път в научната литература. Обществено-политическата формация с икономика, основана предимно на частния капитал и наричана "капиталистическа", и социумът, себеидентифицирал се като "социализъм" - с предимно обобществени средства за производство, не са напълно противоположни, още по-малко антагонистични в икономически аспект. В редица развити капиталистически страни държавният дял в икономиката е значителен. От друга страна, на базата на макроикономически данни, редица автори доказват, че както в Съветския съюз, така и в другите бивши социалистически държави, относителният дял на частната (разрешена и "сенчеста") икономика е достигал 20% от БВП. Тезата на автора, подкрепена с обширни доказателства и задълбочен анализ, е, че тези два вида обществено-политически формации са разклонения на държавно управление, което не се намира под пълния контрол на гражданите. В този смисъл те се различават единствено по второстепенни характеристики.

Именно наличието или отсъствието на цялостна система за контрол и съответни санкции от страна на суверена спрямо управляващото малцинство, на което само са делегирани властови пълномощия, е индикаторът, въз основа на който Славчо Кънчев дефинира двата възможни обществено-политически строя с коренно различни принципи на функциониране. След присъствието дълги години на научния комунизъм, либералната доктрина и различните еклектични вариации на "Третия път" (вкл. фашизма), в "Тридесет и седмото буре с барут" е обоснована Четвъртата идеология - "Демокрацията на контрола", фокусирана върху сферата на държавното управление. Началото на историята на Достойния човек в Новата цивилизация.