Новата година преди 80 лазарника

Милен Гетов

Новата година е най-старият и най-честван празник на планетата Земя. Хилядолетия са минавали, календари са се сменяли, но Новата година е била неизменно в началото на всяко летоброене. В дълбока древност тя е била свързана с началото на пролетта - възраждането на природата. Още преди новата ера, в началото на март - римляните са си разменяли подаръци и отправяли пожелатия за здраве и успех. Египтяните са чествали Новата година през септември, когато е започвало разливането на реката Нил и се напоявала пустинята. При разкопки на пирамидите е намерен съд с надпис: "Началото на новата година". С въвеждането на новия календар на Юлий Цезар - Юлианският, новата година започва от 1 януари, както е и досега.
Първият новогодишен бал в следосвобожденска България е бил през 1883 г. в новоремонтирания дворец по инициатива на княз Александър Батенберг. Най-честваните празници у нас са били Новата година, Коледа и Великден. Новата година е била арбитър на историческия двубой между Юлианския и Грегорианския календар.
В моето детство Коледа - Рождество Христово, беше на 7 януари. Тогава се украсяваше коледната елха, идваше Дядо Коледа и носеше подаръците. Новата година беше по-скоро граждански празник, когато започваше новото летоброене. Тогава се колеше и прасето - събитие най-очаквато от нас - децата. Тогава ни даваха "мехура" от прасето, което се превръщаше във футболна топка. Не бяха малко и разнообразните подаръци. Часове преди Новата година близки и роднини си разменяха подаръци, пожелания за здраве и богата реколта. Трапезата беше най-пищната за годината. Църковните  камбани известяваха настъпването на Новата година. Това беше ден за равносметка на изминалата и настъпващата година. Едно от очакваните събития бяха новогодишните пожелания на обществениците и най-вече на любимите ни писатели и поети, хората на изкуството и културата. А те оценяваха изминалата и определяха "дневния ред" за новата година. Ето какво ни пожелаваха по радиото и вестниците в далечните 1933-1934 година:

СТИЛЯН ЧИЛИНГИРОВ: Всяка Нова година открива нови страници в живота на човека и на народите. Аз бих пожелал българският гражданин да остава със съвестно изпълнен дълг към род и Родина; политикът - с пробудено съзнание, че партията му е създадена за народа и Държавата, а не те за партията; държавникът да не дели хората на "наши" и "ваши", защото всички сме едно!

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ: Като българин пожелавам да утихнат партийните страсти и всички, които носят някакъв обществен дълг, да забравят личните си интереси и да заработят за доброто на народа ни. Като писател пожелавам да се яви голям талант между младите, който да осъзнава своята личност не само като художник, но и като духовен вожд на народа си!

ГЕОРГИ РАЙЧЕВ: На нашата страна пожелавам истинската българска интелигенция да потърси път на обединение за обща борба срещу всичко, което от години трови и разлага народа и Държавата ни!

ДОБРИ НЕМИРОВ: Трите ми пожелания са: живот и здраве на кредиторите ми; да се върне чуството за срам на онези държавници, които са го изгубили; да има хиляди купувачи на българската литература!

ПАНЧО МИХАЙЛОВ: Желая преди всичко тоя неумолим, жесток и безсърдечен призрак - кризата, да се стопи като падналия новогодишен сняг и процъфтяване на нашата литература!

АНТОН СТРАШИМИРОВ: Нямам вече свои въжделения. И няма място за такива по нашата злополучна страна... Стига! Дайте облекчения. Не може вече да се диша!

АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ: През Новата година нито един българин да не забравя това, което каза големият французин Едуард Ерио: "Във времена като днешните народите нямат право да се отчайват"!