Нова зависимост

Реакцията беше очаквана, логична, даже малко позакъсняла. Москва за пореден път ни показа, че не вярва на сълзи. Президентът на Русия Владимир Путин обвини в прав текст България, че уж бързаше, а пък умишлено, и под чужд натиск, бави изграждането на отсечката от газопровода "Турски поток" от турската до сръбската граница. "Ако българите, не българите, а българското ръководство не иска, ще намерим други пътища за Южна Европа", предупреди руският президент. Тази реакция явно беше предизвикана от реките от мед и масло, които потекоха пред Белия дом във Вашингтон при посещението на премиера Борисов там. След като на прословутата морава чухме за пореден път старата песен на нов глас за хъбове и американски втечнен газ, Москва много бързо ни приземи. 

Очакванията са от догодина, при спиране на сегашните руски доставки от около 13-14 млрд. куб. м годишно, по Трансбалканския газопровод от Украйна, Румъния и България до Турция, Гърция и Македония, загубите ни да прехвърлят 1 млрд. лв. България се мъчи да реди сложен газов пъзел. В част от него влизат и плановете за актуалните в момента хъб "Балкан", газовата връзка с Гърция и акционерното участие на страната ни в терминала за втечнен газ край Александруполис. Наистина втечненият газ, който ни натрапва новият голям брат дава възможности за оптимизиране на доставките и за по-голяма тяхна гъвкавост, но не може изцяло да покрие консумацията на синьо гориво. Тръбният газ е изключително важен. Точно затова "Булгаргаз" първо трябва да предоговори, но без фанфари тип "Бакърджиев", доставките с "Газпром" според европейските изисквания и чак тогава да се прехласва пред американските танкери, чакащи в Гърция. Иначе рискуваме само да сменим зависимостта си и тя от руска да стане американска. Пък и никой не казва каква суровина ще тече по тръбата от Гърция, ако американските доставчици се върнат отново в Китай, откъдето сега са изгонени заради търговската война.