НОВА ГРАДСКА ПОЕЗИЯ

Ангел Симеонов е един от най-новите новоприети членове на Съюза на българските писатели в навечерието на 24 май т. г. Той е писал стихове като повечето от нас в юношеството си, сътрудничел е на детския печат. И след като навършил половин век, се е осмелил да посегне по-сериозно в личното си творчество. През 2014 г. издава не една, а три свои поетични авторски книги, илюстрирани от Вежди Рашидов.
През 2004 г. Симеонов строи хотел в столицата. Хотелът му сега е нещо като музей на българското изобразително изкуство. От години е колекционер, помага на художници, спортисти, певци, писатели. Хотелът му е класиран на осмо място в света с приз "Хотел на годината". В Созопол строи арт-ваканционно селище на нос Христос. А от стиховете му разбираме колко ранима е душата на поета, как, забързани във времето, макар понякога и на една и съща маса да седим, можем да изтървем и да не видим поета до себе си. А иначе ни се иска с добротата да направим по-добри и онези около нас, които са с нас или са просто на една ръка разстояние от нас.
С двете си най-нови стихотворения Ангел Симеонов дълбоко гази в социалната тема, в градската тема. Бих подчертал, че това са наистина нови градски стихове, от които все повече ще имаме нужда в днешния и утрешния ден. Ето как завършва едното от тях - "Вечер в града":
Звездите бдят, градът заспива.
Трамвай потъва в тишината.
Остават тук, не си отиват -
охолството и нищетата.