Нов Закон за висшето образование - след трето пришествие

Законът за висшето образование (ЗВО) е на път да бие всички рекорди по брой промени от приемането му в края на декември 1995 г. досега. За непълни 20 години този закон е модифициран 45 пъти - средно по 2,25 пъти на година, понякога по три пъти в един месец. А ако парламентът приеме четирите нови проекта за изменения, които са внесени и чакат обсъждане, общият брой преправяния в текстовете ще стане 49. Ясно е, че при толкова много кръпки "на парче" от първоначалната му философия е останало малко нещо. А цялата тази шиваческа индустрия означава само едно - че България няма никаква визия за това как да се развиват вузовете и системата е люшкана във всички посоки според това на кой политик какво му е хрумнало в даден момент и какви политически лобита са го подкрепяли.
За необходимостта от нов ЗВО заради променените условия в страната и в ЕС се заговори още от 2009 г., когато на власт бе първото правителство на ГЕРБ. През 2010 г. ректорите дори изработиха почти готов и нелош вариант на новия нормативен акт, остана МОН да добави само раздела за задълженията на държавата към висшето образование. Министър Сергей Игнатов обаче неизвестно защо пъхна уж спешния проект някъде из чекмеджетата на Вазовия кабинет и напълно забрави за него. Намерението да се напише новият закон бе активирано по времето на министър Анелия Клисарова, но безвременната кончина на правителството "Орешарски" не позволи това да стане. Сегашното правителство на ГЕРБ също обяви намерението си да прави нов ЗВО. Нещо повече - през февруари т.г. МОН подготви актуализирана Стратегия за развитието на висшето образование у нас до 2020 г. И като я подготви, Министерският съвет я прие, а след него - и Народното събрание на 26 февруари я одобри единодушно, едва ли не с овации. А какво казва тази стратегия? Ами, казва, че подготвеният при Игнатов вариант за нов закон не бил срещнал "необходимата политическа, административна и академична подкрепа и по същество бил замразен". Интересно как може да срещне подкрепа нещо, което не е било направено и представено? Това обаче, казва стратегията, се е отразило негативно върху усилията да се модернизира системата и да се прилага по-строг контрол от страна на държавата. И съвсем конкретно пише: "Вариантът на ректорите би могъл да залегне в основата на нов ЗВО", който - забележете, да се приеме спешно.
Но - като всяка българска стратегия, и тази си остава само на хартия. В МОН сега вече никой не говори за нов Закон за висшето образование. Вместо това в парламента от месец март насам изненадващо се появиха цели 5 проекта за нови изменения в действащия ЗВО. Една от тези кръпки вече бе приета с ударно темпо, останалите 4 чакат ред в комисията по образование и наука. Приетата поправка бе внесена на юруш на 8 юли т.г. от депутати от различни парламентарни групи и приета от НС на 24 юли. Тя гласи, че възможността за платено обучение в държавните вузове (непознато в ЕС) се удължава с още една година в рамките на 5% от капацитета им.    
Какво представляват останалите, внесени в НС, законопроекти за промени в ЗВО?

Ректорите - с неограничен брой мандати

Първият проект за промени в ЗВО бе внесен на 4 март 2015 г. от депутата на АБВ проф. Иван Станков. Кратък, ясен и с единствен текст - да падне съществуващото ограничение един човек да бъде ректор, декан или шеф на катедра не повече от два мандата и броят на мандатите да се определя в правилника на всяко висше училище. Тъй като вторите мандати на немалко ректори приключват тази година, Станков веднага бе заподозрян за лобизъм в полза на определен кръг лица, а медиите започнаха да изчисляват кой точно ще се възползва от подобна поправка. В университетските среди обаче избухна праведен гняв и замисълът на Станков предизвика безчет коментари, че целта е да се бетонира властта на някои ректори, които управляват вузовете като феодали.
Когато бе внесен този проект, още никой не знаеше какъв екшън ще се развихри в Стопанската академия в Свищов с избора на нов ректор след изтеклия мандат на Величко Адамов. Но след тази абсурдна история едва ли в НС ще се намерят защитници на идеята за неограничен брой мандати на откровени самодържци, подчинили целия преподавателски състав на собствените си интереси.

В НПСС - само председатели на вузовските студентски съвети

На 29 април т.г. 19 депутати от ГЕРБ и реформаторите, начело с председателката на ресорната комисия Милена Дамянова, внесоха предложение за нова промяна в ЗВО. Замисленото от тях изменение засяга Националното представителство на студентските съвети (НПСС). До момента тази организация, която получава пари от МОН, често е възприемана от студентите като казионна, а в нея взеха да се появяват хора, които отдавна вече не са студенти. Проектът предвижда НПСС да се състои от председателите на студентските съвети на висшите училища или от пратени от тези съвети делегати. Определя се, че мандатът на членовете е 2 години и те могат да участват в НПСС за два последователни мандата, но само докато са в съответния студентски съвет.
Освен това, според вносителите, НПСС ще се финансира само от членския внос (3%) от бюджетите на съответните студентски съвети, от дарения, проекти, спонсорство и пр. Всяка година НПСС ще публикува на официалната си интернет страница бюджета си и подробен отчет за разходите. Одит на бюджета на НПСС ще се прави всяка година, като резултатите от него ще се публикуват на интернет страницата. А актовете на НПСС ще може да се обжалват пред съда. Проектът предполага до месец след приемането на поправката НПСС да се структурира по новия начин. 

Държавата финансира част от специалностите, останалите - платени

Най-неочаквано в Деня на детето, на 1 юни т.г., в парламента постъпи голям проект на МС, изготвен от МОН, за съществени промени в ЗВО. Толкова съществени, че не е ясно дали изобщо е възможно да бъде гледан в НС проект за промени, който променя изцяло не само философията на закона, но и основни негови елементи като функциите на държавата, начина на финансиране на вузовете, начина на прием на студенти и пр. По елементарна логика не може чрез предложените промени да се подменя де факто самият закон. 
Всъщност проектът на МС въвежда идеи, за които екипът на министър Тодор Танев отдавна говори. Той определя критерии, по които ще се определя приемът във вузовете - оценката на учебната дейност, рейтинговите данни за реализацията на завършилите, приоритетните за страната професионални области и предложенията на самите вузове в рамките на капацитета им да обучават студенти. Променя се начинът на финансирането, като субсидиите вече няма да се изплащат за издръжката на брой студенти "на глава", а ще зависят от показателите за качество на съответната специалност. До момента държавата изплаща във вид на бонус пари за т.нар. качествени специалности и за тази година са предвидени средства, равни на 12,8% от субсидията за издръжка във вузовете. Според проекта "бонусът" за качество ще се увеличи до 30% от издръжката още през учебната 2016/2017 г., след това до 40, до 50 на сто и до 60% през 2020 г. Проектът въвежда държавен прием за приоритетни професионални области, важни за държавата, дори към тях да няма интерес от страна на зрелостниците. Подобна схема МОН е заложило и в новата оперативна програма от фондовете на ЕС "Наука и образование за интелигентен растеж" и вероятно това ще е аргументът за исканите промени в ЗВО. Вносителите предвиждат също всеки преподавател да участва при акредитацията само на един вуз, не на два, както е сега, за да се прекрати легитимирането на вузове, съществуващи чрез приходящи от другаде преподаватели. Идеята е добра, тъй като в момента субсидията е стимул за вузовете да приемат повече студенти във всякакви екзотични специалности, а няма и пречка да  обучават чрез "куфарни" преподаватели и пенсионери.  
Цялата работа обаче се обезсмисля и се свежда до нула от ненадейно появилата се в проекта идея, че вузовете могат извън качествените и извън приоритетните за държавата специалности да приемат без всякакво ограничение студенти... които да плащат изцяло обучението си от личния си джоб. Т.е. държавата финансира примерно само половината висше образование, а неприоритетни специалности като хуманитарните например стават изцяло платени. Това - при 48% от българите, които според статистиката са в риск от бедност. Некачествените специалности също си остават, но платени. Тази тема ще е големият препъникамък пред приемането на законовите промени.

Ректорите - с поне 10 г. стаж

Последният засега проект за изменения в ЗВО е внесен на 24 юли 2015 г. от четирима депутати от Реформаторския блок. Те настояват кандидатите за ректор да имат поне 10 г. трудов стаж във висше училище по основен договор, за зам.-ректор - поне 9 години, а за директор на филиал или колеж - поне 7 г. В нови вузове изискването се намалява до годините на съществуване на това училище. От това се разбира, че изискуемият стаж трябва да бъде натрупан в същия вуз, за пост в който се кандидатства. Мотивите на вносителите са, че, за да ръководи човек висше училище, трябва да има някакъв опит и компетентности като хабилитирано лице. Това изискване щяло да пресече и опитите за избори "на тъмно". Зад идеята прозира отново "случаят Свищов", където бе направен опит за ректор да бъде избрана 35-годишната Теодора Димитрова, протеже на Адамов, която получава титла "професор" само 8 години след дипломирането си като магистър, а след още 2 щеше да стане и ректор, ако не бе намесата на съда и на МОН.
С една дума, забатачването в системата продължава, а кръпките се множат.