Нов пожар в Либия

В Либия се задава ескалация на конфликта заради поведението на Турция и либийското й протеже. Признаците са както външни, така и вътрешни, които ту действат самостоятелно, ту се преплитат. Към първата група трябва да отнесем участта на египетската инициатива от 6 юни за примирие между враждуващите страни и стартиране на преговори между тях с межуднародно посредничество. Планът получи подкрепата на Русия, Франция, Саудитска Арабия, ОАЕ и на самия Египет. Това са държави, които стоят зад Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар, но те, както и ООН, държат именно на мирното решение на конфикта. За същото призова и ЕС.

Този план обаче бе отхвърлен от Турция, която е геополитическият ментор на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж. Президентът Ердоган и Сарадж настояха военната кампания в Либия да продължи до "пълната победа над Хафтар". С помощта на сирийски наемници Турция и ПНС завзеха важни цели около столицата (вътрешните признаци). От някои позиции ЛНА се изтегли доброволно, за да проработи планът на Кайро. Сега наемниците и ПНС настъпват към пристанищния град Сирт и авиобазата, южно от него. Това е район, където се добива нефт и завземането му е съдбоносно за ПНС, след като ЛНА държи останалите нефтодобивни райони на страната. Хвалбите на Ердоган, че в телефонен разговор с Доналд Тръмп се е договорил за общи стъпки по Либия, подсказват, че САЩ ще подкрепят бъдещите му действия там. Преплитането с външните белези продължава и със станалия ултимативен тон на самозабравилия се Ердоган към Русия. Излишно е да се казва, че това не работи при Путин.

В същото време армията на Хафтар обяви, че ако ПНС наруши примирието и Турция не изтегли наемниците, ще възобнови настъплението към Триполи, но с авиация. И понеже Турция и ПНС правят точно това, очертава се вътрешният сблъсък в Либия да се разгори с нова сила. Нищо чудно - и до мащаба на регионален конфликт.