Нов Ньой?
/ брой: 181
На България й предстои да покаже дали е личност или е станала атлантически трансджендър, който сменя историята си. Пред това изпитание ни поставя Северна Македония, която протака работата на Съвместната комисия по спорните исторически и образователни въпроси, където шикалкави и дори отхвърля постигнато вече минимално съгласие. Очевидно Скопие се опитва да ни изпързаля чрез печелене на време - да ни постави идния месец пред свършения факт, че Съветът на ЕС взима решение за старт на присъединителните преговори, без да е налице съгласие със страната ни по спорните въпроси. Да не говорим за натиска съседката ни да влезе в НАТО.
От срещата в сряда на президента Румен Радев с българските представители в комисията, както и от изказванията напоследък на съпредседателя й от наша страна проф. Ангел Димитров, става ясно, че комисията буксува по вина на македонските участници. За около година и половина реална работа комисията е постигнала съгласие единствено за общо честване на Кирил и Методий, Наум Преславски, Климент Охридски, цар Самуил, Григор Пърличев. Сега обаче пак си "взеха" Самуил обратно, де факто - ведно с българската държава от началото на ХI в.
В Скопие се отказват и от вече постигнатото съгласие за ролята на българската държава за развитието на християнството, пак отричат славянобългарската писменост и култура. Почти безрезултатни се оказват преговорите за Средновековието, а това изглежда направо малоумно, след като през този период е имало българска, а не македонска държава. Да не говорим, че трябва да се изяснят нещата с други големи исторически фигури от българската история като Яне Сандански, Борис Сарафов, Димитър Попгеоргиев и пр. Плюс, че комисията още не е пристъпила към толкова тежкия и "взривоопасен" период от Втората световна война. Плюс, че трябва да се изчистят спорните моменти не само за личности, но и за събития, за коригиране на учебници, надписи в музеи, паметни плочи, позиции на обществените медии. Няма как това да стане в рамките на оставащия един месец до очакваното решение на Брюксел за старта на присъединителните преговори със Скопие.
В тази ситуация президентът Румен Радев трасира позиция, която съм убеден, че се харесва не само на повечето българи, а и на квалифицираното българско мнозинство. Европейската интеграция на Скопие не може да е за сметка на националната ни история и на българската идентичност. Т.е. президентът иска държавата му да е личност.
Има обаче подозрения, че парламентът и правителството няма да поемат подадения президентски пас. И не толкова заради институционалния им конфликт с държавния глава, колкото заради натиска от ЕС и НАТО върху София, който ще последва, ако тя отхвърли старта на преговорите със Скопие. Масираният евроатлантически натиск ще върви по всевъзможни линии и канали и по всевъзможни начини (включително със заплахи за спиране на евросредства), ако страната отхвърли такава "евроатлантическа ценност" като евроинтеграцията на Скопие. Или създаде заплаха от руски газ или поне от засилване на руското влияние. А всъщност тези две институции ще се откажат от българската история, за да обслужат хегемонистичните и конфронтационни интереси на САЩ.
Ако се огънат, те ще превърнат страната ни в геополитически трансджендър, който сменя пола на историята си заради чужди интереси. Ще превърнат България в марионетна кукла, която се примирява с нов Ньой - този път не на територии, а на история и национална памет.