Носталгия по марката или недоверие в еврото

Вече трета година Европа се бори с дълговата криза, а изходът от тази тежка и непосилна битка така и не се вижда. Държавните задължения растат, а икономиката тъпче на едно място. Същевременно се засилват съмненията дали индустриалната и финансовата мощ на Германия е достатъчна, за да удържи страната извън водовъртежа на продължаващата криза. Затова не е чудно, че все повече германци напоследък се сещат за добрата стара и скъпа германска марка и искат тя да се върне на мястото на боледуващото и произвеждащо кризи евро. То вреди на Европа и струва на Германия милиарди, твърдят противниците на общата европейска валута и настояват еврото да бъде премахнато. Кризата в Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, а през последните седмици и в Кипър, засили натиска върху Германия, която е принудена да плаща чужди сметки. Германците  изразяват не само сериозно недоволство, но и готовност за организирано противодействие на тази политика. Естествено възниква въпросът: Как да бъде спасена еврозоната? Очевидно идеята за Обединена Европа губи все повече своята привлекателност. В крайна сметка в дискусията около еврото не става дума за дреболии - Германия внася десетки милиарди за европейския спасителен механизъм. Досега средства от този фонд са давани на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.

Еврото не е свещена крава

Това е и главната причина германските евроскептици да основат нова партия, чиято основна цел е избавянето на страната от общата валута. Неин основател е бившият политически редактор на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Конрад Адам, който заедно с икономически експерти създаде въпросната партия със символичното име "Алтернатива за Германия". Членовете й искат разтурянето на еврозоната и започването на открита дискусия за спасителните мерки за еврото. Тяхната платформа засега не е представена в Бундестага. "Всички парламентарно представени партии смятат, че еврото трябва да бъде спасявано. Мненията им се различават единствено по въпроса за сумата, която трябва да бъде отпусната за тази цел", казва Адам, явно несъгласен с практиката на еврото да се гледа като на свещена крава. "Всеки, който е на друго мнение и се осмели да отправя критики, неизменно е обявяван за популист или е замерян с обидни квалификации", споделя той. В "Алтернатива за Германия" членуват и професори по икономика като Бернд Луке - преподавател в университета в Хамбург. "Опасяваме се, че Европа не извлича от еврото никакви ползи, а тъкмо обратното - благодарение на него тя постепенно затъва",  смята професор Луке. Новата германска партия отхвърля европейската валута, но съвсем не е противник на европейското единство, пояснява още професорът.
Партията настоява еврозоната да бъде закрита и отделните страни да се завърнат към своите национални валути или пък да създадат по-малки валутни обединения. Конрад Адам пледира за създаването на "северно" и "южно" евро, но е готов да обсъжда и други идеи. Неговата партия смята, че е нужно да се променят общите европейски договори, за да може Германия и другите държави по законен начин да напуснат еврозоната. Освен това от "Алтернатива за Германия" настояват за повече пряка демокрация - за провеждане на референдуми по важните европейски въпроси, чиито резултати да имат задължителен характер за политиците. Неотдавна  "Алтернатива за Германия" организира публична дискусия под надслов "С политиката си германското правителство спасява банки, политици и спекуланти. Но не и вас".
Крупният бизнесмен и бивш шеф на Федералния съюз на германскта промишленост Хенкел, автор на книгата "Спасете нашите пари", казва, че Германия се е съгласила да приеме еврото под давлението на французите, с което е платила за обединението на страната. Хенкел твърди, че идеята за единна валута е била погрешна и признава, че с поддръжката си за тази идея е допуснал "най-голямата грешка в своя живот".

Германия е предоставила безвъзмездно 250 млрд. евро

Според експерти, новата партия няма големи шансове да влезе в Бундестага след изборите тази есен. Политически наблюдатели в Германия смятат като главна причина за това, че тя не се оглавява от някой изявен популист, а има предимно академичен характер. Но все пак фактът, че благодарение на "Алтернатива за Германия" се породи дискусията за смисъла от общата европейска валута, сам по себе си е многозначителен. Професорът по икономика от Хайделберг Франц-Улрих Вилеке е изчислил, че в периода 1991-2011 година Германия е внесла в общия бюджет на ЕС най-много пари - както като абсолютна, така и като пропорционална стойност: 383,6 млрд. евро са били преведени от Берлин на Брюксел, а обратно под формата на оперативни плащания и субсидии Германия си е върнала 213 млрд. евро. Излиза, че за 21 години Берлин е предоставил на останалите страни от Евросъюза безвъзмездно сумата от 170,6 млрд. евро - 45 процента от вноските на всичките 10 нетни платци в ЕС. За да се оцени реалната стойност на тези пари днес, проф. Вилеке ги е преизчислил през инфлацията и е получил сумата от почти 250 млрд. евро.
Противници на политиката на страната по финансовите проблеми в еврозоната са не само привържениците на "Алтернатива за Германия". Така например генералният секретар на баварската сестринска партия на ХДС - Християнсоциалния съюз - Александър Добринт, пледира за произвеждане на референдум за политиката на ЕС и спасителните планове за задължнели страни от еврозоната. Добринт е остро критичен и за това, че Германия е прехвърлила част от националния си суверенитет на ЕС, и иска германците да бъдат включени в процеса на вземане на решения по ключови за европейското единство въпроси. Ангела Меркел на свой ред не споделя тези възгледи. Нещо повече - тя се гордее с успешната си политика по спасяването на валутния съюз. "Краят на еврото би означавал и край на ЕС", казва Меркел. Все повече германци обаче не споделят това виждане. Резултатите от анкета по поръчка на седмичника "Шпигел" показват, че близо 54 процента от запитаните не виждат смисъл да се инвестират нови милиарди за опазването на общата европейска валута. Спасителните мерки досега, за съжаление, не са помогнали да спре рушенето на европейският проект за социално партньорство. Бедността шества в някои от най-новите членки от Източна Европа, а нов старт на икономически просперитет в момента изглежда невъзможен. Очевидно е наложителна преоценка и преосмисляне на идейните основи, върху които се крепи общността. Усилията на сегашните лидери на Германия чрез спасителните пакети еврозоната да се превърне в някаква свръхдържава изглеждат безперспективни. Драматичнта развръзка предстои. Защото различията между 17-те членки на ядрото на еврото не могат да бъдат изгладени само със спасителни инжекции.