Нощем с рибите и...светлината на видеокамерата

(Разказано от поп-фолк певицата Десислава)

Баща ми беше много запален риболовец и откакто се помня, все ме водеше по водоемите. Имах специална моя въдица. Като малка много обичах да ловя слънчевки. Доставяше ми удоволствие да хващам с рачилото малки рибки за стръв.
Риболовът всява спокойствие. Той възпитава търпението в човека, нещо, което ни е нужно в това динамично време. Но аз не ходя само заради това. Може би защото съм зодия риби, обичам много водата и по време на риболов задължително плувам.      
На лов съм ходила единствено на фазани. Когато отстрелях първия си фазан, ми стана много мъчно и съжалявах. За мен е важен контактът с природата, чистият въздух. Обичам да бера гъби. След един неуспешен лов на сърни с баща ми набрахме четири чувала сърнели. И това е слука.
Няколко пъти съм била на риболов в чужбина. Веднъж във Флорида, в Порт Лардър, излязохме със специално корабче на лов за акули. Беше интересно и голямо преживяване. Аз успях да хвана една малка акула, около 1 метър, разбира се, с помощта на професионалните рибари. Ако хванеш нещо голямо, може да те отнесе от палубата на кораба заедно с въдицата.
Най-голямата ми тръпка беше на риболов в Сарасота, САЩ. Вървеше ми страхотно през целия ден. Бяхме на един кей, на брега на океана, и толкова се увлякохме, че продължихме и по тъмно. В един момент влакното се опъна силно. Започнах да навивам макарата, на един метър от брега се показа огромна морска лисица и... я изтървах. Страхотно се ядосах. Ужас, идваше ми да хвърля всички въдици. Вечерта ми беше трудно да пея.
В тръпката на сцената и тръпката по време на риболов има общи неща. Една и съща е радостта, когато усетя, че песента ми е стигнала до слушателите, и когато хвана риба. Дали е малка или голяма хванатата риба, дали пея пред 100 или пред 2000 души, вълнението е еднакво.
Веднъж на свечеряване решихме да си опитаме късмета на едно езеро в САЩ. Започна да кълве яко и да вадим риба след риба. След един час се стъмни. Не бяхме подготвени за нощен риболов - нямахме никакво осветление. Хъсът надделя и продължихме в тъмнината. Трудно виждахме плувките, едвам закачахме стръвта, убождахме се на кукичките, някои дори се намокриха... В един момент се сетих, че можем да използваме осветлението от видеокамерата. Риболовът потръгна нормално и всички се развеселиха. Някой подметна: "Добре, че имаше една жена сред толкова мъже, че да ни даде акъл какво да правим."