Нормален живот

Явор КУЮМДЖИЕВ
Георги ТОДОРОВ

Преди две седмици представихме на широка дискусия нашия, на БСП, управленски проект в областта на икономиката. Очаквано прозвучаха различни мнения, оценки и предложения. Част от идеите ни бяха приветствани, други бяха обявени за недостатъчно амбициозни, трети ни атакуваха и обвиниха в несъстоятелност на идеите и невъзможност да изпълним обещанията си. И това е естествено и разбираемо, защото когато обещаваме, не са малко тези, които се вторачват в някоя конкретна цифра, изваждат я от контекста и търсят доводи, за да докажат, че няма да успеем. И точно затова подходихме изключително отговорно към задачата и категорично заявяваме, че можем да изпълним обещанията си и че

поставените цели са напълно постижими

Какво съдържа нашият управленски проект? Преди всичко разбиране за основните процеси в икономиката и какво трябва да се направи, за да постигнем нашите обещания. Но най-напред е важно да се разбере какви са приоритетите ни и какво точно обещаваме. Както сме записали в проекта, "За нас основна задача на управлението на икономиката е и ще бъде повишаване на благосъстоянието на всички български граждани. От особено значение е преди всичко защитата на хората на труда, на бедните и социалнослабите слоеве на населението, но също така и поддържане на развитието и увеличаването на средната класа". За изпълнението на този приоритет според нас е необходимо не по-малко от "Увеличаване и поддържане на икономически растеж на не по-малко от 6% от БВП годишно средно за периода до 2020 г., увеличение на БВП с 80% за периода и двойно увеличение на стандарта и качеството на живот на българските граждани, като средните доходи ще достигнат 75% от средните за ЕС".
Ще обосновем постижимостта на тези цели по-подробно, но за целта трябва да се разбере структурата на брутния вътрешен продукт, компонентите му и какво обуславя неговия ръст. Защото БВП е основният макроикономически показател, основата за всички анализи, оценки и предвиждания. БВП в българската икономика се формира от:
* крайно потребление (индивидуално и фирмено), представляващо 60% от общата стойност;
* инвестиции, представляващи около 23% от общата стойност;
* потребление на правителството, около 8% от общата стойност (тук попадат инвестициите в отбрана, образование, инфраструктура, правна система, здравеопазване);
* колективно потребление, около 8% от общата стойност (публични инвестиции на администрацията);
* нетен износ, дефиниран като разлика между износа и вноса или търговски дефицит/излишък;
* изменение на запасите, около 1% от общата стойност (дефинира се като произведени, но непродадени стоки или т.нар. принудителни инвестиции).
На базата на не особено сложен анализ на структурата на БВП стигаме до един от многото възможни сценарии за постигане на ръст на БВП от 6 или повече процента за една година. Достатъчно е например да се увеличи с около 3% потреблението, с 8% инвестициите (или да се привлекат допълнително преки чуждестранни инвестиции от около 2,5 млрд. евро) и да се постигне нулев търговски дефицит. Ситуацията за 2011 г. би изглеждала по следния начин:

Елементи на БВП и процентно изменение в милиарди левове

Източник: НСИ, www.nsi.bg за данните за 2010 г.


Ако предположим, че в резултат на отминаването на световната криза достигнем нивата на предкризисно потребление, инвестиции и тенденцията за ръст на износа се запази, достигането на обещаните нива от 6 и повече процента ръст на БВП средногодишно за периода до 2020 г. са не само постижими, но са дори подценени.
Да разгледаме и един от много малкото общоприети и надеждни методи за прогнозиране на бъдещо развитие - анализа на минали периоди. Ще ползваме за отправна точка и база за екстраполация размерът на БВП на България по текущи цени и в номинални стойности (НСИ, www.nsi.bg), който за периода 2000-2010 г. е нараснал с 257% - от 27,399 млрд. лв. на 70,474 млрд. лв., и то при настоящата структура на икономиката! И за неспециалистите е очевидно, че дори и с отчитане на влиянието на икономическа криза и очакваното забавяне на развитието на световната икономика, ръст на БВП от само 80% за следващите 10 години е напълно реална и постижима цел.
И тук стигаме до "невъзможното и несъстоятелно" наше твърдение, че доходите на българите могат през следващите 10 години да достигнат до 75% от средните за ЕС.

Ако си сложим черните очила

и разглеждаме само негативни сценарии на развитие, изхождащи от моментното състояние на икономиката и импотентността на сегашните управляващи, скептиците ще са прави. Но ако подходим към проблема с доходите перспективно и на базата на активна управленска позиция, нещата изглеждат коренно различно.
Още повече, че говорейки за стандарт на живот и доходи, справедливият метод за сравнение на различни страни е използването на PPS (Purchasing power standard) или стандарт на покупателната сила и неговото нарастване. Най-просто казано, това означава колко стоки и услуги могат да се закупят със 100 евро в България, сравнено например с Дания. Редно е да не забравяме, че днес Европейският съюз се състои от 27 страни-членки - при сравнение трябва да се взимат предвид данните за ЕС-27, а не ЕС-15, ЕС-17 (еврозоната) или нещо друго. Така средните доходи на глава от населението в PPS за периода 2000-2009 г. по данни на Евростат са се изменили за България от 5400 евро през 2000 г. до 10 400 евро през 2009 г., или 92% увеличение, а за ЕС-27 - от 19 100 евро до 23 600 евро, или 23% увеличение. Ще се абстрахираме и от факта, че нивото на развитие на българската икономика крие много по-висок потенциал за развитие от икономиките на стара Европа, и ще приложим константно съотношение при екстраполация от 4:1, т.е. средно за ЕС-27 ръст от 1,5% при 6% за България.
При това предположение получаваме следния резултат:

Развитие на БВП в евро на глава от населението с използване на PPS
 
Източник: Евростат, epp.eurostat.ec.europa.eu за данните за 2009 г.


Изводът е еднозначен, дори и без прилагане на активни мерки за управление на икономиката, каквито са предвидени в нашия управленски проект, удвояване на стандарта на живот и достигане на нива на сравнимите доходи от 75% от средните за ЕС е реално и достижимо.
На трето, но не последно място, следва да подчертаем, че управленският проект на БСП не предвижда пасивно наблюдение на процесите, а активното им управление. Без да се увличаме по примерите на чужди държави или по това кой как се е справял, приемайки чисто нашите си

български условия

В проекта сме поставили основен акцент върху максималното използване на инструментите на държавното управление на икономиката, сред които са ефективното и пазарно ориентирано управление на държавната собственост на мениджърски принцип, развитието на икономическата инфраструктура чрез инвестиции в индустрия, транспортна инфраструктура и човешки ресурси, създаването на нови отрасли на икономиката във високо технологични области с висока добавена стойност, активната регулация на чувствителни сектори, подобряване на бизнес средата, съхраняване и развитие на пазарните принципи.
Прилагането на мерките, предвидени в проекта, цели максимално бързо преструктуриране на икономиката, рязко увеличаване на дела на отраслите с висока добавена стойност и конкурентоспособност, привличането на стратегически наднационални инвестиции и създаването на експортно ориентирани производства. Осъществяването на тези мерки крие потенциал за нарастване на БВП, а оттук - и на доходите на населението с темпове много по-високи от заложените.   
Нашият управленски проект "За стабилна и динамична икономика" гарантира бързото възстановяване на икономиката, стабилното й развитие и просперитета на гражданите на България. Икономиката ще възвърне своята атрактивност за всички инвеститори. Ще се възстанови доверието между участниците на пазара. Ще се осигурят минимум 200 000 нови работни места. Ще се осигури увеличението на стандарта на живот на всички българи. Ще се ускори доближаването му до нормалния за европейски граждани. И доходите ни наистина ще се доближат до средните за Европейския съюз. Както обещаваме.