Нонстоп преселение на народите

Андрей Миловзоров
"Утро" - лого

Отделни хора, дори цели народи във всички времена са се изселвали другаде в търсене на по-добър живот. Чуждоземци са нахлували предимно в Европа, където местното население ги е възприемало най-вече като заплаха. Днес обаче вековните тенденции се менят - много държави (включително Русия) приветстват миграцията, а жителите на Западна Европа сами започват малко по малко да емигрират.
Първо за Русия. Днешната растяща раждаемост, ако се превърне в тенденция, ще повлияе благотворно на икономиката и демографската ситуация едва след двайсетина години. Според официалните оценки населението в трудоспособна възраст ще намалее към 2025 г. с 10,4 млн. души. Почти всеки пети жител на страната тогава ще е надхвърлил 65 години. Общият брой на населението пък може да спадне до 2030 г. с 9 милиона. Затова без работна ръка отвън едва ли ще може да запазим икономическата динамика и контрола върху обезлюделите територии.
Днес в Русия живеят 4-5 млн. мигранти, но легално работят само 2 млн. от тях. Останалите също се трудят, но без да плащат данъци. Безполезно е да ги пъдим, при това е икономически неизгодно: трудът им се търси, а няма с кого да ги заменим. Значи нелегалните трябва да бъдат легализирани. Руското правителство разработи нова концепция за миграционната политика. Системата от квоти за чуждестранни работници ще бъде премахната, а редът за получаване на миграционни карти - съществено опростен. Освен това от година и половина вече на чужденци се издават лицензи за работа с нетърговски характер (като градинари, бавачки, строители на вили и т. п.).
До момента са издадени над един милион лиценза; с покупката им гастарбайтерите внесоха в местните бюджети почти 4,5 милиарда рубли (едномесечните лицензи струват по хиляда). Легализирането на трудовите мигранти по принцип е направо "златна мина" за държавата. Неотдавна Евроазиатската банка за развитие публикува доклад "Трудовата миграция в Единното икономическо пространство (ЕИП)", според който изваждането на гастарбайтерите от "сянката" може да носи към 40 милиарда рубли годишно на руския бюджет. Освен това притокът на евтина работна ръка ще съдейства за нарастване на БВП. Колкото до условията на ЕИП между Русия, Беларус и Казахстан се предвижда свободно движение на работна сила. Вече влязоха в сила две спогодби, които значително облекчиха реда за наемане на чужденци. При положение, че Киргизстан и Таджикистан също се канят да влязат в ЕИП, броят на нелегалните работници в Русия се очаква да спадне десеторно (естествено остава проблемът с нелегалните например от Украйна, Узбекистан и Молдова).
Според "Стратегия 2020" (разработената концепция за социално-икономическо развитие на Русия) страната се нуждае от 250-300 хиляди имигранти средногодишно, а новата концепция за миграционната политика твърди, че трябва всяка година да пускаме в Русия по около 425 хиляди души. Чуждестранният опит впрочем показва, че прекомерното либерализиране на миграционната политика също не води до нищо добро. Във Франция например това стана причина за масови безредици и погроми, след което Париж въведе имигрантски квоти и премахна автоматичното издаване на разрешителни за жителство на нелегални, живели в страната над 10 години. Неотдавна президентът Никола Саркози дори заплаши Франция да напусне шенгенската зона, ако там не бъде засилена борбата с нелегалната имиграция.
Както в Европа, така и в Русия, далеч не всички експерти смятат, че критерий за ефективността на миграционната политика са динамиката на БВП и общите демографски показатели на държавата. Да, мигрантите може да внесат оживление в икономиката и да спрат процеса, водещ към измиране на населението. Но с цената на по-нататъшно изтласкване на коренните жители от икономиката, дори от социума на собствената им родина. През февруари например британският Консултативен съвет по миграцията посочи в доклад, че през последните 5 години в Обединеното кралство са влезли 700 000 души от държави извън ЕС. Които не са дали осезаем принос за БВП, затова пък са лишили от работа близо 160 000 британци. Т. е. четирима гастарбайтери изтласкват от пазара на труда един потенциален местен кадър. А за Европа, където равнището на безработица поставя исторически рекорди, това далеч не е абстрактна аритметика.
У нас положението на трудовия пазар е малко по-добро: само в Москва има към 2 милиона незаети работни места, а безброй села просто са обезлюдели - селскостопанските земи са изоставени. Което гарантира на имигрантите поле за изява. При това в Русия пристигат жители на бивши републики от СССР, чийто манталитет и култура до голяма степен са съзвучни с нашите и до днес. Поне е по-лесно да се разберем помежду си, отколкото турчин с германец или арабин с французин. Все пак обаче рискове има. Поради масовото преселване на хора от близката чужбина у нас много икономически ниши може да бъдат плътно окупирани и да станат недостъпни за граждани на Русия. Още по-зле ще е, ако на руска територия се очертаят зони с компактни маси жители, спазващи различни културни и правни традиции и невладеещи руски език.
Междувременно в Европа възникват и нови рискове. Очертава се една любопитна тенденция: кореняци европейци заминават на гурбет или се установяват за постоянно в други региони. Виновник е проточилата се икономическа криза в Стария свят, оставила мнозина - дори твърде добри специалисти, без никаква надежда за работа. Най-активно напускат родината си жители на Гърция, Испания, Италия, Ирландия и Португалия - държавите от PIIGS, където дълговата криза се отразява най-силно. От Италия примерно през последните 10 години са заминали да търсят късмета си 600 000 души - главно млади и образовани. Мнозина се насочват към бивши колони на съответната държава. През последните години 330 000 португалци например са се изселили в активно развиваща се Бразилия, а 100 000 - в Ангола, богата на петрол. Доста са и онези, които побягват чак през девет земи в десета - в Южното полукълбо. Търсейки спасение от кризата, 2500 гърци са се прехвърлили м.г. в Австралия. Тези тенденции помрачават още повече бездруго печалната демографска картина в Европа. Наистина има шанс преселниците постепенно да потеглят назад, щом Старият свят започне да преодолява днешните си финансово-икономически проблеми. Нищо чудно обаче да останат на сухо - всички вакантни места ще бъдат заети от пришълци, надошли от Азия, Северна Африка и други региони, а самите европейски нации ще бъдат изправени на ръба на етническото оцеляване в собствените си земи. Русия е преживяла вече няколко подобни емигрантски вълни; никой обаче поне не изтласква коренните й обитатели от изконните им земи. Все още. При все това страната ни също е заплашена от етнокултурно фрагментиране на географското и на социалното пространство. Ламтежът за евтина работна ръка може да предизвика в бъдеще сериозни междуетнически конфликти. Затова трябва да настояваме имигрантите да получават най-малкото базови знания за нормите на поведение в страната на пребиваване и да ги караме да учат руски.