Нобел 2011

От учредяването на Нобеловите награди и връчването им за пръв път през 1901 г. до 2011 г. лауреатите на най-престижните световни отличия за наука, литература и за мир са общо 830, съобщи Нобеловият комитет.
Алфред Бернхард Нобел (1833-1896) - шведски химик, инженер и предприемач, известен в науката най-вече с изобретяването на динамита, завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди по физика, химия, физиология и медицина, литература и за мир. Днешният еквивалент на това богаство възлиза на около 265 милиона долара. През 1968 г. Централната банка на Швеция Riksbank в чест на 300-та годишнина от създаването си учредява още една Нобелова награда - за икономика. Интересен факт е, че след началото на кризата през 2009 г. Riksbank обяви, че взема заем от 3 млрд. евро от Европейската централна банка, за да подсили валутните си резерви, а преди това взе 13 млрд. долара от Шведската национална дългова агенция. През 2011 г. Нобелът за всеки раздел носи 1,46 млн. долара.
Нобеловите награди за физика, химия и икономика се присъждат от Шведската кралска академия на науките, по физиология и медицина - от Шведския кралски Каролински институт. Връчването на наградите става всяка година на официална церемония в Стокхолм на 10 декември. Нобелови награди не са присъждани само по време на световните войни през 1914-1918 и през 1939-1945 г.
От 1901 г. до сега са присъдени общо 549 Нобелови награди, като техните лауреати са 853 - 830 са индивидуалните награди и 23 (за мир) са присъдени на организации. Жените нобелистки до момента са едва 43. Най-младият лауреат на Нобел е Лаурънс Браг, който в момента на получаването на приза за физика през 1915 г. е бил на 25 г. А най-възрастният е Леонид Харвиц, който стана лауреат за икономика през 2007 г., бидейки 90-годишен. В момента най-възрастният жив нобелист е медичката Рита Леви-Монталчини, която на 22 април т.г. чества своята 102-годишнина.  
Има четирима учени, които са двойни нобелисти - наградата им е присъждана два пъти. Френската физичка от полски произход Мария Кюри единствена е получила Нобел в две области на науката - за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г. Два пъти са лауреати и Джон Бардийн (за физика през 1956 и 1972 г.), Линус Паулинг (за химия през 1954 и за мир през 1962 г.) и Фредерик Сангер (за химия през 1958 и 1980 г.). 
Ненадминатото Нобелово семейство е фамилията Кюри - четири Нобела влизат в дома й. През 1903 г. световната научна награда за физика получават Мария и Пиер Кюри - за откриването на естествената радиоктавнисот на полония и радия, а през 1935 г. - дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик Жолио-Кюри за синтеза на нови радиоактивни елементи.

Физика

Американецът Сол Пърлмътър (52 г.) от Националната лаборатория "Лорънс" в Бъркли получи половината от нарадата за физика. Другата половина си поделят също американецът Адам Рийс (41 г.) от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор и Брайън Шмит (44 г.) от Австралийския национален университет. Тримата са отличени за откритието, че Вселената се разширява все по-бързо, а не се забавя с тенденция да се свие, както смяташе досега науката. Установили са това чрез наблюдения на 50 най-далечни свърхнови звезди, които представляват експлозии на малки стари компактни звезди, тежащи обаче колкото Слънцето. Светлината им била по-слаба от очакваното, което означава, че Вселената се ускорява. Знае се, че това ускоряване след Големия взрив преди 14 млрд. години се причинява от т.нар. тъмна енергия, но ако то продължава, в крайна сметка Вселената ще замръзне.   

Химия

Израелският учен Дан Шехтман (70 г.) спечели Нобеловата награда за химия за откриването на квазикристалите. Работи в Израелския институт по технологии в Хайфа. Той открива в квазикристалите конфигурация, смятана за невъзможна. Науката е смятала, че в твърдата материя всички атоми са разположени в кристали със симетрични форми, повтарящи се периодично. В кристала на Шехтман обаче моделът на подредбата на атомите не се повтаря. Ученият успява да отстои теорията си, след което други изследоваели окриват "апериодични" кристали в природата, а шведска компания ги намира в определен вид стомана, в която те подсилват металната сплав като броня. Такива кристали могат да намират приложение в огромен диапазон - от тигани до дизелови двигатели. 

Физиология и медицина

Лауреати са трима учени с ключови открития за функционирането на имунната система. Едната половина от приза си поделят американецът Брус Бойтлер (54 г.) - от научен институт в Лайола, и роденият в Люксембург, но работещ във Франция Жул Хофман (70 г.) Втората половина отива при канадеца Ралф Стайнман (68 г.), работещ в САЩ. Дейността на тримата учени е била от решаващо значение за развитието на подобрени ваксини срещу инфекциозни заболявания и при борбата с рака. Бойтлер и Хофман получават приза за работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман - за откриването на дендритните клетки, които позволяват на имунната система да разпознае и атакува вредните микроорганизми. Техните изследвания са положили основите на нови т.нар. терапевтични ваксини, които стимулират имунната система да атакува тумори и заболели тъкани.

Икономика

Двама американци - Томас Сърджънт (68 г.) и Кристофър Симс (69 г.), взеха приза за емпиричното си изследване на причинно-следствените връзки в макроикономиката и за въздействиета на различни фактори като намаляване на данъците или промени в бюджетния баланс върху БВП, безработицата и пр. Сърджънт е изследвал опита на държавите в следвоенните периоди да управляват инфлацията и влиянието на икономическата политика върху параметрите на икономиката. Симс разработва метод за оценяване на влиянието върху икономиката от временно действащи фактори. Той показва например, че повишаването на основната лихва не води до бързо понижаване на инфлацията, но оказва незабавно негативно въздействие на икономическия ръст. Методите на двамата икономисти днес се използват при формирането на държавната икономическа политика.
  
За пръв път награда е присъдена посмъртно

Тази година за пръв път Нобеловият комитет бе изправен пред уникална ситуация - един от лауреатите за физиология и медицина - Стайнман, е починал от рак на 30 септември, часове преди да бъде взето решението за наградата. Той се е лекувал от рак на панкреаса четири години с новаторска терапия на базата на собствените си изследвания за имунната система и дендритните клетки. Според правилата Нобелова награда не може да бъде присъждана посмъртно. Нобеловият комитет обаче не е знаел за кончината на номинирания, той самият така и не е узнал, че става нобелист. Комитетът обаче реши, че няма да избира друг лауреат, а паричният израз на наградата ще бъде връчен на наследниците на Стайнман.  
Правилникът за Нобеловите награди не позволява те да бъдат връчвани посмъртно, освен ако лауреатът не почине след обявяването на наградата и преди церемонията за връчването й на 10 декември. Така се случи през 1996 г., когато лауреатът за икономика Уилям Викри почина няколко дни след обявяването на наградата.
 

Четири Нобела в една фамилия

Ненадминатото Нобелово семейство е фамилията Кюри - четири Нобела влизат в нейния дом. През 1903 г. световната научна награда за физика получават Мария и Пиер Кюри (заедно с Хенри Бекерел) - за откриването на естествената радиоктивност на полония и радия. През 1911 г. Мария Кюри (родена Склодовска), която е първата жена - преподавател в Сорбоната, става единствен лауреат на Нобеловата награда за химия - за приноса й за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолирането на радия и изучаването на неговите свойства. Пиер Кюри през 1906 г. загива на улицата пред дома на семейството в Париж под колелата на случайна каляска, Мария Кюри умира от рак през 1934 г. след години експериментална работа с радиактивността.  
През 1935 г. дъщерята на двамата пионери на ядрената физика - Ирен Кюри, и нейният съпруг Фредерик Жолио-Кюри получават Нобел за химия. Наградата им е присъдена за синтеза на нови радиоактивни елементи.


Лауреатите тази година са от:

САЩ - 5
Австралия - 1
Израел - 1
Франция - 1
Канада - 1