Ниската цена на труда не ни прави конкурентоспособни

Любен Томев е роден на 24 януари 1957 г. в Севлиево. Завършва Уневерситета за национално и световно стопанство в София. Доктор по икономика. От 1999 г. е директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Представител е на синдиката в Икономическия и социален съвет на Р. България и Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Цитат
"Заплатите растат, но доходите де факто намаляват


- Някога говорехме за жизнено равнище, за повишаване на жизненото равнище, сега говорим за издръжка на живота, което повече клони към оцеляване. Права ли съм?
- Издръжката на живота е специфичен показател за това каква част от населението може да си позволи тези разходи, които я формират. Защото издръжката на живота представлява всъщност една потребителска кошница, която залага на рационалните норми на хранене и на стандарти за потребление. Тя не залага на фактическото потребление. Издръжката показва целевата динамика по отношение на една и съща потребителска кошница, която, разбира се, се актуализира, с оглед на това, че едни стоки се появяват, други изчезват от пазара. В това отношение тя е един от показателите за оценка на жизнения стандарт. Но има още един по-синтетичен показател от гледна точка на разходите на домакинствата - това е относителният дял на разходите за храна в тях. През последните 20 години този показател спада действително до 34-35%, но в сравнение с останалите развити европейски страни е много по-висок, там той спада до 12-13%. Това означава, че тези домакинства, които имат нисък разход на средства за храни, имат повече възможности да си отделят пари за култура, за отдих, за развлечения, за други стоки за домакинството, защото се смята, че харчовете за храна са т.нар. неотменими разходи, те са първото нещо, което едно домакинство трябва да "върже". Така че с такъв висок относителен дял българските домакинства, след като отделят много средства за храна, останалите пари не им стигат, за да покрият другите си нужди. Това е всъщност и големият въпрос, че като цяло разходите в домакинствата са силно ограничени и самите домакинства са принудени да се самоограничават. Затова и нашата цел е с това изследване да видим в динамика през годините как се променят  съотношенията, има ли нарастване на дела на тези, които не могат да заделят такива средства, има ли нарастване на дела на хората, изпаднали под линията на бедност и т.н. Разбира се, жизненият стандарт е и достъп до социални услуги, достъп изобщо до всички материални блага, така че като понятие той е много по-широк. Но издръжката е един от показателите, който дава първа представа за жизнения стандарт на населението.
- Заключението е, че нашият стандарт...
- Нашият стандарт е нисък. Нисък стандарт на живот, тъй като относителният дял на разходите за храна е много висок от общия разход на домакинствата. Това ограничава домакинствата в техните разходи и не им дава възможност да отделят пари за социално развитие, за култура, за отдих, за развлечения, за транспорт, ако щете, и т.н.
- Това подлага на риск и децата им, защото се оказва, че над половината българчета живеят в бедност.
- Това е проблем и идва през последните години като тенденция от ниската заетост и от ниската цена на труда. От една страна, имаме много ниско равнище на заетост, през годините на кризата фактически ние се върнахме с 5-6 години назад, до 2004 г. Това е в момента равнището ни на заетост. Като има по-малко заети в националното стопанство, толкова по-малко са и приходите, които идват в домакинствата, тъй като другите очевидно трябва да разчитат на социални помощи, на социални трансфери от бюджета. Затова и нараства съотношението между работещи и неработещи, които се издържат от работещите в едно домакинство. Другият фактор освен високата безработица е ниската цена на труда. Многократно сме изтъквали, че цената на труда като цяло в България е потискана като политика и правителството последователно провежда такава линия с оглед извоюването на конкурентни предимства пред останалите страни и привличането на чуждестранни инвестиции. Това е криворазбрана конкурентоспособност. По принцип чуждестранните инвеститори се интересуват не само от ниската цена на работната сила, а от уменията, от качествата на работната сила, от качествата на произвежданата продукция, от условията за бизнес, от корупционната среда и т.н., и т.н. Много са факторите, които влияят, така че, разчитайки изцяло и единствено на ниската цена на труда, ние всъщност оставяме назад големите проблеми, които съществуват пред пазара на труда, а именно повишаване на квалификацията на кадрите, квалификацията на персонала. В това отношение, разбира се, вина имат както правителството, така и голяма част от работодателите.
Всички данни на НСИ показват, че отделяните средства от работодателите за квалификация и преквалификация на персонала са изключително ограничени. Като правило такива се отделят само в големите компании, в мултинационалните фирми, докато в малките и средни предприятия обикновено пари за квалификация и преквалификация на персонала не се предвиждат. Това води до по-ниска производителност на труда като цяло. И аз тук бих желал да споделя, че поставянето на проблема за производителността на труда и прехвърляйки го само в градината на работниците, не е правилен подход, тъй като производителността на труда фактически се формира в определена трудова среда, в определени условия и работникът, каквото и да направи, фактически има един таван, над който тази производителност, съобразно конкретните условия и конкретното оборудване, не може да повиши. Изобщо много са факторите, които влияят. Така че този, който работи повече, щял да взима и повече, звучи цинично според мен, защото в крайна сметка не се обръща достатъчно внимание именно на тази работна среда, която ще осигури тази висока производителност на труда.
- Някои експерти предрекоха, че нашият пазар на труда ще се оправи най-рано след 10 години.
- Ами така е. Такъв проблем съществува и той е не само поради това, че няма инвестиции в националната икономика, т.е. както външни инвеститори, така и ниска вътрешна инвестиционна активност. Българският пазар на труда има много структурни дефекти, което е допълнителна предпоставка за това, че възстановяването на икономиката като цяло може да стане за 1, за 2 години, но възстановяването на пазара на труда ще стане много по-дълго от гледна точка на това, че пазарът на труда е с много несъответствия между търсене и предлагане на работна сила, несъответствия в регионален план, ако щете, имаме ниска квалифицирана работна сила, която вече престоявайки 1 или 2 години без работа на борсата, фактически се деквалифицира и която много трудно ще излезе на първичния пазар на труда след това. По принцип се разчита на производства, които ще носят висока добавена стойност, но в същото време, ако погледнем редица длъжности, редица професии, фактически едва ли ще могат да бъдат удовлетворени с необходимата им работна сила. Така че възстановяването действително ще трае много по-дълго и аз се съмнявам дали в скоро време ще постигнем такова равнище на заетост, каквото беше през 2008 г., преди настъпването на кризата.
- Тоест това е доста песимистично за нашата безработица и обедняването още повече?
- Песимистично, да.
- Не са много оптимистични и данните за наетите към юли т. г., от които 136 483 са на минимална работна заплата, която като нетен размер остава под линията на бедност от 241 лв.
- 241 лв. ще бъде от 1 януари следващата година. Тя в момента е под линията на бедност. Но минималната работна заплата е този фактор, който, все пак нараствайки, подпира отдолу доходите и донякъде играе ролята на инструмент, който като цяло може да стимулира нарастването на останалите заплати.
- И да игнорира бедността?
- Едва ли ще игнорира скоро бедността, защото равнището на минималната работна заплата в България е толкова ниско, че фактически всички, които работят на и около нея, са застрашени от риск изпадане в бедност, защото виждаме, че един работещ в крайна сметка издържа двама неработещи.  Отраслите, в които действително заплащането е ниско, т.е. под 2/3 от средната работна заплата, са търговия, селско стопанство, трикотажна, шивашка, обувна, кожена промишленост. Всички тези браншови дейности са трайно установени с ниски работни заплати, които са предпоставка за формирането и за попълването на контингента на работещите бедни.
- Средната работна заплата може ли да спаси работещите бедни?
- Средната работна заплата фактически е нещото, което е и като резултат от движението на работните заплати в отделните фирми. Често пъти тя като стойност и като динамика подлъгва. И сега виждаме, че в годините на криза тя нараства дори с учудващо високи темпове от порядъка на 8-10%. Но всички, които са наясно как се изчислява средната работна заплата, знаят, че това става като следствие от промените в структурата на заетостта. Защото освобождаването постоянно на предимно по-неквалифицирана работна сила води до оставането на квалифицираната на работните места, оттам изкуствено се повишава съответно и средната работна заплата във фирмите, в браншовете.
- Коз в ръцете на управляващите е, че видите ли, заплатите растат.
- Заплатите растат изкуствено, но доходите като цяло фактически не растат, те намаляват.
- Значи "спестовните" българи, дето ги удря Симеон Дянков и с лихвите, повече са теглили, за да преживеят, както сочи и ваше изследване.
- Официалните данни на НСИ показват, че през последните 3-4 години трайно теглените ежемесечно средства от спестовни влогове превишават значително влаганите пари. Българинът повече тегли средства, за да оцелява в кризата, отколкото да влага т.нар. бели пари за черни дни. А данните на Националната банка фактически показват, че нарастването на депозитите като обем и като брой отразява състоянието на икономиката. Според мен една значителна част от дребния бизнес се е оттеглил от производството и временно е ориентирал своите пари в депозити като едно по-сигурно хранилище в сравнение с несигурната икономическа среда, където не могат да бъдат ефективно управлявани средствата в условията на криза и рисковете да се загубят са големи, ако се вложат в производство на стоки и услуги.
- Последните ви изчисления за издръжката сочат, че са нужни по 562 лв. и 61 ст. за всеки от 4-членно семейство. Колко домакинства могат да си позволят тази сума?
- Обективно около 16%, но фактически, ако приемем равнището на сенчестата икономика, вероятно този кръг би се разширил до около 20-25%. За останалите домакинства е проблем от гледна точка на това, че те в по-малка или по-голяма степен са принудени да се ограничават в потреблението. Това показват и изследванията на НЦИОМ, на "Отворено общество". Докато тези, които вече са изпаднали под линията на бедност, фактически нямат необходимите средства, за да си поемат основните хранителни стоки и основните средства, които са необходими.
- Горе-долу какъв процент са?
- Около 23% е относителният дял на тези, които са в крайна нищета и бедност.
- Дето ровят в кофите, така ли?
- Да.
- И на кого му пука за тези 23%?
- Ами на никого не му пука, защото основният проблем, както виждам, пред управляващите е да се стабилизира макроикономиката, да се стабилизират финансите на държавата. Не сме против това, но фактически в условията на криза най-уязвими са социално слабите граждани, а на тях през последните 3 години не бе оказана никаква подкрепа, тъй като социалните помощи остават непроменени, детските, социалните надбавки, всички социални трансфери, пенсии, са на едно и също равнище през последните 3 години. Това влошава състоянието и разширява кръга на тези бедни, които не могат да посрещнат насъщните си разходи. Но освен че се разширява кръгът, се задълбочава и бедността, т.е. бедните стават по-бедни, богатите стават по-богати. Преди 2 години Европейският парламент препоръча особено на новите източни страни членки да поддържат едно по-високо съотношение между минимална и средна работна заплата от около 60 на сто. Това не се спазва особено у нас това съотношение се поддържа твърде ниско в годините, между 35 и 40 на сто. Вследствие на което нискодоходните групи изостават все повече от високодоходните, от средните доходи в страната. Хората не само се разшириха като бедна прослойка, но се задълбочиха и противоречията между бедни и богати, а това е опасно за социалния мир във всяко едно общество.
- Сегашното правителство продължава със стагнацията - не иска да подкрепи с повече пари  майките и децата.
- Ами липсата на политика по доходите през  последните 3-4 години, фактически взривява една след друга отделни социални прослойки. Когато имаш последователна политика всяка година, може и с по-малко, но да се движат доходите съобразно поне инфлацията в страната, тогава нещата стават по-управляеми. Сега, когато изведнъж се усещаш, че тези 3 години нищо не си направил, много по-трудно можеш да откликнеш на исканията на всяка една прослойка, на всяка една социална група. В оставащите месеци до изборите управляващите ще работят в такава среда, в която постоянно ще се усеща уличният натиск на едни или други групи, които имат своите справедливи искания, и те са отлагани в годините, не са решавани последователно. Затова едно след друго и  социалните огнища просто се нагнетяват.