Нищо ново след Хитлер

Румен ПОПОВ,
о.з. контраадмирал

Всяка история има предистория, всеки претендент за място в историята - предшественици. През 1412 г. Ян Хус, сто години преди Мартин Лутер, проповядва реформа на католическата църква и самостоятелност на Чешката църква. Църковен събор го обявява за еретик и през 1415 г. го изгаря на клада. През 1497 г. е епогеят на похода на Джироламо Савонарола срещу хората, забравили бога и отдали се на житейски радости. На Кладата на суетата във Флоренция изгаря всичко, що не носи кръста господен - огледалата и белилата на дамите, "неприличните картини и книгите на неморалните поети и езичници", скулптури от дворците на града заедно с картините на Ботичели. През 1534 г. Игнаций Лойола прави борбата срещу заразата на Реформацията и ересите световно задължение на църковните и граждански власти. Работен орган на това начинание става основаният от него Орден на йезуитите. И понеже борбата за чистотата на вярата става мащабна, през двата века на съществуването на инквизицията на кладите в Европа изгарят безчет книги и произведения на изкуството, заедно с повече от 120 хил. грешници.
Хитлер и неговите сподвижници през 30-те години на ХХ в. подемат чутовна битка срещу комунизма, като за начало изправят пред съда Георги Димитров. Борбата за морала на нацията и чистотата на арийската раса продължава с грандиозни аутодафета, на които горят книгите на Маркс, Томас Ман, Айнщайн и Хайне. Огънят разгаря пещите на Дахау и Освиенцим, които поглъщат милиони евреи, европейски антихитлеристи, "непълноценни славяни", цигани и пр.
Историческите паралели са безброй. Привеждам няколко от тях, за да покажа липсата на оригиналност в повика и деянията на "Методи Андреев и антикомунисти", липсата на фантазия в предложения от тях законопроект за ликвидиране на комунистическите символи. Неговата крайна цел е да бъде задушена всяка мисъл извън утвърдените във Вашингтон и Брюксел. Нищо ново след Хитлер.
Големите символи на миналата епоха - индустрия, селско стопанство, образование, здравеопазване, вече са сринати до основи. Сега задачите на декомунизацията са в детайлите - да се изтрие от паметта на поколенията епохата, която комунистите изпълниха със съзидание. Старите поколения естествено си отиват от този свят, отнасяйки спомена за годините. По тази причина Методиандреевци няма защо да инициират нова редакция на ЗЗД (Закона за защита на държавата) от времето на Богдан Филов. Важното е да се попречи тази памет от бащи и деди да премине в съзнанието на децата. Да се направи училището люпилня на безпаметни. "Високата" задача изисква задължително да се прочисти книжният фонд, да се изгорят книгите на Никола Вапцаров, Георги Караславов, Емилиян Станев, Валери Петров и на всички творци от онези години. Всички те са писали за партизани, комунизъм, социалистическо строителство и пр. ереси, които не са съзвучни с евроатлантическите ценности и най-паче - с душевната нагласа на "сдружението на антикомунистите". На помилване подлежат книгите на Стефан Цанев, Блага Димитрова, Георги Марков, но само след внимателно зачеркване на еретичните образи и мисли, които поради наивност въпросните автори са допуснали. При тази душеспасителна дейност от творбите на Георги Марков следва да се запазят само "Задочни репортажи".
Не бива да пропускаме милионите дипломи за образование, украсени със звезди, сърпове и чукове, НРБ и пр. осъдителни символи. Най-радикално би било тези дипломи да се анулират. Но на този етап това е невъзможно, защото авторите на въпросния закон ще трябва да се титулуват "необразован".
"Сдружението на антикомунистите" ще има широко поле за изява в гробищните паркове. Те са пълни с паметници, на които наред с имената на покойниците стоят звезди. Може би ще е трудно да се ликвидира това наследство с конвенционалните чукове на каменоделците и ще бъде по-лесно да влязат булдозерите. А може би ще е изгодно за хазната тези надгробни знаци да бъдат оставени, а наследниците да плащат глоби и такси?
Не е ли странно, че в законодателните инициативи на Методи Андреев няма и намек за борба с фашистката идеология и символика. Книгата на Хитлер "Моята борба" заедно с неговия бюст се продават свободно у нас, без това да смущава демократичните чувства на управниците и явно за удовлетворение на Андреев. Тя ли е първоизточникът на изпепеляващия антикомунизъм, от който той черпи законодателно вдъхновение?
Тъжни мисли навяват инициативите на Методи Андреев и съмишлениците му. Но са обясними, ако погледнем на тях като на клинични случаи. По-сложен е въпросът с парламента. Гласуването на подобен закон поставя институцията в срамното положение на закъсняла инквизиция. Един ден тези депутати ще се срамуват пред децата си за пораженията, които са нанесли върху тяхната памет. Добра или лоша, историята на народа и държавата ни е наше достояние, към което сме длъжни да се отнасяме с респект.