Нищо не казах! Да живее Малчика!

Стефчо КИРИН

Жив е споменът за героичната смърт на Тодор Атанасов Стайков (Тошко), когато на 11 март 1943 година, издъхвайки със смазано от бой тяло в Александровската болница в София, с пълно съзнание извиква: "Нищо не казах! Да живее Малчика!"
Тошко израства в софийската ремсова организация и става един от първите й герои. В ранните ученически години той е член на пионерските групи. Оттогава се свързва здраво с борческите организации на работничеството. После, в гимназията в София, се проявява като добър и прилежен ученик. В 6 и 7 клас той е деен член на ученическите активи и е в центъра на ученическите борби. В 7 клас става отговорник на Четвърта мъжка гимназия. През това време вече попада веднъж в Дирекцията на полицията в София.
След завършване на гимназията Тошко се записва в университета студент по право като взема дейно участие в борбите на студентството. През 1941 година влиза в градската организация на РМС. За втори път, по подозрение, че се занимава с комунистическа дейност, попада в полицията. На излизане палачът Гешев му се заканва: "Трети път дойдеш ли тука, вече жив няма да излезеш!" Тези закани обаче не стряскат Тошко. С още по-голям ентусиазъм, с още по- голяма вяра в борбата той продължава да работи сред работниците. В 1942 г. е отговорник на Индустриалния квартал. Със своята скромност, със своята преданост и любов към великото дело той спечелва симпатиите на работничеството. За кратко време разширява, заздравява и укрепва организацията. Където Тошко минава, след него изникват групи, закипява организационен живот, расте увереността в победата. През есента на 1943 г. полицията влиза в дирите му. Той успява да се укрие. Започва трудният нелегален живот. Този живот не му попречва да бъде постоянно в контакт с хората. В интерес на партийната работа неведнъж се е излагал на рискове. Много пъти Тошко попада в обръча на полицейските агенти, но благодарение на своята съобразителност успява да се измъкне. 

Зимата на 1943 г. е изпълнена с много работа. Малко преди залавянето му той става секретар на Ючбунарския район. В навечерието на 3 март 1943 г. в усилена подготовка на улична демонстрация по случай Освобождението на България от турско робство, Тошко попада в ръцете на полицията. Само за 7 дни той е с изпочупени ребра, крака, с пробит череп, но не продумва нито дума. И Тошко умира от тежки полицейски инквизиции като неговия любим Малчика. Но остава жив за делото на Партията!