Нино зачести в Москва

Поредицата от посещения на бившия председател на грузинския парламент Нино Бурджанадзе в Москва това лято предизвикаха вълнение както в самата Грузия, така и сред някои западни медии. Председателката на извънпарламентарната партия "Демократично движение - Единна Грузия" е май единственият по-известен грузински политик, който се опитва не от вчера и днес да прехвърли мостове към Русия след войната от август 2008 г., разпалена от Михаил Саакашвили. Тези дни Бурджанадзе отново бе в руската столица, където е провела разговори с "влиятелни фигури от руския политически истаблишмънт", пишат грузински медии. Всъщност Нино Анзоровна бе в Санкт Петербург, където участва в работата на Международния женски евразийски форум. Пред грузинската телевизия "Маестро" тя обяви, че преди парламентарните избори през 2016 г. в Грузия посещенията й в Русия ще зачестят, а след това щели да станат още по-интензивни. Година преди изборите в задкавказката страна, на които партията на Бурджанадзе има очакванията най-малкото да стане парламентарна опозиция, на подобни посещения се гледа под по-различен ъгъл. Самият политик също дава сигнали, че смята да следва линия, която да признава политическите реалности в отношенията между Русия и Грузия, но не само. Например Бурджанадзе заяви миналата седмица в Москва, че започналата търговска блокада на Крим от страна на Украйна показва, че Киев фактически признава, че полуостровът вече е руска земя.
Според журналиста от Тбилиси Георгий Калатозишвили Бурджанадзе се надява да получи политическа подкрепа от Москва, като в замяна, ако дойде на власт или поне добие възможност да участва във властта, ще работи за

промяна на антагонистичните отношения между двете страни

Очакванията й били руската страна да се откаже от възможността един ден да анексира Абхазия и Южна Осетия, но пък Тбилиси да не настоява Кремъл да оттегли признаването на независимостта на двете бивши автономии на Грузия. Както обаче отбелязва Калатозишвили, за да се реализират благите намерения на Нино Бурджанадзе, първо трябва нейната партия да спечели изборите догодина. От електорална гледна точка "Демократично движение" не изглежда да има особени шансове, но това е ако вярвате на социологически прогнози, които често са политически ангажирани. Как иначе да си обясним, че на миналогодишните местни избори на партията на Бурджанадзе даваха 1%, а след края на изборния ден съпартийците й се поздравиха със спечелени 10% от гласовете. Затова наскоро, когато социологически агенции обявиха, че партията й има едва 5% електорална подкрепа, Бурджанадзе на шега поздрави съпартийците си с победата на предстоящите избори. В същото време друго проучване показва, че Бурджанадзе изпреварва Саакашвили по антипатия сред грузинските гласоподаватели - 48 срещу 47% за бившия президент и сегашен губернатор на Одеса. Впрочем изследването е по поръчка на Националния демократически институт на САЩ.
Въпреки негативните социологически прогнози, западните медии, като най-старата американска медия "Крисчън сайънс монитър", обръщат внимание на ръста на подкрепата за партията на Бурджанадзе и зачестилите й совалки към Москва. Според авторитетното издание, което нарича Бурджанадзе "популист", ако тя дойде на власт, на европейските мечти на Грузия можело да се сложи кръст.
Друго американско издание - "Форийн полиси", също обръща внимание на грузинския политик, като наблюдателят на списанието Майкъл Сесар коментира, че смисълът на програмата на Бурджанадзе бил, че тъй като Грузия няма да стане член на ЕС и НАТО, е по-добре да се развиват отношенията с Русия, за да не търпи страната излишни загуби.
"Крисчън сайънс монитър" отбелязва обаче, че за момента

евроинтеграцията е донесла на Грузия само разочарования

и това е причината много хора да смятат, че трябва да се подобрят отношенията с Русия. Освен това американските журналисти обръщат внимание на спадащата подкрепа за НАТО в страната. Ако през 2014 г. 72% от грузинците са били за влизане на страната им в пакта, то през април т.г. процентът е паднал на 65%, което впрочем също е много високо ниво. В същото време, ако през 2014 г. само 20% от грузинците са били за членство в Евразийския икономически съюз, то през тази искащите по-тесни контакти с ЕИС са вече 31 процента. Вицепремиерът по въпросите на евроинтеграцията Арчил Караулашвили заявява, че причина за очевидното разочарование е липсата на "награди" под формата например на безвизов режим с ЕС. В същото време обаче има опасения, че ако това се реализира, европейският пазар на труда ще се сблъска с голям приток на евтина работна ръка, което в днешните условия в Евросъюза би създало допълнителни проблеми. Освен това Грузия е известна и с особено силната си местна мафия, която е пуснала пипала из много държави от бившия СССР. Смята се, че падането на визите за грузинците би донесло на ЕС "втора Албания", т.е. привнасянето на маса криминални проблеми.
Министърът на отбраната на Грузия Тинатин Хидашели пък има проблеми по друга линия. Пред Би Би Си тя се оплака, че липсата на перспектива за членство в Алианса водела до "фрустрация и скептицизъм", които можели да доведат до усилването на проруските партии. Хидашели дори заплаши, че ако на следващата среща на върха на НАТО, планирана за юли догодина във Варшава, Грузия не получи "пътна карта", в следващия парламент щяло да има проруска партия.
В НАТО и преди всичко в САЩ, които дърпат конците в организацията, си дават ясна сметка обаче, че отношенията с Русия рязко се промениха от година и половина насам. По-точно е да се каже, че сега

натовци разбират, че правилата са се изменили

Както отбелязва в статия за българското списание "Геополитика" д-р Нана Гегелашвили, експерт към Руския съвет по международните работи, в Грузия осъзнават, че ключът за решаването на проблемите с териториалната цялост на страната е в ръцете на Русия. Според д-р Гегелашвили събитията от август 2008 г. и тези от Украйна ясно са показали колко е важно постсъветското пространство за Москва и това не може да не се отчита от САЩ и НАТО, особено на фона на сегашните силно изострени отношения. Според нея перспективите за присъединяване на Грузия към НАТО и ЕС остават "крайно неясни и отдалечени във времето". Ученият цитира думи на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг от август т.г. в Тбилиси, че той "не знае и не може да прогнозира" дали Грузия ще получи чаканата "пътна карта". Дори на дипломатически език подобно изказване е много близко до твърдото "не".
Но проблемите не са само с евентуалното членство на страната в НАТО. Година след подписването на споразумението за евроинтеграция е видно, че то не носи особени дивиденти на грузинците. Грузия, както се и очакваше, се сблъсква с многобройните изисквания и регламенти на ЕС и местните производители имат трудности да намерят място за стоките си в общия пазар. Както предупреждаваха скептиците, грузинските стоки не са конкурентоспособни в ЕС, а намаляването на митническите бариери не прави европейските стоки по-достъпни за не много платежоспособното население. Вместо приток на капитали, през последните години се отбелязва тенденция на изтичане на капитали от Грузия в страни с по-благоприятен инвестиционен климат. Икономическите, а след тях и политическите,интереси на страната изискват тя да се обърне с лице към Русия и другите партньори от Евразийския икономически съюз. Това е предпоставено и географски, и политически. Поради това не е изненада, че

правителството на Ираклий Гарибашвили се опитва да лавира

между реалните интереси на страната и политиката, налагана на Тбилиси от западните столици, преди всичко от САЩ и Брюксел. В началото на месеца на икономическия форум "Съвременният път на коприната" в китайския град Далян премиерът Гарибашвили заяви, че целта на Грузия е сближаване с ЕС, но "аз съм длъжен да кажа, че това не ни пречи да имаме силни икономически отношения със страните от Азия, а също да имаме прагматични и силни търговски отношения с Русия".
Ако действително правителството на Гарибашвили смята да развива силни и взаимноизгодни икономически отношения с Русия, то това не би било пълноценно без реанимацията на политическия диалог и политическите връзки. Да не забравяме, че в момента Грузия и Москва са с прекъснати дипломатически отношения. Тяхното възстановяване би било много добър знак, независимо от реакцията на крайните групи в грузинското общество и на западните дипломати.

Нино Бурджанадзе е може би единственият по-известен грузински политик, който се опитва да прехвърли мостове към Русия след войната от 2008 г.
БГНЕС


Грузинки, облечени в национални костюми, по време на демонстрация в Тбилиси, настояваща за възстановяване на отношенията с Русия
БТА