Никос Казандзакис отново излиза на български

Творбите на именития гръцки писател Никос Казандзакис се завръщат на българския книжен пазар след 15 години отсъствие, обявиха от издателство "Ентусиаст" и Международното дружество "Приятелите на Никос Казандзакис - секция България". През юни тази година "Ентусиаст" ще публикува книгата "Рапорт пред Ел Греко", а през есента - световноизвестния роман "Алексис Зорбас". Книгите ще излязат в поредицата "Enthusiast Vintage", в изваяните преводи от гръцки език на Георги Куфов и в полиграфическо оформление, каквото заслужават вече оценените като съвременна класика творби на Казандзакис, научи ДУМА от Ивелина Ралчева.
Никос Казандзакис не е просто писател. Той е явление в световната литература. Смятан е за най-значимия гръцки писател и философ на XX век. Романът му "Алексис Зорбас" получава световна известност, след като бе филмиран от Михалис Какоянис. "Зорба гъркът", с Антъни Куин в главната роля, който се появява по екраните през 1964 г., е истински киношедьовър. Творбите на Казандзакис "Христос отново разпнат", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко" също са добре приети от читателската публика в цял свят. Казандзакис пише и есета, новели, поеми, трагедии, превежда класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте.

Никос и Елени Казандзакис в техния дом в Антиб, Южна Франция, през 1956 г. Тази къща те наричат "пашкул"


За радост на българските читатели у нас са издадени почти всички книги на Никос Казандзакис, майсторски пресъздадени на български език от Георги Куфов. Казандзакис е познат в България с романите си "Капитан Михалис", "Христoс отново разпнат", "В дворците на Кносос", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко", "Алексис Зорбас", "Беднякът божи", "Аскетика", "Змия и лилия". За съжаление обаче не са много тези, които познават цялостното му творчество, а още по-малко са запознатите с живота му, който е не по-малко интересен от неговите произведения. Доказателство за това е фактът, че писателят сам избира епитафията на гроба си: "Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Свободен съм". През 1957 г. Казандзакис е предложен за Нобелова награда за литература, но тя е спечелена само с един глас повече от друг голям автор - Албер Камю. През 1955 г. православната църква в Гърция заклеймява писателя заради романа "Последното изкушение", а филмът на Мартин Скорсезе по негов сценарий (1988) - с участието на Уилям Дефо и Харви Кайтел, бе сполетян от подобна съдба.
Никос Казандзакис винаги е имал много почитатели в България. През 1999 г. в София е основано дружеството "Приятелите на Никос Казандзакис" с председател Георги Куфов. Дружеството е създадено като български филиал на международно дружество със същото название и със седалище в Женева. Освен в България негови филиали има в повече от 90 страни. Членовете му - широк кръг от интелектуалци, елинисти, почитатели на Казандзакис - са обединени около идеята да популяризират творчеството на големия гръцкия поет и мислител. За съжаление след смъртта на Георги Куфов в началото на 2004 г. дейността на българския филиал на дружеството почти замира. На 1 март 2011 г. сдружението възстановява дейността си и променя своето название на Международно дружество "Приятелите на Никос Казандзакис - секция България", а за председател е избран синът на Георги Куфов - журналистът Христо Куфов. За своя баща и внушителното дело, което той завещава на поколенията, както и за приноса му към творчеството на Казандзакис у нас, Христо Куфов споделя: "Баща ми беше изключително взискателен и самокритичен както към автора, така и към себе си. Не познавам друг човек, който би прекарал цял месец в Националната библиотека, само за да успее да пресъздаде максимално пълнокръвно и достоверно един абзац от роман на Казандзакис."
Преводаческото дело на Георги Куфов е изключително. За своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България през януари 1998 г. Георги Куфов е удостоен с указ на гръцкия президент Константинос Стефанопулос с най-високото гръцко отличие - "Златен кръст на Почетния легион". Носител е и на българския орден "Кирил и Методий - I степен". През 1995 г. Георги Куфов е обявен за почетен гражданин на София. Той е сред учредителите на Съюза на преводачите в България. Смятан е за един от създателите на съвременната българска преводаческа школа.

Из биографията

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910-1930 г. пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947-1948 г. работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до черквата "Св. Мина" в Ираклион.