Николай Цонков: Управляващите унижават хората под пагон

Доц. д-р Николай ЦОНКОВ е роден в София през 1980 година, но е израснал в Габрово, където завърша техникум по механоелектротехника. Има бакалавърска степен по политология  и магистратура по стопанско управление в СУ "Св. Климент Охридски". Защитил е докторски степени по регионална икономика и администрация в УНСС и по управление на сигурността и отбраната във военната академия. Бил е съветник по икономическите въпроси и военноотбранителната индустрия на бившия военен министър Ангел Найденов. Цонков е зам.-председател на комисията по отбрана и член на комисията по образованието и науката. Семеен с едно дете.

 "Със сделката за ф-16 правителството си купува индулгенция за минали грехове"

- Г-н Цонков, НС прие предложението на кабинета за преговори със САЩ за придобиването на изтребител Ф-16. Защо БСП гласува категорично против?

- Уточнявам, че БСП не гласува против придобиването на нов самолет, нито против Ф-16. Никой не отрича необходимостта от модернизация на въоръжените ни сили. Още по-малко някой ще отрече качествата на военната техника от САЩ. Когато БСП гласува за модернизацията на българската армия и подкрепи трите модернизационни проекта, ние поставихме две основни условия. Първо, модернизацията да бъде съобразена с финансово-икономическите възможности на държавата, т.е. да не се натоварва бюджетът, и да не бъде за сметка финансирането на други системи. И второ, да бъде реализирано индустриално сътрудничество. С други думи, да се стимулира българската икономика, да се открият нови работни места и част от парите за модернизация да останат в България.  

Основната причина за отхвърлянето на предложението за преговори със САЩ за придобиване на изтребител Ф-16 е опорочаването на самата процедура. Тя трябваше да се проведе в съответствие с условията, приети от НС. В случая станахме свидетели на грубо погазване на парламентаризма в България. Желанието на правителството за налагане на други условия и допълнителни изисквания поражда неудобни въпроси. Защо трябва НС да определя рамка на провеждането на конкурса, след като тя няма да бъде спазена? Защо трябва да има класиране на предложенията, след като нито едно не отговаря на предварително зададените условия? Запознати ли са депутатите с истинските разчети на експертите по отношение на технически параметри, финансова обосновка, време за придобиване, обучение и въвеждане в експлоатация, за да бъдат изпълнявани задачите, за които се купуват тези самолети? Какъв е изборът на нов боен самолет - политически, политико-икономически или експертно-политически? Отговори обаче няма.

От БСП сме категорични, че водещ трябва да бъде националният интерес, но за пореден път управляващите потъпкаха военната експертиза, а военните експерти са унижени. Процедурата започна с експертна оценка, а се оказа, че тя няма никаква стойност, защото решението е изцяло политическо. Процедурата показа на всички български граждани, че сегашното правителство е некомпетентно и неспособно да управлява.

- Според анализатори евентуалната сделка със САЩ се превръща в залог за бъдещето на кабинета. Споделяте ли подобна теза?

- Много малко хора могат да твърдят това със сигурност. Факт е обаче, че има неистови усилия да се осъществи именно сделката с американската фирма. Очакванията на кабинета са това да повиши значително търговския оборот, което би гарантирало спокойствие на правителството. Аз съм скептичен към това, защото правителство е неспособно и некомпетентно да премине през цялата преговорна процедура и закупуването на нови бойни самолети. А това може да предизвика огромен трус и може би оставка на правителството, защото май със сделката то си купува индулгенция за минали грехове. 

- Кадровият колапс в армията продължава да се задълбочава. Има ли изгледи той да бъде преодолян скоро?

- Още преди 7-8 г. беше даден първият сигнал, че политиката на МО за кадрите се насочва в грешна посока. Тогава некомплeктът беше 6-8%, а сега вече е над 20%. Това означава, че армията ни е небоеспособна и никакви декларации на правителството не могат да променят този факт. Особено тревожно е положението на тактическо ниво. Онова, което не се казва в доклада на МО е, че големият проблем е при офицерите със звание до майор. Щабовете са окомплектовани и задръстени с офицери, които хем са пенсионери, хем са на служба. А когато дойде време да се уволнят окончателно, то тяхното място се девоенизира и те продължават да служат до дълбоки старини. При това положение младите офицери се оказват без перспектива и масово напускат. Техните длъжности няма как да бъдат запълнени скоро, защото кандидатите за Националния военен университет са значително по-малко от заявените бройки. За тази година 240 от местата в него са запълнени едва половината. Ясно е, че този процес на липса на кадри ще се задълбочава. През последните години МО не се ръководи добре и генерира повече проблеми, отколкото може да реши. Очевидно е, че изходът от кадровата криза изисква нови хора, които имат визията и знанията да приложат ефективна и ефикасна политика. 

От МО се оплакват, че не може да се намерят достатъчно военнослужещи, които да владеят английски език на ниво, което да им дава възможност да заемат длъжности в щабове на НАТО и структури на ЕС. Става ясно, че освен че е небоеспособна, армията ни е далеч от желаната оперативна съвместимост. И тук отново опираме до неспособността на ръководството на органа на Министерството на отбраната да изпълнява своите функции по управление на човешките ресурси.

- Коя е основната причина за слабия интерес към военната професия. Само заплащането ли е пречка младите да се ориентират към нея?

- Очевидно е, че ръководството на МО е изпаднало в позиция, позната като "не зная какво искам, но зная как да го постигна". Вече има стъпки в посока увеличаване на заплатите на военнослужещите с 10%. При заплата 700 лева това са 70 лева и те не могат да бъдат мотиватор за постъпване на служба. Напрежение се създава и с недомислената мярка за право на пенсия и оставане на служба. От това се възползваха най-вече офицерите от МО, но не и военнослужещите от ниските нива. Това освен усещане за социална несправедливост, води и до застой в служебното развитие най-вече на офицерите.

Недоумение буди и решението на МО военните да получават възнаграждение за длъжност, а не за звание. Получат се парадоксални ситуации, при които офицер с по-ниско звание заеме по-висока длъжност, което не е мотивиращо за военнослужещите. Има неяснота и по отношение на кариерното им развитие. Липсата на правила дава възможност за прилагане на различни подходи, често без да се отчитат придобитите образование и квалификация. Това няма как да не се отрази върху мотивацията за служба. В някои армии се практикува конкурс за придобиване на звание, което може би ще бъде добро решение за повече обективност в кариерното развитие на военните.

Не може да не се отбележи и слабата ефективност на социалната политика на МО. В много от армиите доходите на военнослужещите се увеличават индиректно чрез различни социални придобивки - облекчени условия за кредит до закупуване на жилище или автомобил, записването на децата в детски градини и училища. Всичко това са въпроси, които, ако имат добро решение, биха засилили интереса на младите хора за служба във въоръжените сили.

- Военният министър Красимир Каракачанов планира да въведе доброволна казарма. Законопроектът за това все още не е представен публично. Какви са плюсовете и минусите, ако идеята бъде осъществена?

- Чуват се различни становища от различни групи. Някои свързват предложението със спомени от тяхната младост, други го отричат тотално. На първо място трябва да си изясним какво се разбира под доброволна служба, защото тя и сега не е задължителна. Положителният ефект би могъл да се види във възможността младите хора да получат знания и умения, които да ги формират като личности и да им бъдат полезни за реализация в живота. Доброволната казарма е свързана с допълнителни разходи - подготовка на материалната база, за техниката, която ще се използва, и ресурса от офицери и инструктори, транспорт, облекло, храна, настаняване.

Всички тези разсъждения са твърде общи от гледна точка на хипотетичното твърдение за "доброволна" служба. Дори и този най-общ преглед обаче показва, че минусите като че ли са повече от плюсовете.