Никога повече!

Идеята за изграждане в центъра на София на паметник на децата, невинни жертви на режимите от 1923 до 1944 г., навлезе в последната си фаза и проектът на Инициативния комитет за монумента, чийто автор ще бъде скулпторът проф. Иван Славов, започна своя път за разглеждане в общинските институции. В Инициативния комитет са събрани данни за близо 200 деца, убити в годините на фашизма в България, както и за около 3000 еврейчета, депортирани от нашата профашистка власт към нацистките лагери на смъртта от територията на Македония, Тракия и Пиротско през 1943 г. От цялата страна наши читатели продължават да ни изпращат материали за най-малките погубени невинни същества, жертви на фашизма, с едничкото пожелание никога повече такава трагедия да не се повтаря в живота на народа ни.

За осъществяване на инициативата

БАНКОВА СМЕТКА

Банка ДСК

IBAN: BG49STSA93000025181669

BIC: STSABGSF

(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца) 

В последния месец инициативата подкрепиха: Стоян Рахнев (10 лв.), Лилия Цветкова (50 лв.), Христо Радев (200 лв.), Костадинка Венчева (100 лв.), Димитър Димитров (500 лв.), Стефка Танева за Общински съвет на БАС - Карлово (421 лв.), Наталия Алексиева за Трета ОПО 12 кв. (80 лв.), Об на БАФС - Попово (279 лв.), Даринка Ненкова (50 лв.), проф. Искра Баева и Валя Баева (200 лв.), проф. Евгения Калинова (100 лв.), Гале Христов за ОП "Политолог" към РС на БСП - Средец (200 лв.), Дарител, пожелал анонимност, името и адресът му са в Инициативния комитет -  (1500 лв.), ОПО Електроника, център Ботевград (182 лв.), Марийка Василева (100 лв.). 

Безсмъртничето на Раднево

Втора година живеем с идеята на Инициативния комитет за мащабно издирване и проучване живота на децата, убити по времето на антифашистката съпротива през 1923-1944 г. и за поставянето на мемориал в памет на невинните жертви на едно жестоко насилие, което никога повече не бива да се повтаря в живота на един народ. Хиляди българи изразяват подкрепата си за тази благородна обединяваща кауза.

Освен това на 8 февруари отбелязахме световния ден на младия антифашист. Неотдавна Европейският парламент потвърди в своя резолюция, че паметта е тази, която може да ни предпази от новите днешни прояви на фашизъм в Европа.

Всичко това ни мотивира да разкажем за съдбата на най-малкото ятаче от Раднево - Андон Маринов Черковски. Той е роден на 16 април 1931 г., още 5-6-годишен се среща с нелегални приятели на баща си - Марин Черковски. У дома той научава от тях първите революционни песни и стихове, докосва се до  идеята и смисъла на съпротивителната борба срещу фашизма. Баща му е секретар на районния комитет на партията и когато в дома им се провеждат заседанията на комитета, Андон е най-сигурната им охрана. През 1941 г. прехвърлени със самолет на българска земя партизани цял месец се укриват у семейството на Андончо. Той върши куриерската работа, по него изпращат провизии и съобщения. През 1942 г. полицията нахлува в дома им и се опитва да арестува баща му, който обаче успява да избяга и преминава в нелегалност. Два месеца по-късно с майка си и сестра си Андон е интерниран в с. Овча могила, Свищовска околия. Завръщат се в Раднево след половин година, когато Марин Черковски вече е партизанин и командир на бригада "Г. Димитров". Полицията арестува семейството, но Андон се укрива. Издава го обаче неговият кръстник. Изпращат ги в полицейския участък в Стара Загора, където на Андон е оказана "честта" да бъде разпитан лично от околийския началник на полицията. 

Момчето не отговаря на въпросите къде е баща му, кои са другарите му. Започват зверски да го бият с палки и тояги, но нищо не успяват да изкопчат от него. Интернират го с майка му и сестра му в с. Диамандово, Ардинска околия. Там Андончо се запознава с видния деец на БЗНС Георги Трайков, също интерниран тук по това време, по негова поръка разнася листовки из селото. 

Партизанската бригада "Георги Димитров" влиза в Стара Загора на 11 септември 1944 г. Баща му има възможност доста по-късно да види семейството си и да разбере за  влошеното здраве на Андон. Марин Черковски разказва за сина си: "В Андон нямаше нищо изключително, което на пръв поглед да го отличава от другите деца. Беше буен, обичаше игрите. Обичаше и пееше песни за юнаци и народни закрилници. Струва ми се, че беше разбрал едно от най-важните неща - децата са длъжни да продължат делото на бащите си". Момчето се учи отлично, дори по време на интернирането в Овча могила. Но в резултат на мъченията в полицията, здравето му е сериозно увредено. Баща му споделя: "При побоищата са му смлели бъбреците, опитвахме се да му помогнем, но беше късно. не можахме да го спасим". През август 1945 г. Андон Черковски умира в болницата. 

До 1969 г. не бе публикувано нищо за това прекрасно момче, ятачето от Раднево, нашето безсмъртниче. През 1969 г. ЦК на ДКМС излиза с решение да се издирят деца-участници в антифашистката борба. Чак тогава става ясно, че Андон е син на работещия в ОК на БКП Марин Черковски. На въпроса защо 25 години не е казвано нищо за момчето му, бащата отговаря: "Не е ставало дума". Такъв скромен и верен на идеите си човек. Затова смятаме, че е прекрасна идеята за издирване на децата невинни жертви и да се постави монумент в тяхна памет.

През 1969 г. с указ Андон Черковски бе награден посмъртно с орден "Народна свобода 1941-44 год". С участието на пионерските отряди тогава бе построен паметник на Андон Черковски. Написахме книга, както и песен, събрахме спомени за неговия кратък живот. Неговите приятели, съученици и учители, хората от Раднево са съхранили светли спомени за нашето безсмъртниче Андон. Пред паметника му винаги се поднасят цветя.  

Зюмбилка Нашева, председател на БАС, Раднево

Стойна Ангелова, председател на "Русофили", Раднево, д-р Стоянка Коева

Инициативен комитет

Анжел Вагенщайн (сценарист, писател, общественик), Велислава Дърева (журналист), д-р по филология Велиана Христова (журналист), Христо  Георгиев (журналист, писател, издател), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (бивш вицепрезидент), ген. Георги Иванов (първи български космонавт), д-р по философия Лидия Иванова, проф. Андрей Пантев (историк), проф. Искра Баева (историк), проф. Евгения Калинова (историк), проф. Иван Славов (скулптор), акад. Дамян Дамянов (хирург), Снежана Тодорова (филолог, СБЖ), Къдринка Къдринова (журналист), Емил Бехар (педагог, общественик), Емил Кало (икономист, общественик, бивш председател на "Шалом"), Валентин Караманчев (журналист, писател, общественик), Боян Ангелов (писател, СБП), проф. Благовест Вълков (архитект), Владимир Шейтанов (юрист, адвокат), Петър Андасаров (писател).