Никога повече!

Инициативата на ДУМА за изграждане в София на паметник на децата, жертви на фашизма, получава все по-широка обществена подкрепа в цялата страна - от хора с различни политически възгледи и етническа принадлежност. Единение като народ може да имаме около идеята, че всички невинни жертви от този период, особено децата, трябва да бъдат помнени и почитани, за да не се повтаря никога кошмарът на нацизма. Неотдавна Европейският парламент подчерта в своя резолюция, че паметта е тази, която може да ни предпази от новите днешни прояви на фашизъм в Европа. Стотици българи откликнаха на инициативата в мрежата и с писма до редакцията, изпращат ни и снимки на монументите в памет на децата, жертви на фашизма, поставени в няколко страни в Европа - Чехия, Франция, Русия, Беларус... Организационен комитет и община Антоново пък ни напомниха, че на 15 декември ( събота) от 11 ч. в Националния детски комплекс - Ястребино, ще се състои възпоменателен събор по случай 75-та годишнина от разстрела на шестте ястребинчета, станали символ на прекършената съдба на най-невинните жертви на насилието и войната - децата. 

Инициативният комитет за изграждане в София на паметник на децата в момента довършва огледите за най-подходящото място, където да бъде поставен той. Предстои в най-близко време  предложението и документите за изграждането на паметника да бъдат внесени в Столичната община, съобразени с изискванията на Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община. 

За осъществяване на инициативата

БАНКОВА СМЕТКА

Банка ДСК

IBAN: BG49STSA93000025181669

BIC: STSABGSF

(Христо Георгиев, паметник на загиналите деца) 

В последния месец инициативата бе подкрепена от: Мария Диманова - 115 лв., Нели Стойнева - 55 лв., Любомир Терзиев - 100 лв., ОПО - БСП - с. Калугерово, община Лесичево - 387 лв., Емил Григоров - 550 лв. 

Трогателна е съпричастността на дарителите  от с. Калугерово - техните вноски в тая небивала сиромашия са по 5, по 10, че и по 2 лв., заделени заради неудържимия им идеен и човешки порив да помогнат за изграждането на паметника. Сред тях са: Вили Пиронкова, Милуш Марков, Стоилка Маркова, Лушка Ненкова, Иванка Бангрозова, Никола Кочев, Димитър Диков, Мара Дикова, Илинка Колчакова, Жана Мичева, Славка Димчева, Георги Комаров, Йорданка Комарова, Иван Шимаров, Станка Шимарова, Катя Бейкова, Тодор Тодоров, Гена Паункова, Мария Благова, Иван Гечев, Ваня Гечева, Иван Панчов, Георги Божков, Пенка Божкова, Николинка Мичева, Ангел Въртигов, Елена Лазарова, Никола Стоименов, Тотка Божилова и др. 

Разказват близките 

Из кн. "Червена читанка", 1988 г. 

Гинчо Гинчев (15 г.). Разстрелян с майка си край с. Малко Чочовене, Сливенско, на 7.06.1944 г.

Полковник Гинчев и поручик Дядов блокирали къщата ни и цялото село. Гинчо бил станал рано, за да занесе на мандрата бакърчето с мляко и пръв видял полицаите... Отишъл да пусне овцете. В това време полицията вече била пред дома ни. Арестували ги. Сложили им белезниците. Голям бой им нанесли. Когато казали на майка, че Гинчо е издал, че се е срещала с партизаните, че е носела хляб, тя поискала очна ставка с него. Като видял майка окървавена, с разкъсан ръченик и дрехи, Гинчо изревал. Тогава полицаят го ритнал силно, съборил го на земята и скачал отгоре му. Прекъснал гръбначния му стълб. Не го пожалили фашистките гадове. Майка се нахвърлила отгоре му с думите: "Убийте мен, защо си отмъщавате на детето!" Повели ги към местността Малкото чейре. Майка била вързана с въже и към себе си завързала Гинчо, за да го тътри. Не минали и двеста метра и видяла, че гори домът ни. Мама казала: "Люх, къщата гори!" Гинчо се обърнал към планината и викнал: "Бати Иване! Бати Къньо!" Викало за помощ детето. Разстреляли ги. 

Написал Къню Гинчев, брат на Гинчо

Еленка Манова (4 г.), в с. Калнище, Разградско, починала от студ след запалване на къщата им на 18.01.1944 г. 

Изведнъж започна голямо блъскане по вратата, псувни, крясъци: "Ей, Мановци, излизайте веднага, арестувани сте, ще палим къщата". Буля грабна децата, поведе ги навън, както си бяха в завивките, боси и голи. А навън люта зима, грозна зима. Никой не ти обяснява, те за хора не ни имаха, ами грабнаха тубите с газ и бензин, лумнаха пламъци. Посред нощ, посред зима ни оставиха на пътя, пък и никой не смее да ни приюти, на никого не дават. В този ужас Ленчето се разболя. Мята се в огън няколко дни и почина. Къде ти лекар по това време, а и кой смееше яташки деца да лекува?

Написала Анка Григорова леля на Еленка Манова

Никола Накев (12 г.) от Перущица. Жестоко пребит и застрелян на пътя на 17.08.1944 г.

Отишъл в аптеката в Брестовица, взел лекарствата. И поел пътя за Перущица. Настигнал двама войници и един капитан. Капитанът му поискал личната карта. Кольо казал: "Аз съм малък и нямам лична карта, ученик съм". Капитанът почнал да го псува и му рекъл: "Аз такива ученици в Средна гора колко съм очистил. Казвай къде си бил, какво носиш?". "Ами, ходих за лекарства, майка ми е болна, баща ми е запас, няма го. И аз трябваше да отида да взема лекарствата, те са за майка". Почнал тогава капитанът да го бие: "Лъжеш, ти си ятак!" детето се молило: "Заведете ме в Перущица да видите, че майка ми е болна, лекарствата са за нея". Капитанът стрелял в крака, счупил бедрото му. Капитанът го хванал за косичката... и стрелял два пъти в главата му. Детето паднало. Четвъртият изстрел вече бил в сърцето. Изминали сто-двеста мета и се върнали да изместят детето и да го хвърлят в храстите.

Написала Мария Накева, майка на Никола Накев

Цветана Велева (16 т.) от Перник, убита при Трън на 19.05.1944 г. 

След сражението на Огорелица чухме, че Цветанка е закарана в участъка в с. Трекляно. Разкарвали я по селата - да я познаят хората и да я изкажат, да я заплюят. Билия, мъчили я, дано издаде някого. А треклянският кръчмар се престарал: разбил челюстта й с чук и тогава й дал вода да пие...

Чак през 1947 г. дядо Никола от Цигриловци видял снимката на Цветана и разказал как през май 1944 г. изкарал добитъка на паша над селото, как кравите се размучали и той намерил в един ров няколко човешки трупа, а по-настрана - момиче с отрязана глава. Дошъл през нощта и я заровил. На 2 юни 1947 т. ни донесоха костите в сандъче. Казват, че не е била разстреляна, а с дърво пребита. Казват, че вътре били и намерените в тръните плитки. Нямах сили да погледна, нито на мама дадох да види. 

Написала Стефанка Живкова, сестра на Цветанка Велева