Ние пак сме тук!

Помня, бях съвсем млад. Станах студент през 1989 година и почувствах бурните събития на промените съвсем отблизо. Вълнения, спорове, събирания, митинги, разделение, омраза. Време, в което, ако кажеш, че си комунист или че защитаваш лявата идея, можеше да бъдеш пребит на улицата. Време, в което лумпените определяха правилата. Време, в което изведнъж от всички дупки като мишки изпълзяха "борци за демокрация", "репресирани" и реваншисти.
Чудех се защо заради моите убеждения трябва да бъда пращан в затвора, в Сибир и т.н., каквито призиви имаше по сините митинги, след като току-що съм напуснал ученическата скамейка и нямам вина за нищо. Както и моите родители, убедени комунисти - достойни хора, които и до днес за мен са пример за скромност, трудолюбие, справедливост, честност, интелект и морал. Но такова беше времето - мътната вода на промяната, която ни донесе дивият капитализъм, искаше да отмие заедно с грешките и извращенията и всичко светло и хубаво, постигнато през социализма.
И в тези брутални години си спомням как всеки ден отивах до кварталния РЕП и си купувах вестник "Дума" - Продевия вестник. Написаното в него даваше надежда, упование, отговор на въпросите, които ме измъчваха. Спасяваше от омразата, която беше навред. Бях поразен от острото Продево перо, от точните стрели на словото му, които попадаха винаги в целта. И съм убеден, че в голяма степен благодарение на "Дума" социалистическата идея оцеля, възроди се и продължава да е силна и до днес.
Не познавах лично Стефан Продев. Виждал съм го най-често на Първи май - в Борисовата градина на празника на "Дума" и левия печат. Правеше ми впечатление с благородното и достолепно излъчване. Но най-вече с написаното. Като човек, още тогава изкушен от журналистиката, препрочитах неговата публицистика и се удивлявах на дълбочината на думите му и на майсторското им поднасяне.
Разбира се, тогава и не предполагах, че един ден ще стана част от колектива на ДУМА, че самият аз ще пиша в този вестник, който успя да се опази от пожълтяване - и като остаряване, и като опошляване - през тези вече близо 30 години. И да съм тук, на неговите страници, сред журналистите, част от които са работили със Стефан Продев, за мен е и предизвикателство, и задължение, и удоволствие.
За тези неща си мислех, като се прибирах след честването на Продев. И затова, макар че не се познавахме лично, ми се иска да му кажа:
"Спокойно! Ние пак сме тук!"