Ние от миманса

Честно казано, в драматургията около пропадналия вот на недоверие за АЕЦ "Белене" най-безинтересно е поведението на "главния герой" Волен Сидеров. Вероятно защото той е фалшив. Истинският актьор в главната роля дори не е и Бойко Борисов, каквито звучащи логично предположения се появиха вчера. И да е имало натиск върху Сидеров, и да е нямало, все тая. И да има правни основания за оттеглянето на подписите на "Атака", и да няма, на никой май не му пука. Както коментира проф. Огнян Герджиков - отказът на "Атака" от вота е невъзможен, но "в парламента всичко е възможно". Което е самата истина и прави безпредметно коментирането на поведението на "играчите" в политиката. Щом всичко е възможно...
Главният герой във вчерашната пиеска е мимансът - народът, суверенът, изпаднал в ролята на безгласни актьори от масовката, участващи в собствената си драма. Как се стигна дотук?
От избори на избори. Къде сте вие от масовката, издигнала Костов на власт през 1997 г.? Ами вие, сложили на "трона" Симеон през 2001 г.? А къде се дянахте вие, избиратели на Яне Янев? А на вас, атакисти, май ви писна да слушате Вагнер по площадите. Стопихте се като сняг през пролетта, както ще отекат в нищото и любителите на мазохизма, наречен "ГЕРБ на власт". Както в България на политиката й изтече кръвта. Останаха само политиканите. Което показа и вчерашната пиеска.