Ние избираме, но те решават

Този път е различно. Този слоган надничаше от всеки ъгъл по време на кампанията за европейските избори. Различното беше така често цитираният преди евровота Лисабонски договор от 2009 г., който промени процедурата за избор на председател на Европейската комисия. Какво казва той? При предложението на кандидат за председател на ЕК Европейският съвет, т.е. европейските лидери, трябва да "вземат под внимание резултатите от изборите за Европейски парламент". Председателят на ЕК трябва да бъде избран и одобрен с мнозинство от Европарламента. Когато европейските правителства прибавиха тези точки към Лисабонския договор, това бе разчетено като значителна стъпка към бъдещето, тъй като така изборът на най-силната изпълнителна фигура в ЕС ще бъде правен много по-открито и демократично. Някои евролидери обаче вярват, че като такива имат правото да изберат председателя на ЕК, а парламентът просто трябва да утвърди избора им, като може да наложи и вето, но без да поема други инициативи. Т.е. за тях тези промени не означават нищо. От друга страна, като се замислим, евролидерите може да вземат предвид резултата от евроизборите, и толкова - пак да си посочат свой избраник...
Прочитът, направен от основните политически семейства преди евроизборите, гласеше, че съветът трябва да вземе под внимание резултата от изборите. Следователно европейските граждани имаха думата кой да ръководи изпълнителния орган на Евросъюза. С тази промяна се целеше "далечният" Брюксел и неговите решения да се доближат до европейските граждани и те да имат по-голям контрол върху избора на управниците си. Трябваше да се балансира крайната власт на Европейския съвет и демократично избрания Европейски парламент и амбицията му за повече правомощия.
В духа на новия договор европейските политически семейства номинираха своите кандидати за председател на ЕК. Те направиха мащабна кампания на целия континент. Гледахме няколко телевизионни дебати, на които кандидатите изложиха визиите си за бъдещето на Европа, и трябваше да направим своя избор каква да бъде политиката на Европа през следващите пет години. Цялата тази кампания вдъхна надежда, че европейските граждани и в бъдеще ще имат още по-голяма сила за влияние върху процесите в ЕС.
Целта на акцента върху правото за първи път европейските граждани чрез избора си да определят и председателя на ЕК бе и привличането на повече избиратели. Амбицията за по-висока активност обаче не бе оправдана - само с 0,1% бе по-висока избирателната активност на изборите в края на май - 43 процента през 2009 г. при 43,1 сега.
По силата на договора от Лисабон и резултата от евроизборите, председател на Еврокомисията трябва да стане Жан-Клод Юнкер - кандидатът на Европейската народна партия, която ще има най-много депутати в следващия ЕП. Друг въпрос е загубата й от шейсетина места спрямо сегашния ЕП. Така трябваше да стане - всъщност никак не симпатизирам на Юнкер, но все пак говорим за принципи. Кандидатът на ЕНП всъщност е демократичният избор за наследник на Барозу начело на Еврокомисията - така поне го определят политическите анализатори, така би трябвало да е и според Лисабонския договор. Сагата с избора на наследник на Барозу начело на Еврокомисията обаче се задълбочава все повече. Свидетели сме на неособено приятна "бъркотия" и пазарлъци между евролидерите кой да застане начело на ЕК. Всъщност това е битка между различните визии за демокрация, от една страна, и мястото на Великобритания в ЕС, от друга, твърдят анализатори. Отказът от зачитане на промените в договора от Лисабон се приема и като подкопаване на и без това разклатените демократични основи на ЕС. Освен това обръща посоката на вятъра в платната на евроскептиците, които излязоха най-големите победители на евровота.
Замаскирана зад демократичния дефицит на ЕС, институционалната война между съвета и парламента е на път обаче да изиграе лоша шега на ЕС. Защото въпросът не се изчерпва само с демокрацията в съюза, тъй като свидетел на битката за постове и власт, европейският гражданин чувства Брюксел още по-враждебен и апатичен към неговите реални проблеми, които не са никак малко и продължават да се задълбочават. Докато тече задкулисната битка за председателското място на ЕК, поредният доклад за социалната закрила в ЕС, оповестен преди дни от Международната организация на труда, затвърди мрачните тенденции, които се наблюдават през последните години в Европа. 800 хил. деца са изпаднали в бедност заради политиката на икономии. Европа, за чиято промяна призовават на думи всички лидери, е станала още по-малко социално ориентирана. Безработицата продължава да се покачва - около 5,3 млн. младежи са без работа, а около половината от безработните са незаети от повече от година. Страшни статистики, които очевидно не вълнуват, освен на думи и преди избори, европейските лидери, докато си правят сметките кой да оглави Еврокомисията.

Защо Камерън е против... винаги

Най-върл противник на кандидатурата на Юнкер за председател на ЕК е британският премиер Дейвид Камерън, който почти винаги е в опозиция по отношение на случващото се в ЕС. Камерън смята, че Юнкер е "прекалено голям привърженик на федерализацията, прекалено старомоден и не е типът човек, който може да реформира Европа". Макар че бившият люксембургски премиер обвини британските медии и политиците на Острова, че прекалено остро го критикуват, и твърдо заяви, че няма да се откаже от надпреварата, британският "Дейли телеграф" съобщи, че Юнкер може и да се откаже заради натиска на Великобритания и другите страни, които са против кандидатурата му.
Като привърженик на по-тясното сътрудничество и интеграция в ЕС Жан-Клод Юнкер не е подходящият председател на ЕК за Лондон, който и без друго настоява за по-малко Европа. Преди референдума за излизане от ЕС, който Камерън обеща през 2017 г., британският премиер се опитва постоянно да предоговори условията на британското членство. Всички тези амбиции биха ударили на камък, ако начело на ЕК застане Юнкер.
От друга страна, избирането на бившия люксембургски премиер за председател на ЕК ще е точка за отбора на евроскептичните настроения на Албиона, които и без друго са обезпокоително нараснали. Резултатите от изборите само ги доказаха - Камерън претърпя тежка загуба, оставайки на трето място след евроскептичната Партия на независимостта на Фараж и опозиционните лейбъристи. В Брюксел отиват 24 депутати от Партията на независимостта срещу 19 на управляващите тори, които между другото не са от ЕНП, а от Партията на европейските консерватори.
В интервю за "Шпигел онлайн" бившият министър-председател на Обединеното кралство Тони Блеър също се включи в дебата за председател на ЕК, подчертавайки тежката задача, която стои пред Камерън, който нито може да игнорира резултата на партията на Фараж, нито резултата и исканията на собствената си партия, както и настроенията в британското общество. Блеър предсказва, че на евентуален референдум британците ще гласуват за оставане в ЕС. "Евроизборите показаха желание за промяна и евролидерите не бива да пропускат това. Хората не се чувстват обвързани с ЕП така, както ни се иска", подчертава Тони Блеър.
Съпротивата на Камерън срещу Юнкер е споделяна от унгарския и шведския му колега, докато и датският, и холандският лидер също имат резерви. Париж, притеснен от възхода на "Националния фронт" на Марин льо Пен, също не е съгласен с тази кандидатура. Преди броени дни и Италия също изрази своята резервираност относно кандидатурата на Юнкер. Рим ще откаже да подкрепи председател на ЕК, който не се обяви за промяна на досегашната политика, заяви италианският премиер Матео Ренци. "Следващият председател на ЕК трябва да промени политиката за идните пет години. В противен случай той няма да има подкрепата на Италия", предупреди Ренци. "Никой не получи мнозинство в ЕП. Следователно сме принудени да постигнем споразумение. Те (ЕНП) искат да издигнат кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за поста. Много добре. Нека той представи визията си за идните пет години", подчерта Ренци, добавяйки, че Юнкер не е автоматичният избор за поста.

Широк фронт в подкрепа на Юнкер

Новият лидер на ЕНП отхвърли исканията на британския премиер Дейвид Камерън за слагане на спирачки на европейската интеграция. Манфред Вебер заяви пред германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че неговата партия продължава да подкрепя кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за следващ председател на ЕК въпреки идващата от Великобритания опозиция. "Не можем да продаваме душата на Европа", добави той и отхвърли исканията националните парламенти да получат правото да спират европейските закони. "Ако предоставим на всеки национален парламент правото на вето, то Европа ще се окаже в безизходица", посочи Вебер. А може би ЕС до известна степен вече се намира в безизходица...
Съперникът на Юнкер за председател на ЕК, социалдемократът Мартин Шулц, също изрази подкрепата си за него. За онлайн портала на "Шпигел" Шулц заяви, че Юнкер трябва да застане начело на Еврокомисията. "Той е номинацията на ЕНП, която спечели най-много депутатски мандати в следващия Европарламент. Много от социалдемократите, консерваторите и други в ЕП са готови да подкрепят Юнкер начело на ЕК, при условие че той се заеме с цялото си сърце с най-важните приоритети пред ЕС - безработицата и нарастващите екстремистки настроения.
Лидерът на гръцката СИРИЗА и кандидат за наследник на Барозу Алексис Ципрас също заяви, че Юнкер трябва да опита да събере мнозинство, което да го подкрепи за председател на ЕК.
На страната на Юнкер се оформи широка коалиция в Германия, включваща политици и медии. Фактът, че дори таблоидът "Билд" се надигна в подкрепа на Юнкер е "истински шок", коментират анализатори, според които развитието на ситуацията не е благоприятно за Великобритания.
"Шпигел" пък писа, че ЕС е изправен пред "исторически поврат". Евросъюзът не може да си позволи да бъде изнудван от Великобритания в продължение на още 3 години и да отказва да даде на европейските граждани това, в което са били уверявани преди евроизборите. Ако ЕС не изпълни това, ще изгуби съвсем доверието в себе си, коментира изданието. "Изборът между по-демократичен ЕС и оставането на Великобритания в ЕС е ясен. Европа трябва да избере демокрацията", заключава "Шпигел".

Тежката роля на Меркел

Първоначално германският канцлер Ангела Меркел като че ли предпочете да остане настрани от дебатите за председател на ЕК. Впоследствие заяви вялата си подкрепа за кандидата на ЕНП Юнкер. С хладната си подкрепа Меркел опита да си остави опции да потърси сделка при номинирането на председател на ЕК, която да задоволи всички страни. По повод досегашната си въздържаност, Ангела Меркел заяви, че е искала именно да намери общо решение с останалите правителствени ръководители, което обаче не означавало, че се отказва от позицията си.
На срещата на Г-7 обаче Меркел неофициално изказала мнение, че е против кампанията му, твърдят дипломатически източници. "След срещата на Г-7, на която стана ясно, че Италия иска друг кандидат, Юнкер осъзна, че всичко е свършило. Но в крайна сметка Меркел е тази, която го поряза", заяви дипломат в Брюксел.
Ролята на Меркел обаче не е никак лесна. Както пише "Шпигел", уравнението пред Меркел е с много неизвестни, но само с една константа - Великобритания трябва да остане в ЕС. От една страна, са европейските избиратели, от друга - Великобритания и заявката да напусне ЕС, ако Юнкер оглави ЕК, от трета, настроенията в Германия. Най-влиятелният политик в Европа трябва да балансира между желанието да запази Великобритания като съюзник в ЕС и напрежението у дома да подкрепи Юнкер.
Германските социалдемократи призовават Ангела Меркел да не се поддава на заплахите на британския премиер Дейвид Камерън, които се тълкуват като изнудване, и да наложи Жан-Клод Юнкер. Фракционният председател на социалдемократите Томас Оперман призова Меркел да не се поддава на съпротивата на Великобритания срещу бившия люксембургски премиер. "Абсурдно е да дискутираме цяла седмица след изборите дали победителят в тях да има право да заеме поста или не", казва Томас Оперман в интервю за вестник "Франкфуртер рундшау". По повод заплахата на британския премиер Дейвид Камерън германският социалдемократ отбелязва, че Европа не бива да поставя под въпрос демократичните си принципи заради подобни опити за натиск над нея.
Новата генерална секретарка на Социалдемократическата партия Ясмин Фахими споделя тази позиция: "Би било истински фарс, ако Европа се остави да бъде изнудвана именно от човека, който не разбира Европа и настройва хората срещу европейския успех, за да трупа дивиденти на национално ниво", каза Ясмин Фахими. Според нея британският премиер няма правото да определя в каква посока да върви Европа.

Приемливата алтернатива

Появиха се и продължават да се появяват различни кандидатури за поста председател на Еврокомисията. Според някои дипломатически източници Меркел е имала частна среща с шефката на Международния валутен борд Кристин Лагард. Британски чиновници показаха, че Лагард е приемлива алтернатива, както и левоцентристката премиерка на Дания Хеле Торнинг-Шмит. Преди дни Лагард изключи възможността да се кандидатира за поста.
"Ренци и Меркел предпочитат жена за поста, като най-вероятните кандидатки са литовската президентка Далия Грибаускайте и датската премиерка Хеле Торинг-Шмит", коментира британският "Дейли телеграф" след срещата на лидерите на Г-7.
Сред възможните алтернативни кандидатури се спрягат и премиерът на Швеция Фредрик Рейнфелд, бившият италиански премиер Енрико Лета, бившият финландски премиер Юрки Катайнен, който е номиниран от родината си за еврокомисар. Полският премиер Доналд Туск пък има шансове 16 към 1 за поста. Твърди се обаче, че той се интересува повече от поста председател на Европейския съвет, пише "Дейли телеграф".

Заключението е...

Е, кое беше по-различното този път? Всичко си се решава постарому, чрез пазарлъци и взаимоизгодни решения, което, от друга страна, също е път към разбирателство, стига обаче то да се постигне в името на европейските граждани. Малко вероятно ми изглежда. Както виждаме, битката отново е между големите, водещите страни в ЕС. А другите членки пак ще кимат безропотно в знак на одобрение. Струва ми се, възродената преди евроизборите надежда, че политиката на Европа ще се промени, ЕС ще стане по-прозрачен, ще се превърне в съюз на равнопоставени държави, какъвто трябва да е, лека-полека започва да се изпарява. А с нея и всякакви изгледи за по-безоблачно бъдеще...

Президентката на Литва Далия Грибаускайте (вляво) и датската премиерка Хеле Торинг-Шмит (вдясно) са сред възможните компромисни варианти за наследник на Барозу. В средата е кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер

Тежка е задачата на Меркел - хем да запази като партньор Великобритания, хем да намери компромисен вариант сред останалите страни членки