Ние без ДУМА не можем

Здравей ДУМА,
Чета те от първия ти брой. И винаги си ми харесвала и като публикации, и като формат, и като ляв вестник. Имам и брой с автограф на великия Продев. А той, въпреки стохилядните тиражи, имаше достойнството да се среща с актива на районните партийни организации и да контактува с негово величество читателя, който пък уважаваше вестника и го четеше с внимание. Нещо повече. Вестникът респектираше.
Сега вестникът пак респектира, но къде-къде с по-малко читатели. Вече срещам наши другари, да носят под мишница "телеграф", пиша го с малки букви, защото не уважавам това издание на богати фирми и на родоостъпници. Но нашите другари, като че ли започнаха да се радват на големия шрифт и голотията, така мога да ги квалифицирам. Не преминава мероприятие без да попитам, колко четат нашия вестник. Мнозина вдигат ръка, но това е заблуждаващо.
Павильончето, от което с моята съпруга Танюшка си купуваме вестника, имаме привилегията продавачката да ни го отделя, защото това, което й се доставя, невинаги достига. Очевидно фирмите разпространители не са склонни да уважават изданието главно от позиции, които не мога да разбера. Отдавна разбрах, че в Ямбол дори вестникът е твърде ограничен по разпространение. Там имам близки приятели, които изповядват нашите идеи и са БСП-ари, а не могат да го четат. Когато им съобщя за някава интересна публикация, приятелят ми ходи в Градския съвет, за да я прочете. Предполагам, че и другаде е така, само че едва ли има читател, който да ги насочва. А в доста селища, дори и градчета, това с броя на вестника се случва.
Сутрин негодуваме от "информацията" за нашия вестник по националното радио и електронните средства за масово осведомяване. Те го споменават само от "кумува срама". А радиото съобщава единствено за малката авторска публикация на първа страница долу. Че има пренебрежение, има. Че има неуважение, има! Но националното ни партийно ръководство като че ли нехае. Те просто не знаят, милите, че вестникът е нещо много необходимо за една партия, особено за такава като нашата. Не бива да има партийна организация, която да не получава нашия вестник. Не бива!
И още нещо. Освен читател, съм и ваш автор понякога. Като млад съм получавал малки хонорари за всяка моя дописка или материал, предимно във военния печат. Запасен офицер съм при това и историк с университеско образование. Не мога да си представя, че именити автори, които редовно публикуват свои анализи, статии, мнения, критики и т.н., не получават хонорари. Невъзможно е! БСП винаги се представя като ненадежден издател на вестника! И те може би не знаят, че трудът навсякъде се възнаграждава!
Простете ми за откровенията, но ние без ДУМА не можем!

Стоянка и Иван ИВАНОВИ - София