Концептуална грешка

Милен Иванов

Има нещо сериозно сбъркано в конструкцията на Министерството на вътрешните работи. Проблемът не е само организационен - той е концептуален. Законодателят, а още повече администрацията на самото МВР, не разбират истинския смисъл на тежковъоръжената полиция, наречена жандармерия. В резултат се правят погрешни кадрови и функционални решения, които създават реални рискове за сигурността както на служителите, така и на гражданите.
Жандармерията не е просто „по-силна“ полиция. Това е военизирана структура с полицейски правомощия. Тя не е създадена, за да замества патрул, участък или районен инспектор. Основната й задача е да противодейства на престъпления по Глава Първа от Особената част на Наказателния кодекс - тоест, на престъпления против Републиката, държавността, обществения ред и националната сигурност.
За да изпълнява тази функция, жандармерията трябва да разполага с:

- армейско въоръжение;
- възможност за военна тактика при действия в урбанизирана среда;
- автономни оперативни сили, способни да блокират, изолират, щурмуват.

Полицейската тактика - проверки по документи, контрол на трафика, патрулиране по сигнали, е само допълнение, а не основа на нейната дейност и е доста спорно дали въобще трябва да й бъде вменявана.
Вместо това, в сегашния модел на МВР, жандармерията се използва за всичко - охрана на протести, демонстрации на сила в ромски квартали, че дори и за обучение на патрули и районни инспектори как се „задържат лица“. Това е опасна тенденция.
Жандармерията не е създадена, за да обучава комуникация с граждани. Това са „силоваци“, които мислят през тактиката на доминиране, демонстрация на контрол и физическо подчинение. Прехвърлянето на техния подход върху полицаите от първа линия ще доведе до внасяне на силови методи в рутинната полицейска дейност.
Точно това вече започва да се случва. Увеличават се случаите, в които спречквания между граждани и полицаи завършват с насилие. Случаят с Явор не е изолиран - той е симптом. Той показва какво се случва, когато липсата на човешка комуникация бива заменена с груба сила и арогантност.
В много ситуации е нужно просто човекът отсреща да бъде изслушан. Един нормален разговор постига повече от три „задържащи техники“. Полицаят, който може да говори и да чува, предотвратява конфликт. Полицаят, който само изпълнява техника за обезвреждане, го предизвиква. Тук въобще не визирам ситуации, при които задържането на лицето е задължително. Това са ситуациите при "абсолютна необходимост".
Жандармерията да бъде изведена от системата на МВР и подчинена на отделна структура - например към Министерство на националната сигурност или специална агенция с ограничени и ясно дефинирани правомощия.
Категорична забрана жандармерията да обучава служители по линия на гражданската полиция. Районните инспектори и патрулите трябва да се обучават от полицаи с дългогодишен опит именно на тези длъжности и допълнително от специалисти по комуникация, психология, поведение в криза и законност.
Разграничаване на силовите функции от гражданските - жандармерията не бива да участва в рутинни патрули, проверки на лични документи, действия спрямо граждани в нормално ежедневие.
Ако това не бъде направено, ще продължим да гледаме как полицията се превръща в репресивна структура, а не в служба за сигурност. Ще продължат да се случват случаи като този с Явор и все повече хора ще гледат на униформата не като на защита, а като на заплаха.
А полицаят не е войник - той е гарант на гражданския ред.