Българската идея
/ брой: 32
Градивна, позитивна, българска новина. Само тези думи са достатъчни, за да се даде оценка на издадения от президента Румен Радев Указ за преименуване на Летище София. То вече носи името на Апостола на свободата Васил Левски.
Мотивите са ясни. Те се избистряха десетилетия, утвърдиха се многократно в последните години и се радваха на широка обществена подкрепа. Интелектуалци, учени, общественици бяха повече от убедителни в доводите си и достатъчно последователни в инициативата си. Институции и политици този път не влязоха в безсмислени спорове. И президентът в най-подходящия момент облече в указ истински българската идея.
Защото ако има безспорна личност в България, това е личността на Апостола на свободата Васил Левски. Признат от обществото, той винаги е бил знаме и пример в следосвобожденска България. Левски винаги е обединявал българите, а опитите да се използва името му за тяснопартийни или котерийни интереси винаги са завършвали безславно.
И този път, като всеки друг, сигурно ще се появят противници на идеята летището да носи името на Апостола. Ще се вихрят доводи, ще се дават оценки. Ще се родят алтернативни предложения, ще звучат тиради кое било по-правилно, какво можело да се направи, какво трябвало... Не си хабете енергията.
Васил Левски заслужава нашата почит. И беше време ние, българите, да покажем на света по категоричен и безспорен начин величието на неговото дело. Така че още при първия си досег с нашата страна, всеки чужденец да знае, че тази държава, колкото и бедна да е, колкото и да е подценявана и унижавана, има една свята и безспорна личност, зад която всеки българин застава. С името си, с честта си, с уважението си, с паметта си.
Онези ценности, които Европа и светът угодно размахват от време на време, Левски е проповядвал преди повече от 150 години. Неговите думи за чиста и свята република, за справедливост, свобода и братство, за равенство на етносите, за толерантност между вероизповеданията, за върховенство на закона днес, уви, пренебрегваме, забравяме, подминаваме, замитаме. Дано поне като кацаме или излитаме от Летище "Васил Левски" - София, нещо да трепва в сърцата ни. На нас и на идните поколения.