Сбогуваме се с Кирил Кадийски

МОСТОВЕТЕ НАД ЛЕТА
(сонетен венец)

Магистрал

Напират дните, времето лети - 
каква измама, сладка и горчива!
Във вечността е времето, изстива
и нищо ново... Новото гнети!

Набързо през живота минеш ти
и пак на прага си. Мъгла леплива - 
пред теб самата вечност се разлива.
И миг! И хлопват тежките врати.

Ни път пред теб, ни някакво дръвче - 
човек на сянка дъх да си поеме.
Смъртта навсякъде ще ни открие!

Не времето е пясък и тече,
виси - часовник - стъкленото време,
а ние - песъчинките сме ние.
--------

Кирил Кадийски, "Сонети", ИК "Колибри", 2022

Съкрушителна вест ни споходи в последния ден на август. Напусна ни нашият приятел и съмишленик Кирил Кадийски - поет и преводач с мощен, извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език, написаха от издателство "Колибри" в своята фейсбук страница.
Трудно е да се обхване с думи такава живописна фигура, образ безподобен на човек и творец, същински "конгломерат" от ерудиция, самородна дарба, проницателност, гражданска доблест и стихийно чувство за хумор. Непосилно е да се измери колосалният му принос за развитието на българската поезия и поетическия превод, да се "изгребат" пълноводните му лекции, да се "изприкажат" темите, които го вълнуваха, да се изчерпят въпросите, които предизвикваха острата му критическа чувствителност... Казваше, че езикът може без литература, но литературата е немислима без езика, че той е нейното основно "градиво", затова владееше словотворчеството до съвършенство, посочват от издателството, което през годините публикува едни от най-значимите му авторски и преводачески трудове.
Безценен влог в лоното на изящната словесност са неговите преводи на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак... Сред последните му постижения е новият поетически превод на Дантевия "Ад". Дълъг е списъкът с негови издания отвъд границите на България, а на особено сърдечен прием и почит се радва той във Франция. Неслучайно само преди няколко седмици ИК "Колибри" издаде неговата "Антология на френската поезия" в три тома.
През 2022 г. издателство "Мишел дьо Мол" публикува двутомник от 1400 страници "Събрани поетически творби" на Кадийски с предговор от почетния професор на Сорбоната и член на Френската академия Пиер Брюнел, който нареди българския поет сред световните лирици.
Специалният брой на "Revue Lettres", посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на авторитети като проф. Брюнел, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей...

Из биографията

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи като редактор в литературната редакция на Българското радио, а по-късно - в издателство "Народна култура", както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира френски език в Алианс франсез в Париж. Пише и превежда поезия. През 1991 г. създава едно от първите частни издателства в България - "Нов Златорог", което издава десетки заглавия от български и чуждестранни автори, част от които са отличени с награди.
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската академия "Маларме". От 2002 г. е член на българския ПЕН клуб. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж (до юни 2009 г.). В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на Международната академия "Монмартър", а в началото на 2009 г. - за почетен гражданин на "Монмартърската република". 
Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които "Поезия" (1995), "Съчинения в три тома" (1997), "Вечеря в Емаус" (2000), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004), "Съчинения в пет тома" (2007), "Поезия/Прози" (2013, 2015), "Поезия" (2014, 2019). Превел е на български произведения на френски и руски поети. През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. издателство "Колибри" събра в един том сонетите на поета. През пролетта излезе от печат поетическият сборник "Звездна каторга. Новата Герника" със сонети и други стихотворения.
Кирил Кадийски е носител на престижни национални и международни награди за поезия, за превод и за цялостно творчество.

Другите за него

Ален Боске, писател: "Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес."

Жан Оризе, председател на френската академия "Маларме": "За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия "Маларме", нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца Исмаил Кадаре, финландеца Пенти Холапа, румънката Ана Бландиана, руснака Андрей Вознесенски, ирландеца Шеймъс Хийни (Нобелов лауреат), ливано-сириеца Адонис и Йостен Шьостранд от Шведската академия... Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас."

Стефан Баке, критик: "Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век."

Найден Вълчев, писател и преводач: "Огромното дело на Кирил Кадийски - преводите му на френска поезия и преводите му на руска поезия - е дело известно, популярно, признато, по достойнство оценено, защото е професионално претворяване, художествено съхраняване на френския и на руския автор в мъчната словесна игра оригинал - превод.
За да се получи добър превод на стихотворение, се искат знания, усет, дарба, можене, труд и звучен български език. Нашият преводач ги има, речта е подвластна на неговото перо, преводите му са художествени, качествени, той може да превежда поети, защото е поет."

------------------
Поклонението пред Кирил Кадийски ще се състои на 2 септември от 11 ч. в столичния храм "Свети Седмочисленици".