Крум Зарков: Само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа

„Сигурността на Европа идва от нейното единство, от сближаването между държавите. Само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа.“ Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков на публичната дискусия: „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“. Събитието беше организирано от българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Кристиан Вигенин, със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“ (ЦЕМИ). Дискусията се проведе по инициатива на ПП АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“.

Крум Зарков добави, че идеи като „две скорости“ „официализират разделението и го легитимират“. Той подчерта, че „карането на по-бърза скорост… печели време, но и увеличава риска от катастрофа“, и че силата на Европа е именно в процедурите, които водят до консенсус и устойчиви решения.

Той беше категоричен, че „за българската национална сигурност е от изключителна важност Европа да остане обединена“, а България следва да отстоява позиция, че „за сигурността на самата Европа е от ключова важност да остане обединена“. В контекста на засилените дискусии за въоръжаване той предупреди: „Няма да гарантираме сигурност със заводи за барут, с милиарди за въоръжение.“ Зарков подчерта, че „включването в надпревара по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност“.

„Европейският съюз е изправен пред избор, който не е между „по-бърза“ и „по-бавна“ интеграция, а между фрагментация и стратегическо единство.“ Това заяви евродепутатът Кристиан Вигенин при откриването на дискусията.  „Европейският съюз никога не е бил просто съюз на интереси. Този съюз е основан на правото. Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото гарантира равнопоставеност“, подчерта Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че „малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила“.

Вигенин акцентира и върху социалното измерение на европейския проект. „За милиони европейци Европа означава защита на труда, на социалните права, на достойнството на човека“, отбеляза той. По думите му рискът днес не е толкова институционално разделение, колкото социално раздалечаване вътре в самия съюз. „Европа не може да бъде силна навън, докато е разделена отвътре. Социалното сближаване не е разход, а стратегическа инвестиция в стабилността на континента.“

Пламена Заячка от АБВ акцентира върху риска от трайно институционално разделение и подчерта: „Реформа – да, разделение – не.“ Тя напомни, че европейският проект е изграден върху принципите на солидарност и равноправие и предупреди, че моделът на „две скорости“ може да доведе до реално разделение на център и периферия, включително в достъпа до инвестиции, иновации и образователни програми.

Председателят на АБВ Румен Петков зададе въпроса - дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо предимство или повече разделение. Според него е важно дали става дума за „желание или възможност“ за участие. Той призова България да изработи реална работеща позиция, а не по принцип.

Евродепутатът Цветелина Пенкова подчерта, че дебатът „не е теоретичен“ и че „за съжаление, го виждаме на практика“. Тя посочи разликите в цените на електроенергията между Северна и Югоизточна Европа като пример за реално разделение и акцентира върху необходимостта от по-голяма свързаност и премахване на фрагментацията в единния пазар. По думите ѝ „солидарността на Европа се измерва с икономически растеж, с реална свързаност и с реална социална политика“, а следващите месеци ще бъдат тест за кохезионната политика и общия бюджет.

Председателят на Младежкото обединение в БСП и депутат Габриел Вълков отбеляза, че Европейският съюз „изначално е заложен да бъде на няколко скорости“, посочвайки примери като Шенген и Еврозоната. Той обаче смята, че: „В България често може би сме наблюдатели на процесите, а не сме преки участници“ и настоя страната да бъде сред тези, които „задават посоката“.

В дискусията участниците поставиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на вземане на решения и за необходимостта страната ни да формулира ясна и активна позиция по конкретните инициативи, а не да бъде само наблюдател. Сред тях  бяха доц. Наталия Киселова, председател на парламентарната група „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА”, доц. д-р Христо Христев, ръководител катедра „Международно право и международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Светла Бонева, ръководител факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, Георги Пирински, председател на фондация „Солидарно общество“, Любомир Кючуков, директор на фондация „Институт за икономика и международни отношения“ (ИИМО), д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), проф. Александър Томов – председател на партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“ - част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ , политикът и експерт Зинаида Златанова, ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, бившият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, социологът Първан Симеонов, политикът и дипломат д-р Меглена Плугчиева.

Общото послание от форума беше, че бъдещето на Европейския съюз не може да бъде изградено върху логика на разделение и кръгове на принадлежност. „Дошло е времето различните поколения и хората с различни политически убеждения в България да изработим заедно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз“, заключи Кристиан Вигенин в края на форума.