"Ничия земя" с премиера в Народния театър

"Ничия земя" по филмовия сценарий на Данис Танович ще има премиерни представления на 21 и 22 март от 19 ч. на камерната сцена в Народния театър "Иван Вазов". Сценичната адаптация и режисура са на Стоян Радев. Преводач-консултант е Нева Мичева. Сценография и костюми Елица Георгиева. Участват актьорите Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева, научи ДУМА от Елина Калинова.
Данис Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. "Ничия земя" (2001) е дебютът му в игралното кино. Филмът печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на "ничията земя", а единият от тях лежи върху скачаща мина.
"В "Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите снаряди над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог - нищо общо", разказва Танович. И продължава: "Майка ми беше герой, когато ходеше за 20 литра вода всеки ден по време на обсадите, за да можем да се къпем. Баща ми беше герой: отиваше в телевизията и правеше предаване, за да имат хората какво да гледат. Всеки е герой по време на война. Самият факт, че си там, е героизъм." Режисьорът допълва, че, когато завършил сценария на "Ничия земя" (написан за 2 седмици в Париж - б.р.), знаел, че има нещо специално.
В сценария на "Ничия земя" на Данис Танович  става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война - агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни - босненци и босненски сърби, са много близки. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът - несъстоятелен. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко - питат се и не стигат до отговор. Но убиват..., добавя Стоян Радев.