"Ни напред, ни назад, никакво мърдане..."

Може и да сте се заслушали в текста на този наш летен хит. Някак много е подходящ за ситуацията в страната и обществото ни днес. Знаем си, че "търпението е на привършване" и че "вече трябва да тръгваме", но едва ли си даваме сметка, че "със скатаване към прогрес" няма как да стане. Почнахме "да се смеем на практика, не на теория", защото "някакви типове...", но в крайна сметка това си е само песен. За месец се помъчихме да се откъснем от действителността, като се потопихме в световното по футбол, т.е. затананикахме латиноритми, без да се задълбочаваме в случващото се по улиците на Бразилия. Празник е все пак! Накрая германски, но ние си го очаквахме, нали? После знаещите отклониха мисли към въпроси защо Германия е първа и то не само във футбола, няма лошо, напротив, били сме и сме си съюзници, но защо не и ние, нали сме по традиция "барабар Петко с мъжете", а не ни се получава, само си говорим. Уж знаем, че е въпрос на дългосрочни инвестиции в даден приоритет и доказани таланти, че е манталитет, изграждан от десетилетия в посока дисциплина, постоянство, дух, а защо не и характер. Досещаме се, че екипността е основен ключ към победата, че всяка индивидуална акция е с поглед към колегата и в унисон с неговите позиции, независимо че сме по-надарени, нали, че ако претърпим поражение, това не е краят на света и ако прожекторите ни отминават, това може и да е за добро, но продължаваме да робуваме на навици или привички, които не правят нищо друго, освен да рушат единството, духовността, дори личностните ни качества, разклащат нацията и държавата. Глобалното започва от дребното и само надграждането в дългосрочен план може да ни изведе от ситуацията на "национално самоубийство". В крайна сметка ще вземем да повярваме, че някой иска да затвори държавата ни. Да, може, но не е познал. Като плевел сме, където не ни сеят, там никнем и все сме оцелявали. Като племе сме дошли, държава сме направили, народ сме градили и сме се избивали, но ни има, дори и намаляващи. Въпросът е как да преодолеем и днес явната безпомощност на хората, които избираме, без да познаваме, защото без лидери не може, нали, кога да отстраняваме тези, в които губим вяра, без да ги омаскаряваме, как да съчетаваме популизма с реални резултати, как да изграждаме елит, че не само да не ни е срам от него, но и да е в състояние да решава професионално проблемите ни, как да се отървем от арогантно-невъзпитано политическо поведение на случайни хора. Май отново повече въпроси, на които няма кой да отговори или просто не ги чува, защото има по-важни дела, лични, разбира се. Да, хората все повече игнорират политиката, защото политиците ни насаждат от години страх и безпросветност, защото са научили само урока, че така по-лесно се манипулира и съответно убеждава народът в това или онова, което ни е изгодно. На него/нея, не на държавата. В същото време се започват едни протяжни дискусии на тема "има ли криза на представителната демокрация". А баба на село, с отнесения от потопа разсад и потънало в кал мазе пита: "няма ли кой да оправи тази държава" и отново чака "юнак на коня". Ама коя държава, онази, която всяка минута оплюваме, както и всичко българско и то без капка чувство за грехота? Някой припомня старата мисъл, че  "малките хора обсъждат хора, средните - събития, а големите - идеи". Май се търсят големите хора, които имат идеи, но и са учили достатъчно дълго и съвестно, за да знаят и могат. Само с викове "оставка" няма как да стане, още повече, че и те позаглъхнаха, а и "оставката" си е на дневен ред. С отвращение и разочарование също няма да се получи. Дори Германия невинаги е печелила във футбола, да не се сещаме за войните.
Сега е моментът за кураж, събуждане и осъзнаване с разбирането, че заедно, с малко думи, но повече вяра, можем и да обърнем палачинката. Сами. Безкористната подкрепа на приятелски страни е добре дошла, но дали са свободни в момента? Нещо целият свят се сбърка от промени и вражди във всички посоки. Как да стане на практика ли? Е, все ще се намерят мъдри хора, които знаят, че не може да сипеш огън по институциите, да омаскаряваш противниците си, да прекрачваш в лично качество законите, да кадруваш задкулисно в полза на "свои", да рушиш контролни органи и после да твърдиш, че си държавник и правиш всичко "на ползу роду". Предстоящите избори могат и да са стимул за нещо различно, но дали ще се получи зависи и от гражданството. Засега то успява да даде само сигнали. Време е да разумни действия в посока, която не е свързана пряко с пари, а с идеи за изход от политико-икономическата криза. Един вид "три пъти мисли, един път режи". Ами мислете. За да не мрънкаме още повече после.