Неженени с деца

Невероятно, но факт - оставихме този път Франция и Швеция след нас. По процент деца, родени без брак обаче. Но тук не всички единодушно привиждат някаква драма. За бебето това дали родителите му имат брак или не - няма значение. То не си ги избира само... Ако пък двамата си го обичат, без да имат подпис от гражданското, не би трябвало да го тревожи въобще. Макар че бабите съвсем не мислят така... Около децата без брак идва време, когато се правят сметки за наследството им, за съвместни заеми и разходи у дома за родители с повече от едно дете. Бебета обаче не се раждат с диплома за правно образование и за тях са по-важни сухите памперси и бебешката манджа навреме. Хармонията и разбирателството са най-важното за тях. Ако към това се прибавят нужните средства и социални услуги, които държавата да осигурява, както е в нормалните държави, картината ще стане повече от ненагледна. А това, че родителите им имат съжителство, а не брак, няма да повдига тежки въпроси.
Защото липсата на бракове на родна почва в повечето случаи започва с бедността и невъзможността да се вдигат пищни сватби и да се трошат пари, дето ги нямаме. Вярно е, че се пренебрегват морално-етични патриархални нрави и традиции според някои, но на днешно време никой не си прави илюзията, че те са това, което бяха. Пък надали някой си прави и илюзията, че сред намръщени физиономии и обмяна на лошо настроение между двама в "истинските" семейства, децата ще растат на спокойствие и в добра среда. Съжителството предполага не отворена врата, през която всеки един от двамата партньори може да влиза и излиза, когато си поиска, а обща отговорност, която е задължителна, когато те създават наследници сред разбирателство и обич. Иначе, поне днес у нас, животът и с брак и без брак е достатъчно труден. И въпросите далеч не опират само до сватба сред родата или до регистъра в гражданското. Още повече, че днес има свободата сам човек или двама да избират начина, по който да живеят. Законодателството и то се опитва да върви донякъде с новия Семеен кодекс в тази посока, но има още много път да извърви, докато уреди нормативно защитата и правата на съжителствуващите двойки без брак, както и тези на техните деца. Защото, искаме или не искаме, но и в тази много чувствителна област на човешките свободи демокрацията носи и не толкова положителни наслагвания. В "наше село" - света, понякога те вземат връх, противно на националните традиции. Затова е важно не само да се поощрява раждането на деца, заради демографската криза единствено, а и заради възпитанието, което ще дадем на децата български. Със или без свидетелство за брак. Дано, заедно с държавна грижа, мисълта и действията на днешните млади водят, където трябва.