Нежеланите

"Черният списък" на Москва с 89 имена, които са нежелани на руска територия, разбуни духовете в Европа. Един през друг европолитици хукнаха да критикуват Кремъл и да искат обяснения от Русия защо не иска точно тези 89 души. Заваляха обвинения, че в деликатния за Европа момент Москва затръшва вратата за диалог, че не дава конкретни и ясни обяснения как е определила хората, които са нежелани в Русия. Че какво точно да обясняваш тук? Може би думите на холандския премиер Рюте, който нарече президента Путин "мошеник от КГБ"? Едва ли има човек, който да се радва на невъзпитани гости у дома. А колкото до "гордостта" на т.нар. "един съвсем достоен клуб", няма как да се гордееш с това, че не можеш да си вършиш работата.
Европейците май имат къса памет. Нима Евросъюзът обясни своя списък с нежеланите на територията на общността руснаци, в който имаше доста имена? В дипломацията силно е застъпено понятието реципрочност: отваряш посолство в една държава и съответната страна също отваря своя мисия при теб, гониш дипломат - другата страна веднага гони един твой, и т.н. В голямата политика също е така: обявяваш санкции - отговарят ти със същото, гониш нежелани гости - ще изгонят и твоите. С други думи - каквото повикало, такова се обадило.
И днес европейците няма какво да се правят на изненадани, по-страшно ще е, ако играта загрубее. А поводи за това има повече от достатъчно. Защото принципът на реципрочността го спазват и военните. Колко военни учения спретнаха армиите и на НАТО, и на Русия, че и на Китай. Звукът от дрънченето на оръжия под носа на опонента става все по-оглушителен и все по-опасен. Да не стане накрая играчка-плачка...